Мишел Гейбъл
Парижкият апартамент (17)

Chapitre XVII

Париж, 13 май 1891 г.

Доведох Жорж Юго — заедно с всичките му пакети — в апартамента си. О, да, наистина го направих! Той току-що си тръгна. Няма причина за тревога, единствените пакети, до които се докоснах, бяха тези обвити в хартия. Mon Dieu!

Много пъти съм чувала Еме, моята мила съседка от хотела, да обяснява какъв е ефектът на пиенето върху мъжете. Макар да не мога да говоря от собствен опит, според нея алкохолът има омекотяващ ефект. Очевидно, когато някои мъже се напият, единственият начин да осъществят акта е да завържат члена си за обувалка и да го плъзнат като крак в обувка! Еме го оприличи на мокър чорап. Обуването вече никога няма да е същото. Всичко това звучи наистина ужасно.

Това, което младата Еме не ми каза, но аз така или иначе го знаех, е, че пиенето кара хората да забравят. Макар да не ми се е налагало да се справям с пияни и омекнали мъже, манастирът, в който израснах, беше известен с виното, което произвеждаше, и Sœur Marie не се притесняваше да си пийва. Разговаряли сме в продължение на часове и после се оказваше, че тя не помни нищо.

— Какво прави снощи, Март? Цялата вечер не те видях — питаше ме на сутринта. Въпреки че в продължение на три часа ме бе угощавала с истории от времето, когато е била млада (невинаги е била Христова невеста) и често се налагаше да й помагам да се преоблече и да си легне. Веднъж или два пъти дори трябваше да й помогна да отиде до тоалетната!

Затова, когато Жорж Юго ме придружи до стаята с надеждата, че ще изживее незабравимо удоволствие, веднага разбрах, че единственото, което трябва да направя, бе да му кажа какво се е случило. Не беше необходимо нищо да се случва в действителност. Докато се върнем в хотела, той беше пиян като кирка и много скоро щеше да заспи. За да ускоря този процес, дадох на Еме последните си три франка, за да го удари по главата с ютията. Не се безпокойте, тя се постара да не нанася трайни увреждания! Правила го е и преди.

На сутринта Жорж се събуди замаян и каза, че започва да го боли главата. Вместо мен Еме му обясни, и то в най-големи подробности, какво сме правили през нощта. Прецених, че е по-добре тя да изиграе тази роля. Какви неща му каза само! Никога не бях чувала подобно нещо! Очевидно мъжете обичат да проникват в жените през различни входове. А Еме може да вкара пенис чак до гърлото си!

Тя съчини една доста добра (и достатъчно мръсна) история, от която Жорж така и нищо не разбра. Дори и да не можеше да си спомни да е вършил тези неща с тази жена, човек с неговото положение никога не би си го признал. Той кимаше през цялото време, доволен от доказателствата за сексуалната си мощ, накрая плесна Еме по задните части, след което извади портфейла си. Остави една доста прилична сума и си тръгна, тътрейки крака и свирукайки си.

Разделих парите с Еме, която остана много доволна, че с уменията си бе успяла да припечели нещо. Беше благодарна за петдесетте процента, които й дадох, като се има предвид, че не й се бе наложило да прави абсолютно нищо по предполагаемия сексуален договор. Аз, от своя страна, нямах нищо против да разделя парите, защото те не бяха основната причина да доведа тук Жорж.

Причината бяха подаръците, разбира се! Сватбените дарове за мадам Доде, по баща Юго. В крайна сметка товарът, с който горкият мъж си тръгна, беше много по-лек в сравнение с онзи, с който беше дошъл. За съжаление, щеше да има поне няколко cadeaux за Жан, които нямаше да влязат в списъците, публикувани във вестниците. За сметка на това в заложните къщи в Монмартър щяха да се появят завиден брой изящни сватбени подаръци. А наред с всичко останало това означаваше и нова униформа на барманка за мен.

Merci, ma chérie! Mersi!

В крайна сметка нещата може и да се получат.