Стив Бери
XIV колония (1)

Пролог

Ватикана

Понеделник, 7 юни 1982 г.

Роналд Рейгън не се съмняваше, че Божията промисъл го е довела тук. Какво друго обяснение можеше да има? Само преди две години бе участвал в яростна битка на първичните избори срещу десет други претенденти в трети пореден опит за спечелване на номинацията на Републиканската партия. Бе спечелил и вътрешнопартийната битка, и изборите. Бе победил действащия президент — демократа Картър — с гласовете на четирийсет и четири щата. След това, преди около година, се бяха опитали да го застрелят, превръщайки го в първия американски президент, оцелял след атентат. И ето го сега тук, на третия етаж на Апостолическия дворец, пред личния кабинет на папата, а духовният водач на над милиард християни го очакваше, за да разговаря с него.

За негово учудване, стаята се оказа съвсем скромна, макар Рейгън да знаеше, че всяка неделя от тези прозорци с плътни завеси папата се моли заедно с хилядите богомолци, събрани долу на площад „Свети Петър“. Мебелировката беше оскъдна, централно място заемаха обикновено бюро и два стола с високи облегалки в двата му края. Върху бюрото имаше златен часовник, разпятие и кожена подложка за писане. Мраморният под беше застлан с персийски килим.

Йоан Павел Втори бе застанал до бюрото. Изглеждаше впечатляващо в белите си папски одежди. През последните месеци двамата мъже тайно си бяха разменили над дузина писма, всяко доставено на ръка от специална пратеничка. И двамата обсъждаха нарастването на страха от ядрените оръжия и тежката участ на Източна Европа. Преди седем месеца Съветите бяха обявили военно положение в Полша, с което бяха сложили край на всякакви разговори за реформи. В отговор Съединените щати бяха наложили санкции на СССР и на марионетното правителство във Варшава, които щяха да останат в сила до вдигането на военното положение, освобождаването на всички политически затворници и възобновяването на диалога. За да си спечели благоразположението на Ватикана, Рейгън бе наредил на пратеничката си да предостави на папата планини от разузнавателна информация за Полша, за да го държи в течение на случващото се там, макар да подозираше, че Светият отец знае всичко.

С времето самият Рейгън бе научил нещо важно. Потайният Божи служител, издигнал се до един от най-влиятелните постове в света, също като него вярваше, че Съветският съюз е обречен да рухне.

Двамата мъже се здрависаха, размениха си любезности и позираха за снимка. След това папата му направи знак да седнат от двете страни на бюрото, с лице един към друг, под зоркия поглед на Дева Мария от паното на стената. Фотографите и делегатите се оттеглиха. Вратите се затвориха и за пръв път в историята президент на Съединените щати и папа останаха сами. Рейгън изрично бе поискал този изключителен жест и папата не бе възразил. Никакви официални лица и от двете страни не бяха участвали в подготовката на срещата. Единствено пратеничката му дискретно бе положила основите на онова, което предстоеше да се случи.

Сега и двамата знаеха какво да очакват един от друг.

— Ще мина по същество, Ваше Светейшество. Искам да сложа край на споразумението от Ялта.

— Аз също. Това беше една поначало нелегитимна идея. Голяма грешка. Винаги съм мислил, че разделителните линии от Ялта трябва да се заличат.

Пратеничката бе разчела правилно намеренията на папата. Ялтенската конференция се бе провела през февруари 1945 г. Тогава Сталин, Рузвелт и Чърчил се бяха срещнали за последно, за да решат как да изглежда и как да се управлява следвоенна Европа. Очертани бяха граници, някои от тях твърде произволни, други замислени да умилостивят Съветите. В рамките на тези отстъпки Полша бе останала в съветската сфера на влияние срещу обещани от Сталин свободни избори. Разбира се, това обещание не бе изпълнено и оттогава комунистите властваха в страната.

— Ялта създаде изкуствени разделения — каза Йоан Павел. — Аз, както и милиони поляци, негодуваме срещу това предателство спрямо родината ни. Сражавахме се и умирахме в тази война, но това явно няма никакво значение. Вече четирийсет години сме жертва на бруталност, първо от страна на нацистите, а после и на Съветите.

— Аз също мисля, че „Солидарност“ е начинът да премахнем Ялта — отвърна Рейгън.

Пукнатината в Желязната завеса се беше появила преди две години, в Гданската корабостроителница, с допуснатото от властите създаване на първия профсъюз извън комунистически контрол. Сега в него вече членуваха над девет милиона поляци — една трета от работната сила на страната. Начело беше електротехник на име Лех Валенса. Движението бе набрало мощ, сила и привлекателност — дотолкова, че миналия декември полското правителство бе обявило военно положение, за да го задуши.

