Стив Бери
XIV колония (49)

48

Въпросът за предаването и поемането на поста президент на Съединените щати си остава сложен още от написването на Конституцията през 1787 г. В член II, алинея 1, точка 5 се казва, че за да има право да заема този пост, кандидатът трябва да е роден във и гражданин на САЩ, на възраст над 21 години и да е живял в страната поне 14 години. В случай на отстраняване, смърт, оставка или неспособност да изпълнява задълженията на президент по силата на член II, алинея 1, точка 6 тази функция се поема от вицепрезидента като първи по линията на приемственост.

Но дали с полагане на клетва въпросният вицепрезидент е ставал президент, или просто е изпълнявал тази длъжност, дълги години е било въпрос на конституционен дебат.

Въпросът е решен през 1967 г. с ратифицирането на Двайсет и петата поправка, която определя вицепрезидента като действителен президент в случай на смърт, оставка или отстраняване от длъжност на президента. Тази поправка повелява също мястото за вицепрезидент да се попълни от лице, назначено по заповед на президента и потвърдено от Конгреса. В предишни случаи, когато вицепрезидент е поемал поста президент, овакантеното място е оставало незапълнено до следващите президентски избори.

През 1974 г. Джералд Форд е първият, посочен за вицепрезидент и впоследствие станал президент по силата на Двайсет и петата поправка. Това вече е установен американски закон и някогашното объркване около поемането на поста президент от вицепрезидента е до голяма степен преодоляно.

Но какво да кажем за възможността президентският пост да се поема от други лица, когато няма вицепрезидент?

С този казус се занимава Двайсетата поправка. Тя урежда и някои проблеми на предаването и поемането на властта, възникващи преди полагането на клетвата от новоизбрания президенти вицепрезидент.

Ето съответния текст:

Мандатите на президента и вицепрезидента изтичат по пладне на 20 януари. Ако в деня, когато новоизбраният президент трябва да встъпи в длъжност, той е починал, за президент се обявява новоизбраният вицепрезидент. Ако един президент не е бил избран до датата за встъпване в длъжност или новоизбраният президент няма необходимото мнозинство, новоизбраният вицепрезидент изпълнява президентските функции, докато президентът получи необходимото мнозинство. Конгресът може със закон да постанови при неизбирането на президент или вицепрезидент кой ще изпълнява длъжността на президента до момента, когато президентът и вицепрезидентът не получат квалифицирано мнозинство.

Законът от 1947 г. за предаване на президентските правомощия задава линията на приемственост в случаите, когато преди или след полагането на клетва президентът или вицепрезидентът не са налице. Пръв по тази линия се пада председателят на Камарата на представителите, следван от председателя на Сената, след който се нареждат различни държавни служители, членове на кабинета, по установен ред, започващ с държавния секретар, министъра на финансите, на отбраната, на правосъдието и така нататък до министъра по въпросите на ветераните, който е 16-и по линията на приемственост.

За да поеме поста, съответният държавен служител трябва да отговаря на конституционните изисквания за заемане на длъжността президент и трябва да е назначен по предложение и с одобрението на Сената. След полагането на клетва по закон въпросният служител незабавно бива отстранен от заемания досега пост в кабинета и става президент за остатъка от мандата или до намиране на друг, висшестоящ по линията на приемственост кандидат. Този закон никога досега не е бил задействан, но се повдигат правни въпроси по неговата конституционосъобразност, на които досега не е намерен отговор.

Първо, да вземем точния текст на закона. Подалинея (а)(1) гласи:

Ако по причина на смърт, оставка, отстраняване от длъжност, неспособност или липса на мнозинство за заемане на поста не е налице нито президент, нито вицепрезидент, то председателят на Камарата на представителите след подаване на оставката си като такъв изпълнява длъжността президент.

Веднага възниква въпросът: може ли член на Конгреса изобщо да фигурира по линията на приемственост? Член II, алинея 1, точка 6 от Конституцията гласи, че само „длъжностно лице“ от правителството на Съединените щати може да бъде определено за правоприемник на президентския пост. Почти всички изследователи на правото стигат до извода, че тази разпоредба изключва членове на Конгреса. Това се потвърждава от член I, алинея 6, точка 2 (т.нар. Клауза за несъвместимост), която гласи:

Никой сенатор или представител не може по време на мандата си да бъде назначен на каквато и да било друга гражданска длъжност на държавна служба на Съединените щати, ако тази длъжност е била създадена или възнаграждението, получавано за нея, е било увеличено през посочения период; нито едно лице на държавна служба на Съединените щати не може да бъде член на която и да било от камарите, докато заема тази длъжност.

Според американската конституционна система тези две власти — законодателната и изпълнителната — трябва да бъдат напълно разделени. Законът от 1947 г. за предаване на президентските правомощия ясно формулира тази забрана, изисквайки от председателя на Камарата на представителите да подаде оставка от поста си, преди да положи клетва като президент. Но тогава как би могъл който и да било от тях да бъде президент, след като с подаването на оставката си той вече не е председател на Камарата на представителите или на Сената, т.е. няма право да поеме президентския пост по същия този закон?

При поемането на поста от член на кабинета един текст в подалинея (d)(3) изрично повелява:

С полагането на клетва от (член на кабинета) се смята, че той подава и оставката си от заемания пост в кабинета, по силата на който е притежавал необходимото квалифицирано мнозинство да изпълнява длъжността президент.

