Стив Бери
XIV колония (43)

42

Вашингтон, окръг Колумбия

Стефани влезе първа в Овалния кабинет, следвана от Люк. Дани им бе казал да дойдат направо от Анаполис; сънят можеше да почака. С влизането си тя видя президента и началника на канцеларията му, плюс още един посетител.

Николай Осин.

— Затвори вратата — каза Дани на Люк.

В кабинета имаше промени, на места стените бяха голи, от множеството снимки и предмети със сантиментална стойност нямаше и следа. След трийсет и седем часа той трябваше да опразни и бюрото, за да го предаде на следващия президент, който щеше да обзаведе кабинета по свой вкус.

— Леко потискащо, а? — каза той, като проследи погледа й.

— Това е, което прави родината ни велика — отвърна тя.

Докато в други страни предаването на властта беше дълъг процес, тук то ставаше автоматично. Отначало Конституцията бе предвиждала президентът да се избира през ноември, а да встъпва в длъжност на 4 март следващата година. Но този интервал от четири месеца се бе оказал проблем. Между падането от власт на Бюканън и възкачването на Линкълн седем щата се бяха отделили от Съюза. Голямата депресия се бе задълбочила, докато страната очакваше Рузвелт да поеме контрола от Хувър.

Всичко това се бе променило с приемане на Двайсетата поправка, по силата на която мандатът на президента приключваше точно по обед на 20 януари. Стефани знаеше точно какво ще стане в 12:01 ч. в неделя, веднага след полагането на клетва от новия президент Уорън Скот Фокс. Всички папки и архиви, които още не бяха изнесени от Белия дом, щяха незабавно да бъдат прочистени. Кодове за достъп и пароли щяха да бъдат сменени. Армия от нови лица щеше да нахлуе в офисите и коридорите и да поеме задълженията си. До 12:05 преходният период щеше да е приключил, без да се усети каквото и да било сътресение по коридорите на властта.

Двамата с Люк седнаха на едно от канапетата с лице към Осин и Едуин Дейвис.

— Нали разбирате, че вече нямам достъп до секретна информация? — каза Стефани. — Аз съм просто гражданин.

— Едуин също си търси работа. Осин може да го убият, Люк от понеделник отива да работи за друг, а аз съм бракуван кон. Всеки от нас си има своите проблеми — отвърна Дани.

— Е, Николай, какво става? — попита тя.

— В руското правителство зрее разцепление. Това не е от вчера, но последните събития явно са ускорили процеса.

И той им разказа как първоначално е получил указания да поиска помощ от Щатите за издирването на Вадим Белченко. Заповедта дошла направо от Кремъл.

— Смяташе се, че ако ви привлечем за съдействие, ще стане ясно, че нямаме нищо общо с плана на Зорин. Вероятно онова, което Зорин търси, вече не съществува, затова се прецени, че въвличането ви в процеса няма да навреди на никого. Ще откриете Белченко, ще спрете Зорин, и всичко това по наша молба. Но в Кремъл има фракция, която не е съгласна.

— Работата е там — обади се Дани, — че онова, което Зорин търси, може и да съществува.

— И въпросната фракция — допълни Осин — желае да го задържи за себе си.

Стефани погледна към него и попита:

— Кажи ми точно за какво става дума.

— Пет портативни ядрени устройства, заложени от КГБ през осемдесетте. Последен етап от една операция, наречен „Мат в два хода“. Възможно е още да са годни за ползване. Основната фракция в правителството контролира до голяма степен СВР и върховното военно командване. Те не вярват в нищо освен в онова, което служи на личните им цели. Живеят си комфортно в новата Русия. След като са чули за „Мат в два хода“, са решили, че устройствата може би са още годни, и са наредили вашите двама агенти да бъдат изгонени от страната. След това са разпоредили свалянето на самолета със Зорин. Но господин Малоун им е попречил, с което е позволил на Зорин да избяга.

— Котън и Касиопея в момента са на остров Принц Едуард — каза Дани. — За да се справят със Зорин. Поръчах им да го следят отдалече. Без да му се натрапват, да разберат какво е намислил. Проверихме, там живее един стар познат на Зорин от КГБ.

— Проблемът сега е — отвърна Осин, — че моята страна не владее положението в този вътрешен конфликт. Другите надделяха и никой не може да предвиди на какво са способни. Знаят, че онова, което Зорин е намислил, им носи ползи.

— Какво точно е „Мат в два хода“? — попита Стефани.

— Не знам. Но каквото и да е, последиците от него ще привлекат огромно внимание.

— Лошото е — обади се Дани, — че Зорин сякаш не им трябва повече, ако се съди по заповедта да бъде ликвидиран. Това означава едно: те вече смятат, че знаят достатъчно. Но той ни е нужен.

— Възможно е — каза Осин — въпросният Кели да е ключът. Само той би могъл да знае точното местоположение на бомбите. Засега няма признаци, че някой в Москва разполага с тази информация.

— Колко сериозно е това разцепление във властта?

— Достатъчно сериозно. В момента нарушавам директна заповед, като ви казвам всичко. Това е пълна лудост. А какво си мислят, че могат да постигнат с тези тайни, нямам представа.

— Но Зорин явно има — отвърна Люк. — Той неслучайно се е фиксирал в това. Човекът има план. Изпратил е Петрова тук със задача. Зорин знае много повече, отколкото те си въобразяват.

Осин беше на същото мнение.

— Жалко, че Петрова е убита. Имате ли алтернативен план да откриете какво е търсила?

Макар този човек да й изглеждаше искрен и готов да услужи, трийсет години в шпионския бизнес я бяха научили да не си разкрива картите. Доверявай се, но проверявай. Това беше девизът на Рейгън и Стефани не го оспорваше. Освен това бе забелязала, че никой не споменава дневника на Талмидж.

— Преди да дойдете — каза Едуин, — господин Осин ни информира, че агенти на СВР тук и в Канада са поставени в пълна готовност.

— Целта е да спрат Зорин — каза Осин. — След което допускам, че ще поставят под свой контрол Кели и всичко, до което успеят да се доберат. Което означава, че всички са изложени на риск.

— Котън знае ли? — попита Стефани.

— Опитах се да се свържа — отговори Едуин, — но се включва гласовата поща.

Това добре ли беше или зле?