Мишел Гейбъл
Парижкият апартамент (59)

Chapitre LIX

Париж, 7 май 1898 г.

Има деликатен и не чак толкова деликатен начин да се съобщи една новина. Това е моят дневник, затова избирам да съм неделикатна.

Бременна съм.

Дори докато пиша тези думи, дори когато снощи ги написах стотици пъти, за да накарам мозъка си да ги проумее, те продължават да ми се струват някак чужди. Нямах никакво намерение да се случва. Никога не съм искала да имам деца. Но пък и никога не се бях замисляла сериозно по въпроса.

Но въпреки всичко бременността ми е факт. Откакто навърших петнайсет години, цикълът ми е толкова редовен, че мога да си сверявам календара по него. Когато във вторник се събудих с очакване да дойде, но не се случи нищо, реших, че вероятно съм объркала датите. Но когато не ми дойде и на следващия и на по-следващия ден, осъзнах, че нещо не е както трябва. Отидох на лекар. Положението на шийката на матката ми беше красноречиво. Очаквах дете.

Разбира се, веднага започнах да вземам съответните билки, които да предизвикат закъснелия ми цикъл. Момичетата във „Фоли Бержер“ имат безброй начини за лечение на подобни проблеми с менструацията, но моята отказваше да дойде. Посетих дори един така наречен доктор, който работи в магазин за отвари в Монмартър. Той ми обясни каква е процедурата и ми показа необходимите за това инструменти.

— Да не би да смятате да ми правите клизма? — извиках аз. — Защото това ми прилича точно на такова нещо!

— За целта са необходими известни инструменти — обясни той и след като видя стъписаното ми изражение попита — Добре ли сте?

— Не съм съвсем сигурна — отвърнах аз.

— Какво мислите в момента?

— Мисля, че ще родя това дете.

Това беше. Съдбата ми беше решена.

Мили боже, едно малко човече ще живее с мен! Беззащитно същество, което ще се нуждае от вниманието ми почти непрекъснато! Съвместният живот с едно ревящо дете не може да бъде много по-различен от съвместния живот с Маргьорит, но няма никакъв шанс това малко човешко същество да стане част от изпълнителките във „Фоли Бержер“ или да се премести в свой собствен апартамент!

Маргьорит бе така развълнувана от новината, че ми обеща да ми помага, с каквото може. Честно казано, мисля, че просто търси някого, с когото да си играе. Според нея можем да уредим смените си така, че винаги вкъщи да има някой, който да се грижи за бебето. Освен това имаме и бащата. Мъжете са ужасни детегледачи, но Болдини все би могъл да помогне с нещо, поне според Маргьорит.

Това, което Маргьорит не знае, е, че не съм правила любов с Болдини от момента, в който разбрах, че рисува портрет на Жан, нещо, което той все още не си е признал! Беше сексуално предизвикателство, като дуел. Как ми се иска да бях отстъпила. Само да не бе останал в Монте Карло толкова дълго! Тази вечер трябва да поправя нещата. Трябва да прикоткам Болдини в леглото си. Макар да не е баща на това бебе, не ми се иска да пропускам възможността да е така.

Какъв късмет имам само! През всичките тези години много внимавах и дори когато партньорът ми отказваше, настоявах да използваме така наречените redingotes anglaises^[1]. Един път не взех предпазни мерки и ето че очаквам дете!

Няма смисъл да си казвам, че е трябвало да внимавам повече, не бях внимавала. Минало свършено! Край! Случи се и доказателството са наедрелият ми корем и гърди. Време е да мисля практично, което означава, че първо трябва да се потъркалям в леглото с Болдини. Какво в крайна сметка ще му кажа за бащата на това бебе, все още не е съвсем ясно. Може би ще му призная всичко и ще му обясня причините. Добре знае какво презрение изпитвам към Жан. Освен това знае, че той самият има поне една тайна от мен! А и отсъстваше толкова дълго. През цялото това време преспах само с един мъж, и то само веднъж! Често казано, това си беше геройско усилие.

Но от друга страна, не искам да рискувам Джовани да ме отблъсне. Колкото и да ми беше сърдит за връзката с Le Comte, сега ще ми се разсърди още повече, защото тук има замесено и дете. Ето защо трябва да преспя с него тази нощ. Може би ще му кажа истината. Може би не. Но имам нужда от възможността да направя и двете. Макар че е много важно жената да притежава пари, второто по важност е правото на избор. Една дама винаги трябва да има възможност за избор.