Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Максимум Райд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Angel Experiment, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Ангелският експеримент

Преводач: Александър Маринов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Егмонт България

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

ISBN: 9789542711476

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2157

История

  1. — Добавяне

4

— Хайде днес да идем да берем ягоди — каза твърдо Ейнджъл и загреба бъркани яйца с вилицата си. — Вече са узрели.

— Става, Ейнджъл, ще дойда с теб — отвърна Газопровода, даде звучно потвърждение на безславния си прякор и се изхили.

— За Бога, Гази! — обадих се укорително.

— Противо… газ… — задави се Иги, хвана се за гърлото и се престори, че се задушава.

— Аз съм готов. — Зъба се изправи пъргаво и отнесе чинията си на мивката.

— Извинете — рече Газопровода механично и продължи да се храни.

— Права си, Ейнджъл — намеси се и Ръч. — Мисля, че чистият въздух ще се отрази добре на всички ни. И аз идвам.

— Всички отиваме — казах аз.

Навън беше прекрасно — небето беше ясно и безоблачно и се усещаше първата майска горещина. Взехме кофи и кошници и Ейнджъл ни поведе към огромна ливада с горски ягоди. Хвана ме за ръка и рече доволно:

— Ако ти направиш сладкиш, аз ще направя сладки с ягоди.

— Искам да видя деня, в който Макс ще направи сладкиш — чух гласа на Иги. — Аз ще го направя, Ейнджъл.

Обърнах се към него и възкликнах:

— Много мило от твоя страна. Вярно, не съм кой знае каква готвачка, но пък винаги мога добре да те подредя. Не го забравяй!

Иги се разсмя и отрече с вдигане на ръце. Ръч едва се сдържаше да не прихне, Зъба се беше ухилил, а Газопровода изглеждаше… дяволито.

Ти ли го каза? — попитах Гази.

Той се усмихна и вдигна рамене с едва прикрито задоволство. Когато беше на три години, осъзнах, че може да имитира почти всеки звук и глас. Бях загубила броя на случаите, в които Иги и Зъба бяха на крачка от сбиването заради нещо, което Гази беше казал с гласа на единия или другия. Могъща дарба, от която той се възползваше с охота.

Поредното чудато умение — всеки имаше по някое. Каквито и да бяха, определено правеха живота ни по-вълнуващ.

До мен Ейнджъл застина на място и изпищя.

Изгледах я стреснато. В следващия миг от небето подобно на паяци се спуснаха мъже със странни, подобни на вълчи муцуни лица, с огромни зъби и блестящи кървясали очи. Заличители! И това не беше сън.