— Направиха грешка с опита да смажат „Солидарност“ — каза Рейгън. — Не може да оставиш нещо да съществува година и половина и тъкмо когато е набрало скорост, да го обявиш извън закона. Правителството надцени силите си.

— Отправих дискретно предложение до полските власти — отвърна Йоан Павел. — Трябва да започнем преговори за бъдещето на „Солидарност“ и за вдигане на военното положение.

— Защо е нужно да се борите с тях?

Още със задаването на въпроса Рейгън видя ефекта, изписан върху лицето на събеседника си. Пратеничката го бе насърчила да повдигне темата.

— Разбирам. Нека продължат. С всяко свое действие те само отблъскват народа. Защо да им пречим? — усмихна се папата.

— Всякакви опити за противопоставяне на държавата срещу „Солидарност“ са като ракови клетки. Нека ги оставим да растат. Всяка дума против „Солидарност“ укрепва още повече движението. То се нуждае само от пари и Съединените щати са готови да ги предоставят.

Папата кимна, явно обмисляйки предложението. А то далеч надхвърляше онова, което хората на Рейгън бяха заявили готовност да приемат. Държавният департамент бе изразил несъгласие с тази тактика с мотива, че режимът в Полша изглеждал стабилен и се ползвал с популярност. По подобен начин звучаха и техните оценки за Москва и СССР.

Но те грешаха.

— Натискът отвътре нараства с всеки изминал ден, а Съветите нямат никаква представа как да овладеят ситуацията. Комунизмът не разполага с нужните средства, за да се справя с обществено недоволство, извън отприщване на насилие и терор. Единственият морал, който Москва признава, е онзи, който служи на собствената й кауза. Комунистите са запазили за себе си правото да извършват всевъзможни престъпления. Да лъжат. Да мамят. Да правят всичко, което им хрумне. Нито една подобна политическа система не е успявала да оцелее. Сривът е неизбежен. — Рейгън замълча за миг, после добави: — Но ние можем да го ускорим.

— Дървото е кухо, трябва му само едно добро разтърсване и гнилите ябълки ще изпадат. Комунизмът е зло. Той не дава свобода на хората — отвърна Йоан Павел.

Това бе възглед на папата, за който пратеничката бе уведомила Рейгън и който той се бе надявал да чуе. Никога преди един папа и един президент не бяха заговорничили по този начин, нито пък можеха да признаят публично, че са провеждали подобен разговор. Църквата си бе наложила изрична забрана да се меси в политиката. Но това не означаваше, че Църквата си затваря очите пред потисничеството. Особено когато се извършва толкова явно. Което беше още едно доказателство за Божията намеса. В този момент от човешката история Полша се бе озовала в окото на бурята. За пръв път от 450 години насам не-италианец — поляк — заемаше престола на свети Петър. А близо 90 процента от поляците бяха католици.

Дори сценарист не би могъл да го измисли по-добре.

Съветският съюз всеки момент щеше да изпадне в тежка криза. Рейгън усещаше приближаването й. Именно Полша беше опорната точка на лоста, който да бутне СССР в пропастта. И както при доминото, паднеше ли една страна, щяха да паднат всички. Чехословакия, България, Унгария, Румъния и всички други съветски сателити. Целият Източен блок. Един по един щяха да окапят като гнили ябълки.

И защо тогава да не ги побутнат?

— Ако ми позволите — продължи Рейгън, — веднъж ме попитаха: как да познаем един комунист. Отговорът е лесен. Комунистът е човек, който чете Маркс и Ленин. Но как да познаем антикомуниста? — Президентът замълча за ефект. — Това е този, който ги е разбрал.

Папата се усмихна.

— Приех да проведем този разговор — каза той, — защото исках възможност да бъдем честни един с друг. Мисля, че е дошло времето. Длъжен съм да ви попитам: какво ще кажете за крилатите ракети, които искате да разположите в Европа? Понастоящем под вашето ръководство Америка се въоръжава безпрецедентно, харчат се милиарди долари. Това ме притеснява.

— Едва ли има човек на света, който повече да мрази оръжията и войните от мен. Трябва да избавим планетата и от двете. Моята цел са мир и разоръжаване. Но за да я постигна, съм длъжен да използвам онова, с което разполагам. Да, ние се превъоръжаваме. Но аз го правя не само за да бъде Америка силна, а и за да разоря Съветския съюз.

Рейгън забеляза, че Йоан Павел го слуша внимателно.

