Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (56)

54

Незнайно защо, но не се чувствах зле, задето бяхме задигнали парите на онзи мъж. Може би защото изглеждаше пълен задник, а ние бяхме кармата, която го беше застигнала.

Не знам. Сигурна съм само, че от Ела и от майка й не бих откраднала дори буркан с фъстъчено масло. Никога. Нищо.

— Жалко, че не успяхме да изтеглим повече — каза Зъба, докато броеше парите.

— Да се върнем до бензиностанцията и да си купим нещо за ядене — настоя Ръч.

Поклатих глава.

— Хората там може да са ни видели. Трябва да се махнем оттук.

Докато се криехме в гората, зад един от магазините беше спрял червен микробус. Един младеж разтовари нещо от него и влезе в магазина. Преди вратата да се затвори, забелязахме, че продупчи работния си картон^[1].

Значи щеше да прекара вътре поне един-два часа до първата си почивка.

Микробусът стоеше толкова самотно отпред…

Двамата със Зъба се спогледахме.

— Парите на някакъв задник са едно — обявих аз, — но да отмъкнем колата на обикновен човек е друго.

— Просто ще я вземем назаем за няколко часа — отвърна Зъба. — Може да му оставим някакви пари като наем.

— Ще крадем микробуса ли? — попита Газопровода. — Страхотно!

Вдигнах вежди.

— Не. По-скоро обмисляме дали да не го вземем назаем.

От една страна, изобщо не ми се щеше да се превръщам в подрастващ престъпник. От друга, всяка изминала минута ни приближаваше до мига, в който Ейнджъл щеше да се превърне в упражнение номер едно по дисекция за тайфа настървени генетици.

— Това е като в „Гранд Тефт Ауто“^[2] — каза Газопровода услужливо. — Гледах по телевизията за нея. Много е популярна сред децата.

— Няма да е зле да „заемем“ колата по-бързичко — посъветва ни Иги. — Чувам хеликоптер.

Взех оперативно решение. Да, да, знам — и моята карма ще ме застигне.

По филмите хората винаги „заемат“ колите, като издърпват някакви жици изпод таблото и ги свързват. В действителност ви е нужна отвертка и онова нещо, стартерът, което се намира под капака. От морални съображения няма да ви давам повече подробности. Само това ми трябва — цяла Америка да бъде залята от серия кражби на коли, извършени от предани читатели.

Няма да стане.

Все едно. Аз се заех с двигателя, а Иги седна на шофьорското място и натисна газта. Двигателят се събуди с ръмжене, затръшнах капака и скочихме в микробуса. Сърцето ми биеше с около двеста удара в минута.

И тогава се втренчих в управлението.

— Боже — обади се Зъба. — Никой от нас не може да кара.

Не беше в негов стил да пропусне подобен ключов детайл.

— Виждала съм как се шофира по телевизията — обадих се аз, като се опитах да звуча уверено. — Надали е трудно.

Бях гледала как се прави — нулева, задна, автоматична, — затова сложих на D^[3].

— Е, банда — казах, — да видим какво ще излезе.