Мишел Гейбъл
Парижкият апартамент (52)

Chapitre LII

Когато Ейприл се събуди, Люк си бе тръгнал, но нямаше съмнение, че е бил тук. На измачканата празна половина на леглото имаше бележка (Ma chérie, прекрасна нощ), не че Ейприл се нуждаеше от доказателства за случилото се.

Не беше сигурна какво точно изпитва. Беше спала с мъж, който не беше Трой. Никога не бе одобрявала предателството спрямо брачните обети, но нима в този момент бракът им беше нещо повече от лист хартия? По-точно цяла купчина листове, ако се броеше и предбрачният договор, и господ знае още колко хартия щеше да се натрупа, ако решат да се развеждат.

Ако решат да се развеждат. Изненада се, че думичката „ако“ все още фигурира в тази ситуация. Още повече се изненада, че беше започнала да мисли за това с активния глагол „развеждат“, вместо със съществителното, което обикновено й идваше наум.

Като оставим настрана законовите документи, Трой нямаше право да каже каквото и да било за забежката на Ейприл по време на националния празник. Бе изневерявал и преди — както на нея, така и на бившата си жена, а кой знае и на колко още жени, с които е имал връзки преди Сузана, в още по-далечното минало.

Но случилото се не беше точно резултат на желанието да му го върне, нито демонстрация на превъзходство. Имаше нещо по-специално в отношението й към Люк. Ейприл не можеше да го нарече чувства или дори привличане. Но фактът, че го желаеше, нямаше нищо общо с проблемите й с Трой. Случилото се снощи не се дължеше на това, че Люк беше единственият с подходящи полови органи наоколо. Може и да беше пила, но извърши всичко съвсем съзнателно. Беше като посещението на Март в студиото на Болдини след пожара.

Ейприл се усмихна. Март се върна при Болдини — искаше да изпрати това съобщение на красивия адвокат, който я бе видял гола, на мъжа, който (о, боже!) бе отговорил на всички очаквания, които бе имала към него, дори без да го съзнава. Проблемът беше в това, че ако Ейприл кажеше на Люк за Болдини, щеше да й се наложи да добави и нещо друго след това, а тя все още не бе готова да се изправи пред изпитанието на разговора с него. Затова нарочно не докосна телефона и компютъра си — трябваше й време да реши как да се върне обратно към предишните им строго установени отношения, ако такива вече изобщо съществуваха.

Вместо това прекара по-голямата част от деня в леглото, четеше и работеше, но през повечето време спеше. Когато събра сили да стане, зашляпа из апартамента боса и само по бельо, а влажният юлски въздух навлизаше през пердетата и полепваше по все още топлата й кожа. Честванията по случай националния празник продължаваха, шумът от парада, фойерверките и тълпите от граждани се носеха из целия Париж. Беше й трудно да се съсредоточи в цялата тази дандания, макар че шумът, който задръстваше ума й, не бе предизвикан само от празнуващите.

Определянето на начални тръжни цени, добавянето на бележки към описанията в последната минута, нищо не можеше да задържи вниманието й, защото пред очите на Ейприл непрекъснато изникваше образът на Люк и проваляше добрите й намерения. От първите му жадни целувки, които бяха съвсем нежни в началото, а после станаха все по-настойчиви до момента, в който промърмори: „putaine, c’est pas trop tôt“, докато се опитваше да си поеме дъх. В буквален превод: „по дяволите, не е прекалено рано“, което пък е френският еквивалент на: „крайно време беше, по дяволите“.

Ейприл си спомняше как се бе вкопчил в нея, докато преминаваха през фоайето, спомняше си общата им замаяност, докато се изкачваха заедно нагоре по стълбите, притискането във вратата на апартамента, докато тя за кой ли път се бореше с проклетата заяждаща ключалка. В онзи момент Ейприл не би могла да чака и секунда повече. Буквално мислеше, че не може да издържи и секунда.

Бяха се отървали набързо от дрехите — влажни и лепкави след толкова танци. Сега не беше сигурна кога и как най-после са се добрали до леглото, знаеше само, че накрая се бяха озовали там. Продължаваше да вижда проблясъци от типичната му усмивка, докато лицето му се бе приближавало към нейното, продължаваше да изпитва ужаса и екстаза, които тази нощ й бе донесла.

И когато се събуди… сега си спомни. Беше отворила очи в замъглена просъница и бе видяла Люк, надвесен над леглото. Беше я целунал нежно по челото, а в дъха му още се усещаше ароматът на изминалата нощ.

Ейприл се стресна и се върна към настоящия момент. Погледна към прозореца и видя дъждовните капки, които биеха по отворените стъкла. Слава богу, че си тръгвам скоро, опита се да се самоубеди. Все по-трудно й ставаше да свърши каквото и да било в този град. Това беше Париж. Имаше прекалено много неща, които отвличат вниманието ти.