— Прав сте. Харчим милиарди. Съветите нямат избор, освен да правят същото, да харчат същите суми, ако не и по-големи. Разликата е, че ние можем да си го позволим за сравнително дълъг период от време, а те не могат. Когато харчим пари за държавни проекти, те се завъртат в икономиката като заплати и реализирана печалба. Когато Съветите харчат, това е просто дупка в бюджета. Там няма свободен пазар. Парите изтичат от хазната и не се връщат. Заплатите се контролират от държавата, печалбата се регулира, така че те трябва непрестанно да печатат нови пари, за да плащат старите си сметки. Докато нашите ги рециклираме. Те не могат да ни излязат насреща, долар за рубла, година след година. Невъзможно е. Комунистите така и не успяха да получат легитимността на обществената подкрепа. Властта им се основава само на груба сила и заплаха с терор. Времето работи срещу тях. Комунизмът е просто една съвременна форма на крепостничество, без каквито и да било предимства пред капитализма.

— Режимът е с глинени крака от самото начало.

— Искам да знаете, че не съм войнолюбец. Американският народ не си поставя завоевателски амбиции. Ние искаме траен мир.

Рейгън беше искрен. Във вътрешния джоб на сакото си носеше по всяко време ламинирана картичка с кодове, с които можеше да бъде изстрелян целият ядрен арсенал на Америка. Отвън пред вратата чакаше сътрудникът му по военните въпроси с кожено куфарче в ръка, в което се намираше пусковата система. Общо Съединените щати притежаваха 23 464 ядрени бойни глави. Съветският съюз беше натрупал 32 049. Рейгън ги наричаше „инструментите на Армагедон“. Една малка част от тези оръжия беше достатъчна, за да унищожи изцяло човешката цивилизация. А неговата цел бе те никога да не влязат в употреба.

— Вярвам ви — каза папата. — Вашата пратеничка беше твърде убедителна. Тя е умна жена. Добър избор.

Само че тя изобщо не беше негов избор. Ал Хейг се бе спрял на нея измежду своите аташета в Държавния департамент. Но Йоан Павел бе прав. Тя беше млада, умна и интуитивна и Рейгън постепенно бе започнал да се осланя на преценката й по отношение на Ватикана.

— След като говорим открито — отвърна той, — позволете ми ви кажа, че не бива да скромничите. Вие също сте майстор на двойната игра. Сещам се за онзи свещеник, на когото се скарахте на шосето в Никарагуа, уж в изблик на гняв. Казахте му да напусне поста си в правителството, но той не се подчини. Предполагам, че този човек сега е отличен източник на информация относно всеки ход на сандинистите. А кой би го заподозрял след такова публично унижение!

Йоан Павел не каза нищо, но Рейгън виждаше, че заключението му е правилно. Сандинистите бяха съветски марионетки в Централна Америка. Неговите хора вече търсеха начини да ги отстранят; вероятно същото правеше и неговият събеседник.

— Трябва да водим далновидна политика — каза Йоан Павел. — Такава, която да обхваща цялата Земя и да спомага за постигане на справедливост, свобода, любов и истина. Мирът трябва да бъде нашата цел.

— Без съмнение. Имам една теория. За мен СССР е по същността си християнска държава. Руснаците са били християни дълго преди да станат комунисти. Ако следваме този курс, мисля, че ще можем да наклоним везната в обратната посока, Съветският съюз да се завърне към християнството, а тази преживяла вековете религия да засенчи комунизма.

Той се запита дали папата няма да си помисли, че се опитва да го подкупи. От докладите на пратеничката си бе изградил мнение за него като човек на реда и предвидимостта, предпочитащ да борави с познати величини. Човек на разума, който не понася двусмислици, импулсивност и екстремизъм и премисля всяко нещо по няколко пъти, преди да вземе решение. Но особено ненавижда да му говорят онова, което събеседниците му си мислят, че иска да чуе.

— Вярвате ли това? — попита папата. — Със сърцето си, с ума, с душата?

— Не съм човек, който ходи редовно на църква. Но вярвам в Бог. И черпя сили от тази дълбока вяра. Между нас има нещо, което ни свързва.

Йоан Павел очевидно си даваше сметка за тази връзка. Предишната година и по двамата бяха стреляли от близко разстояние. При Рейгън куршумът бе заседнал в белия дроб, докато при Йоан Павел и двата бяха минали през торса, по чудо без да засегнат жизненоважен орган.

— Бог ни спаси — каза Рейгън, — за да сторим онова, за което сме призвани. Какво друго обяснение би могло да има?

Той винаги си бе мислил, че всеки човек се ражда с божествена цел. И че всички тези цели са подчинени на един цялостен план, извън контрола на отделната личност. Знаеше и друго: че папата също вярва в силата на знаменията и в Божията воля.

— Съгласен съм, господин президент — каза папата тихо, почти шепнешком. — Трябва да го направим. Заедно.

— В моя случай стрелецът беше просто някакъв луд. Но във вашия бих казал, че го дължите на Съветите.

