Стив Бери
XIV колония (40)

39

Американската революция официално свършила през 1783 г., но войните с Англия продължили под една или друга форма десетилетия след това. Британците тайно подпомагали индианците в агресивните им нападения по границите на младата държава, като се надявали с това да възпрат експанзията й на запад. Забранили износа на някои видове стоки за колониите си в Западните Индии. Когато избухнала войната между Англия и Франция, Съединените щати обявили неутралитет, макар Франция да заемала особено място в сърцата на американците заради подкрепата й за тяхната революция. Но когато британците блокирали френските пристанища, Законът за ембаргото от 1807 г. наложил преустановяване на всякаква търговия с Англия. В отговор Кралският военноморски флот започнал да прехваща американски кораби в открито море и принуждавал насила моряците им да минават на британска служба.

И тогава Канада отново станала важна територия.

По време на Революцията Континенталната армия нахлула в Канада, за да привлече френскоговорещите канадци във войната срещу британците. Но американците претърпели унизително поражение в битката за Квебек през 1775 г. На мирните преговори в Париж през 1783 г. преговарящите напразно се опитвали да предадат цялата провинция Квебек като военна плячка, но усилията им останали напразни. Желанието на американците да притежават Канада било толкова силно, че в Конституцията, приета през 1781 г., се съдържала клауза, според която Британска Канада можела да се присъедини автоматично към Съюза, без това да се подлага на гласуване от другите щати.

Напрежението достигнало точката на кипене през 1812 г., когато Съединените щати обявили война на Англия. Президентът Джеймс Мадисън и неговите хора в Конгреса настоявали, че е дошло време страната им да брани наскоро извоюваната си независимост. Но решението за обявяване на война било прието с минимално мнозинство. Критиците осъдили „Войната на господин Мадисън“ като безумна авантюра, мотивирана не толкова от патриотизъм, колкото от експанзионистки амбиции.

Офанзивата започнала с инвазия в Канада.

Демократично-републиканската партия на Мадисън до голяма степен черпела своята подкрепа от селския Юг заедно с териториите около Големите езера. Жителите на пограничните територии били жадни да присъединят Канада, понеже подозирали канадските англичани във въоръжаване на индианските племена. По онова време се смятало, че инвазията ще бъде лесна, че обикновените канадци ще ги посрещнат като освободители. Лично Томас Джеферсън бил предвидил, че цялата кампания ще бъде „просто една разходка през границата“.

Но се оказало, че не е така.

Американските войски били зле екипирани и малочислени, наброяващи едва 7000 бойци, повечето от които недостатъчно обучени и недисциплинирани. Командвал ги застаряващ генерал на име Уилям Хъл, когото собствените му подчинени смятали за идиот. След несполучлив първоначален набег в Канада през река Детройт Хъл бил подмамен с хитрост да си мисли, че срещу него се движи огромна орда индианци. Затова се предал с всичките си 2500 души на много по-малък по численост британски контингент. Така броени месеци след обявяване на войната цялата територия на Мичиган паднала във вражески ръце.

И за втори път опитът за завладяване на Севера се провалил.

След 1815 г. Америка изоставила всякаква надежда за присъединяването на Канада. Между съседите се възцарил мир. Към началото на XX в. Канада и Съединените щати вече си поделяли най-дългата демилитаризирана граница в света, общо 8887 километра. Между двете държави нямало никакви задни мисли и взаимни подозрения. Освен по време на Втората световна война.

Докато бушувала Битката за Британия от 1940 г., над Англия надвиснала напълно реалната перспектива да бъде завзета от Хитлер. Съединените щати обявили неутралитет, тъй като и американският народ, и Конгресът не желаели да се намесват във войната. Но Рузвелт гледал по различен начин на нещата. Той смятал за неизбежно включването на Америка в бойните действия. Според разузнавателни доклади от онова време един от плановете на Хитлер бил да постави абдикиралия Едуард VIII обратно на трона като нацистка марионетка. Симпатиите на Едуард към Германия не били тайна за никого. Хитлер искал също контрол върху цялата Британска общност — Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Индия, Канада и другите по-малки колонии, разпръснати по земното кълбо.

