Мишел Гейбъл
Парижкият апартамент (1)

Chapitre I

Единственото, което искаше, бе да се махне от града. Когато шефът й се приближи до нея и изрече думите „апартамент“, „девети арондисман“^[1] и „цял тон боклуци от XIX век“, Ейприл моментално си помисли: ваканция. Разбира се, щеше да й се наложи да работи, но какво от това — отива в Париж! Както знае всеки поет, писател, художник или — в нейния случай — мебелен експерт, Париж е идеалното място за бягство.

Парижкият екип вече беше там. Ръководеше го Оливие. Ейприл си го представи как се разхожда из апартамента с таблет в ръка и си води бележки с костеливите си изкривени пръсти. Беше се обадил, за да поиска подкрепление от Ню Йорк, тъй като имаха нужда от още един оценител, и по-специално от експерт в областта на мебелите, който да повдигне доста слабото им реноме в тази област. Според шефа на Ейприл в седемстайния апартамент имало „достатъчно мебели да се обзаведат дванайсет луксозни бардака“. Очакванията на Питър бяха ниски. На Ейприл — високи, макар и по различни причини. В крайна сметка се оказа, че и двамата грешат.