От ЦРУ бяха открили връзка между неуспелия убиец на Йоан Павел и България, с пряко продължение към Москва. Белият дом бе предал информацията на Ватикана. Наистина, категорични доказателства нямаше, но идеята на руснаците бе да унищожат „Солидарност“, като ликвидират нейния духовен и морален водач. Разбира се, Съветите не можеха да си позволят да се окажат пряко замесени в заговор за убийството на лидера на един милиард католици.

— „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци“ — цитира Йоан Павел. — Отмъщението би било недотам християнско, нали?

Рейгън реши да отговори с друг стих от „Римляни“:

— „Не отмъщавайте за себе си, а дайте място на Божия гняв.“

— „И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го. Защото, вършейки това, ти ще трупаш жар на главата му.“

Точно така щяха да постъпят.

Папата бе видял с очите си нацистките зверства; като член на съпротивата, Карол Войтила бе станал свидетел на невъобразимия ужас, който бе преживяла Полша. След войната бе направил всичко, за да попречи на Съветите да обрекат на нови страдания полския народ. Йоан Павел беше изключителна личност — героичен, начетен и смел. Хората черпеха сила от него.

Той се бе оказал на точното място в точното време, с точните мисли в главата.

— Още в мига, когато паднах на площада — заяви Йоан Павел, — имах ясното съзнание, че ще бъда спасен, и тази увереност не ме напусна нито за момент. Дева Мария се намеси този ден и ми помогна да оцелея. Вярвам го с цялата си душа. И нека Бог ми прости, но аз наистина съм задължен на Съветите. Не само за онова, което можеха да ми причинят, но за страданията, които са причинявали на милиони хора през всичките тези години. Простих на моя неуспял убиец. Отидох в килията му, коленичих и се молих заедно с него и той се разплака заради греха си. Дошло е време и онези, които го изпратиха, да осъзнаят своя грях.

В твърдия поглед на Йоан Павел Рейгън видя решителност, готовност за борба. Той също бе готов. На седемдесет и една беше в по-добра форма откогато и да било. Лицето му грееше от прилив на нови сили след опита за убийство. През изминалите десетилетия много достойни мъже бяха премазани от огромната тежест на президентския пост. Кенеди бе загинал. Джонсън си бе тръгнал заради Виетнам. Никсън бе принуден да подаде оставка. Форд издържа само две години, а Картър едва изкара един мандат. Критиците наричаха Роналд Рейгън безразсъден каубой, застаряващ актьор, човек, очакващ другите да му казват какво да върши.

Но грешаха.

Рейгън беше бивш демократ, който преди много години бе сменил партийната си лоялност. Мнозина се бояха от него, нямаха му доверие. Други открито го презираха. Но той беше четирийсетият президент на Съединените щати, твърдо решен да заема този пост още седем години. Планираше да използва това време за една цел. Да унищожи Империята на злото. Тъкмо това представляваше Съюзът на съветските социалистически републики. Но той не можеше да постигне целта си сам. Нито се налагаше да го прави. Вече имаше съюзник. С хилядолетен опит в справянето с деспоти.

— Ще поддържам натиска — каза той. — Както политически, така и икономически. А вие от ваша страна — чрез духовно насърчение. Още едно ваше пътуване до Полша ще свърши добра работа. Но не веднага. След година-две.

Йоан Павел вече бе посетил веднъж родината си, през 79-а. Три милиона души се бяха събрали за литургия на Площада на победата във Варшава. Тогава Рейгън, още кандидат-президент, го бе гледал по телевизията. Видял бе мъжа в бели одежди, току-що слязъл по стълбичката от папския самолет, да коленичи и целува земята. И живо си спомняше думите, които папата повтарял отново и отново:

Не се страхувайте.

Тогава Рейгън си бе дал сметка какво може да постигне религиозният водач на един милиард души по света, особено човек, който владее сърцата и душите на милиони поляци. Той беше един от тях. Сънародниците му щяха да се вслушат във всяка негова дума. От Рим трябваше да идват послания за истина, любов и мир. Има Бог и всеки човек притежава неотменимо право да вярва в Него, свободно и без ограничения. Отначало Москва щеше да го игнорира, докато в един момент щеше да отвърне със заплахи и насилие. Тогава контрастът между тези две послания щеше да говори сам за себе си. А в това време Америка щеше да призовава за промени в Източния блок, да финансира пазарни реформи, да изолира Съветския съюз както икономически, така и технологично, с което бавно да го води към фалит. Щатите щяха и да подхранват същия страх и параноя, каквито комунизмът обичаше да експлоатира у другите.

Една перфектна война на два фронта.

Всеки от двамата разбираше и общата задача, и личните си отговорности. Време беше за един последен жест. Президентът стана и протегна ръка през масата.

Папата също се изправи.

— Нека и двамата успешно изпълним своите отговорности пред човечеството — каза Рейгън.

Папата кимна и двамата отново си стиснаха ръцете.

— Заедно — каза той — ще ликвидираме Съветския съюз.