За Съединените щати овладяването на Канада било приоритет, за да не бъде превърната в плацдарм за германска атака. Набелязани били плажни ивици, които да се използват за амфибиен десант. Разработена била стратегия за изпреварващ удар. В този документ от 94 страници се излагали планове за пресичане на подкрепленията от чужбина чрез завземане на пристанището Халифакс и на хидроелектроцентралите при Ниагарския водопад, докато военноморският флот трябвало да блокира всички пристанища по атлантическото и тихоокеанското крайбрежие на Канада. По сценарий флотът трябвало да овладее и контрола върху Големите езера. Сухопътните сили трябвало да нахлуят едновременно на три фронта: от Северна Дакота в посока Уинипег; от Върмонт към Монреал и Квебек; и от горните среднозападни щати към богатите минни находища на Онтарио. Военен конвой трябвало да се отправи към Ванкувър, като в същото време щели да бъдат завзети всички британски колонии на Карибите. Целта била Америка да си вземе Канада, подготвяйки всички нейни провинции за превръщането им в американски щати и територии след обявяването на мир.

Стефани слушаше изумена разказа на Питър Хедлънд.

— Братството е разработило плановете за инвазия през хиляда осемстотин и дванайсета година — каза той. — Тази задача ни е била възложена лично от Джеймс Мадисън. Той е искал всичко да се извърши при строга секретност. По онова време повечето ни членове били ветерани от Войната за независимост. Някои дори били участвали в Канадската кампания от хиляда седемстотин седемдесет и пета. Планът е бил осъществим, но армията и военноморският флот не са били в състояние да го изпълнят.

— Интересува ни планът за завладяване на Канада от четирийсетте години на миналия век — каза Люк.

— Този план също е изготвен от нас. Рузвелт е знаел за братството. Някои от най-близките му сътрудници са били наши членове. Също като Мадисън той е държал да бъде готов, като същевременно не е искал Министерството на войната да е в течение на плановете ни за нахлуване в държава съюзник. Затова се е обърнал към нас и ние сме му изработили реалистична стратегия, далече от общественото внимание.

— А какво ще кажете за дневника на Талмидж? — попита Стефани.

Хедлънд се размърда в леглото си. Съпругата му беше заела позиция от другата страна и ги поглеждаше загрижено. Стефани се запита колко ли от това вече знаеше, понеже Хедлънд не я бе помолил да излезе от стаята.

— Талмидж е ръководил екипа за съставяне на плана от хиляда осемстотин и дванайсета — каза Хедлънд. — Водел е дневник за напредъка в изпълнение на задачата. Това е един от малкото деликатни документи, собственост на братството; предава се от поколение на поколение чрез пазителя на тайните. В него няма нищо зловещо всъщност. Просто преценихме, че не е желателно да попада в общественото полезрение.

И тя разбираше защо.

— Благопристойният ви образ на светско дружество на запасни офицери е щял да пострада, ако се разчуе, че подготвяте планове за военни кампании.

— Именно. Затова всички навремето са решили, че е най-добре да запазим тази информация за себе си.

— Един ден от това ще излезе страхотен сюжет за Историческия канал — обади се Люк. — Но преди да започнете да се правите на Батман, казахте по телефона на Бегин: „Отново се започва“. Какво имахте предвид?

— Имахме проблем с Брад Чарън — каза Хедлънд. — Брад беше готин мъж. Много ми беше симпатичен, но имаше склонност да приказва повече, отколкото бе нужно.

— Което не е добре за един пазител на тайните — отбеляза Стефани.

— Естествено. Преди трийсетина години имахме инцидент. Разбрахме, че Брад е разкрил тайния ни архив пред външен човек. Повярвайте ми, не знам подробности. Знам само, че се е случило, и Брад бе отстранен от поста си. Но имахме и друг опит за проникване.

— А Бегин? — попита Люк.

— Той знае всичко. Питайте го как нашите бащи основатели са искали да се казва Канада след Революцията. Кодовото название в нашия план за инвазия. Името, което Рузвелт бе дал на своя план за завладяване през Втората световна война. И в трите случая то е едно и също. Четиринайсетата колония.