Мишел Гейбъл
Парижкият апартамент (80)

Благодарности

Нямаше да има нужда да пиша благодарности, всъщност изобщо нямаше да има книга, ако не бяха неуморните, невъзможни и изобретателни машинации на Барбара Поел. Благодаря ти, Барбара, не само затова че ми изпрати статията, която вдъхнови тази книга, а и за това, че повярва в мен, издържа на всички възходи и спадове и винаги ме караше да се чувствам така, сякаш съм единственият ти клиент.

На моята прекрасна и остроумна редакторка Кейти Гилигън, която разбираше докъде ще стигна с Ейприл Воут още преди аз самата да го осъзная. Оценявам твоя ентусиазъм, прозорливост и способност да ме провокираш по начини, които дори не съм си представяла. С удоволствие бих споделяла по бутилка вино (или две) с теб (и Барбара) всеки ден от седмицата…

На екипа от „Томас Дюн“/„Сейнт Мартин прес“, които работиха без почивка, за да направят най-доброто в най-кратки срокове. Благодаря на тези, с които съм говорила, на тези, с които не съм, и специално на Сали Ричардсън за ранната подкрепа и на Мелани Фрайд за това, че се погрижи и аз, и проектът да се движим в темпо (а и че отговори на цял куп оплетени дебютантски въпроси). Огромна признателност и за редакторката Сю Луелин. Сякаш си родена да редактираш този ръкопис.

Благодаря и на Джеб Спенсър, Сиг Андърман, Джонатан Кор и специално на Ед Люс за най-добрата работа, която човек би могъл да си пожелае (и която често прескача от дните в нощите и почивните дни). Мисля, че повечето от вас биха се изненадали колко вълнуваш и вдъхновяващ може да е корпоративният свят.

Вдъхновението е най-важното оръжие на всеки автор и няма други писатели, които да са ме вдъхновили повече от Тами Грийнууд, Алисън Уин Скоч и Ейми Хатвани. Благодаря ви за постоянните съвети, окуражаване и подкрепа.

Не мога да спомена думата „подкрепа“, без да благодаря и на приятелката си от последните трийсет години Карън Фрийман Ландърс. Благодаря ти, че винаги ме изслушваш и споделяш ентусиазма ми (и че присъстваш на всички мачове на „Чарджърс“). Толкова съм щастлива, че си до мен.

Трябва да спомена и Джен Макглотлин (Джени Уокър), моя първи „партньор в писането“ и съавтор на многобройните копия на „Суит вали хай“. Направо се чудя как така нямаха успех. Благодаря и на Айлийн Дауд Брил за това, че прочете голяма част от първоначалните ръкописи.

Толкова много приятели подкрепиха тази книга и пътя към нея. Офлайн и онлайн… от книжния клуб (Мишел Камбел, Дениса Чатфийлд, Лиса Дейвис, Лиза Гал, Кери Мърсън, Сюзан Милър, Хедър Олсън, Сабрина Пар, Кат Пепърс, Кери Руни, Джена Скарафон, Деде Уотсън), екипът ми в „Уилям енд Мери“ (специални ръкопляскания за Джес Сингър), групите във Фейсбук, невероятните хора в Кардиф — благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви. Винаги съм споделяла с неохота писателските си опити, но приемът, който получих, ме накара да съжалявам, че не съм започнала по-рано. Преизпълнена съм с благодарност.

В лотарията на живота изтеглих джакпота на най-добрите приятели. Важи с още по-голяма сила за семейството. На баща ми — Том Гейбъл, първия писател, на когото съм се възхищавала, благодаря ти, че ми предаде дарбата, че ме окуражаваше да пиша още от малка и разбира се за това, че по свой собствен начин си забавен и сложен герой.

Благодаря и на майка ми Лаура Гейбъл, макар че простичката благодарност съвсем не е достатъчна. Подкрепата, която винаги си ми оказвала, не може да се сравни с нищо. И днес продължавам да разчитам на теб толкова, колкото и когато бях дете. Казано накратко, ти си най-добрата.

Късметлийска съм да имам и остроумни брат и сестра, които превръщат всяко семейно събиране в събитие и са непрекъснат източник на материал. На брат ми Браян Гейбъл — благодаря ти, че преотстъпи характера си на Браян — един от героите в този роман. Надявам се, че ще ти допадне. На сестра ми Лиза Гейбъл Уийтли — благодаря за вдъхновяващата амбиция и за това, че прочете няколко по-ранни истории.

Специална признателност и за по-далечните роднини от рода Гейбъл — от Калифорния до Оклахома и Ню Йорк и навсякъде между тях. Светът е далеч по-жизнерадостен благодарение на вас.

Хиляди благодарности и на родителите на съпруга ми — Пат и Тони Билски. Вие сте най-подкрепящите и най-непредубедени хора, които познавам, дори когато работата ми включва проститутка. (Съжалявам!)

А на моите момичета… Къде бих била без вас? Пейдж, моята щура, сладка и умна първородна дъщеря, благодаря ти, че си ми приятелче в четенето и че правиш майчинството толкова носно. Съжалявам, че все още не можеш да прочетеш тази книга. Скоро ще напиша нещо за теб.

На енергичната ми сладурана Джорджия — едва на седем си, а това дори не са първите благодарности, в които присъстваш. Благодаря ти, че всеки ден осветяваш (и развеселяваш) света. Благодаря и за безкрайните коментари и наблюдения, достойни за публикации във всяка социална мрежа. Ти си стихия и не бих те променила за нищо на света!

Името на съпруга ми е в началото на тази книга, което е съвсем подходящо, защото всички прекрасни неща в живота ми започват с него. Д. Б., благодаря ти, че ме караш да се смея, че винаги ми подаваш ръка и че вдигаш рамене в престорено отчаяние само от време на време. Съжалявам, че съпрузите в моите истории винаги са такива кретени. Обещавам ти, че един ден ще има красив и мил счетоводител с уникално чувство за хумор.

И накрая — на читателите — на тези, които са прочели книгата, и на тези, които няма да я прочетат. Благодаря ви, че открихте и споделихте нови светове. Благодаря ви за обсъжданията и за изградените връзки. Пожелавам ви още много пътувания и съвсем кратък път до следващата ви любима книга.