Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (88)

86

Вперих очи в мърлявото лице на момчето.

— Кой си ти? — попитах пак с разтреперан глас.

— Аз съм човекът, който ще те ступа, ако не престанеш да се бъзикаш със системата ми — отговори то ядосано.

В следващия миг екранът на компютъра му се изчисти напълно и стана тъмнозелен като военните му дрехи. След това отгоре се появи голям червен надпис: Здравей, Макс.

Зъба рязко завъртя глава към мен, а аз се вгледах безпомощно в големите му тъмни очи. После обърнахме глави обратно към екрана. На него пишеше: Добре дошла в Ню Йорк.

В главата ми заговори глас: Знаех, че ще дойдеш. Имам сериозни планове за теб.

— Чуваш ли го? — прошепнах аз. — Чу ли?

— Какво? — попита Зъба.

— Гласа? — отвърнах.

Болката в главата ми продължаваше, но беше отслабнала и, изглежда, щях да си спестя повръщането. Отново разтрих слепоочия, без да отмествам поглед от компютъра на момчето.

— Какво става? — попита то.

Вече далеч не звучеше смело, а по-скоро стъписано.

— Кой е Макс? Как го правите?

— Не правим нищо — каза Зъба.

В мозъка ми избухна нов пристъп на болка, а на екрана отново заиграха несвързани образи, неясни думи, чертежи, рисунки, всичко — хаотично и объркано.

Докато гледах екрана и разтривах слепоочия, присвита от болка, различих четири думи: Институт за висш живот.

Погледнах Зъба. Кимна незабележимо — и той ги беше прочел.

След това екранът отново угасна.