Мишел Гейбъл
Парижкият апартамент (5)

Chapitre V

Париж, 20 юли 1898 г.

Днес позирах на Болдини. Отново.

Обещава ми, че ще направи още няколко скици и всичко ще бъде готово. Още няколко скици? Този мъж направо ще ме вкара в лудницата с непрекъснатите си драсканици! В интерес на истината може да се окаже, че там най-после ще намеря спокойствие. Поне ще приключа с този проклет портрет веднъж завинаги. Само истински глупак би се захванал с нещо подобно. Нека бъде предупреждение към всички жени — ако известен и привлекателен художник изяви желание да претвори образа ви, не си мислете, че това е толкова романтичен сценарий.

Обърни се насам, обърни се натам, казва той. Мръщи се, бърчи вежди, прави пиперливи забележки и мачка листове хартия. След това започваме всичко отначало. Споменах ли, че е горещо? Убийствено горещо. При тази жега и при тези изпарения от боите очаквах всеки момент да се стоваря на земята. Щях да се почувствам обидена, ако цялата тази история не бе така типична за Джовани. Правил е същото и преди.

— От теб се очаква да бъдеш художник — казах му аз. — А не карикатурист!

Не оцени заключението ми, но — съвсем сериозно — има перфекционизъм, има и лудост, а той все по-опасно клони към второто. „Майстор на мазката“! Няма що. Няма да е зле да маже малко по-малко.

Последния път с мен дойде и Маргьорит. Каза, че никак не улеснявам работата му, на което трябваше да се изсмея. Виждала ли ме е някога да улесня работата, на който и да е мъж? Не! Обикновено целта ми е точно обратната. Във всеки случай мосю Болдини абсолютно си го заслужава. Наистина го дразня. И наистина го предупреждавам да не повтаря succès de scandal на своите предшественици. Бог да ми е на помощ, ако този мъж свали презрамката от рамото ми и аз стана следващата мадам Готро.

Но всичко е само забавление. Той много добре го знае и никога не би повторил професионалния гаф на Сарджънт^[1], независимо колко много (много, много) пъти го предупреждавам за опасността да направи точно това. За разлика от Сарджънт, Джовани е предпазлив. Той цени търговията не по-малко от изкуството и няма никакво желание да води la vie de bohème. В това отношение двамата много си приличаме.

Предполагам, че може и да се поотпусна малко, но това, което не казах на Маргьорит, това, което не казах и на самия Болдини, е, че не само нетърпението ме прави заядлива. Има определен краен срок, с който трябва да се съобразим. Ако небрежно падналата презрамка на мадам Готро унищожи репутацията на толкова много хора, въобще не мога да си представя какво ще стане по време на Салона на изкуствата следващата година, ако Болдини изложи портрета на жена в напреднала бременност. При това неомъжена жена! Mon Dieu!

Все още е лесно да се скрие, но ще дойде време, когато ще трябва да го призная пред Джовани, пред Маргьорит и пред целия Париж! Засега ще отлагам неизбежното колкото може повече. Все още не съм решила какво да кажа на Болдини. Да му кажа ли, че детето е негово? Да му кажа ли, че е от някой друг? Никак не ми е приятно да лъжа този мъж, особено като се имат предвид всички лъжи и тайни за моето собствено потекло. Но една жена не може да живее само от добрите си намерения. Понякога се налага да излъжеш, за да изживееш истината.