Никаква подобна уговорка не фигурира в текста от закона, уреждащ поемането на поста от председателя на Камарата на представителите или от председателя на Сената.

Допълнителни правни въпроси повдига и включването на член на кабинета в линията на приемственост. Законът от 1947 г. изрично гласи, че член на кабинета, поел президентския пост, ще се смята за „изпълняващ длъжността президент“ до избирането на нов председател на Камарата на представителите или на нов председател на Сената, който да замени въпросния член на кабинета като изпълняващ длъжността президент. Юристите наричат това „избутване“, но тези текстове от закона влизат в противоречие с член II, алинея 1, точка 6 от Конституцията, която гласи, че когато държавен служител на Съединените щати поеме президентския пост, „същото лице изпълнява тази длъжност съответно до отстраняването на причините или до избирането на нов президент“. Експертите са единодушни, че не е налице конституционна санкция за „избутване“ на един или друг служител, което има смисъл, доколкото такава забрана предотвратява объркване, каквото би настъпило, ако постът президент на Съединените щати бъде предаден в ръцете на няколко души за кратък период от време. Освен това тя не дава възможност на Конгреса да влияе на изпълнителната власт (което би било в нарушение на разделението на властите).

Накратко, законът от 1947 г. за предаване на президентските правомощия е дефектен. Един наблюдател го нарича „бомба със закъснител“. Ако разпоредбите му бъдат приложени изобщо някога, от това ще произтекат единствено безкрайни съдебни дела. В приложеното допълнение има дълъг списък от правни анализи и статии в специализирани издания, стигащи до същия извод. Но американският Конгрес не е направил нищо, за да коригира недостатъците му.

Да помислим върху следния казус: ако президентът почине по време на мандата си, очевидно по силата на Двайсет и петата поправка вицепрезидентът заема мястото му и доизслужва остатъка от мандата. Ако вицепрезидентът почине по време на мандата си, по същата поправка президентът и Конгресът му избират заместник, който доизслужва остатъка от мандата. Ако новоизбран президент почине преди полагането на клетва, Двайсетата поправка предвижда новоизбраният вицепрезидент да стане президент.

Но какво ще стане, ако новоизбраният президент и новоизбраният вицепрезидент умрат преди обед на 20-и януари?

Двайсетата поправка не предвижда нищо за такива случаи. Вместо това тя овластява Конгреса да даде отговора съгласно закона от 1947 г. Но този закон не предлага никакви решения при възникване на подобен катастрофичен сценарий. Така както е написан, този закон може единствено да потопи Съединените щати в политически и правен хаос.

Стефани дочете за втори път доклада.

В папката имаше още един лист, на който пишеше, че документът е засечен на 9 април 1982 г. като част от архива на съветски шпионин, арестуван в Западна Германия. Авторът бил неизвестен. Но очевидно КГБ си бе направило труда да проучи закона от 1947 г. — един относително слабо познат аспект на американското законодателство.

Тя си бе намерила удобно място на третия етаж в Белия дом, в скромна спалня с две големи легла, между които на махагонова масичка светеше нощна лампа. Дани беше един етаж под нея, в официалната президентска спалня. Опитала се бе да поспи, но без успех; накрая реши да прочете още веднъж доклада. Смяташе се за експерт по американската Конституция и знаеше за недостатъците на Двайсетата поправка. Но недомислиците в закона от 1947 г. я изненадаха.

Какви бяха практическите шансове този закон някога да бъде задействан?

Само в два случая цялото американско правителство се събираше на едно място. Единият беше годишното обръщение „За състоянието на Съюза“, което ставаше всеки януари в Камарата на представителите. Другият беше полагането на клетва от новоизбрания президент. На двете присъстваха всички по-важни играчи в държавата.

С изключение на един.

Определеният за правоприемник.

Обикновено член на кабинета, посочен тайно от началника на президентската канцелария и отведен на отдалечено, известно само на шепа хора място, където разполагаше с охрана и транспорт на президентско равнище. Един от сътрудниците му носеше със себе си дори ядрено куфарче, което да бъде използвано за контраатака. В случай на катастрофално събитие въпросното лице, упълномощено да поеме автоматично властта по силата на закона от 1947-а, щеше да изпълнява длъжността президент. Всичките тези планове почиваха върху презумпцията за отсъствие на всякакви политически и конституционални проблеми във връзка с такова поемане на президентската власт.

Но това можеше и да не е точно така.

Всъщност самата идея за този закон сега й се струваше подозрителна.

Но какво общо имаше това с Александър Зорин и липсващите руски ядрени бомби? Дали Зорин разполагаше с тази информация и сега планираше атака в деня на полагането на клетва? Това бе сякаш логичният извод предвид и факта, че Котън бе докладвал за интереса на Зорин към Нулевата поправка. Със сигурност в понеделник цялата държавна власт, с изключение на определения за правоприемник, щеше да се събере от западната страна на Капитолия, за да наблюдава встъпването в длъжност на Уорнър Фокс.

Но какво ли би спечелил Зорин?

Котън бе научил още нещо.

„Мат в два хода.“

Дани й бе казал, че очаква от Осин допълнителни подробности. Но тя знаеше по-пряк път към нужната й информация.