Метаданни
Данни
- Серия
- Максимум Райд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Angel Experiment, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Маринов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска фантастика
- Научна фантастика
- Научно фентъзи и технофентъзи
- Роман за деца
- Свръхестествен трилър
- Социална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- dune
- Разпознаване и корекция
- mladenova_1978 (2015 г.)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Ангелският експеримент
Преводач: Александър Маринов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
ISBN: 9789542711476
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2157
История
- — Добавяне
4
— Хайде днес да идем да берем ягоди — каза твърдо Ейнджъл и загреба бъркани яйца с вилицата си. — Вече са узрели.
— Става, Ейнджъл, ще дойда с теб — отвърна Газопровода, даде звучно потвърждение на безславния си прякор и се изхили.
— За Бога, Гази! — обадих се укорително.
— Противо… газ… — задави се Иги, хвана се за гърлото и се престори, че се задушава.
— Аз съм готов. — Зъба се изправи пъргаво и отнесе чинията си на мивката.
— Извинете — рече Газопровода механично и продължи да се храни.
— Права си, Ейнджъл — намеси се и Ръч. — Мисля, че чистият въздух ще се отрази добре на всички ни. И аз идвам.
— Всички отиваме — казах аз.
Навън беше прекрасно — небето беше ясно и безоблачно и се усещаше първата майска горещина. Взехме кофи и кошници и Ейнджъл ни поведе към огромна ливада с горски ягоди. Хвана ме за ръка и рече доволно:
— Ако ти направиш сладкиш, аз ще направя сладки с ягоди.
— Искам да видя деня, в който Макс ще направи сладкиш — чух гласа на Иги. — Аз ще го направя, Ейнджъл.
Обърнах се към него и възкликнах:
— Много мило от твоя страна. Вярно, не съм кой знае каква готвачка, но пък винаги мога добре да те подредя. Не го забравяй!
Иги се разсмя и отрече с вдигане на ръце. Ръч едва се сдържаше да не прихне, Зъба се беше ухилил, а Газопровода изглеждаше… дяволито.
— Ти ли го каза? — попитах Гази.
Той се усмихна и вдигна рамене с едва прикрито задоволство. Когато беше на три години, осъзнах, че може да имитира почти всеки звук и глас. Бях загубила броя на случаите, в които Иги и Зъба бяха на крачка от сбиването заради нещо, което Гази беше казал с гласа на единия или другия. Могъща дарба, от която той се възползваше с охота.
Поредното чудато умение — всеки имаше по някое. Каквито и да бяха, определено правеха живота ни по-вълнуващ.
До мен Ейнджъл застина на място и изпищя.
Изгледах я стреснато. В следващия миг от небето подобно на паяци се спуснаха мъже със странни, подобни на вълчи муцуни лица, с огромни зъби и блестящи кървясали очи. Заличители! И това не беше сън.