Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (41)

39

— Мисля, че сме в безопасност, стига Заличителите да не доловят миризмата ни — прошепна Газопровода на Иги.

Двамата се бяха напъхали в един страничен процеп високо горе в скалите. За да стигнат до тях, Заличителите трябваше да се изкатерят по самата скала или да ползват хеликоптера.

Иги се отпусна и сложи ръце на коленете си.

— Ама че провал — рече той мрачно. — Мислех, че след като закопахме онези двамата, ще бъдем в безопасност поне за известно време. Явно са повикали подкрепление още преди да нападнат заслона.

Газопровода стри щипка прах между пръстите си.

— Поне изкарахме двама от тях извън строя.

Зачуди се дали и Иги се чувства по същия особен, смущаващ начин както той самият. Не можеше да прецени.

— Да, но сега какво? Добре се подредихме, а няма къде да идем — рече Иги. — Няма как да се приберем вкъщи, защото вероятно са навсякъде. Какво да правим? Освен това, представи си Макс и останалите да долетят обратно и да попаднат в засада.

— Не знам — рече Газопровода ядосано. — Не бях помислил какво ще правим, след като ги вдигнем във въздуха. Защо ти не измислиш някакъв план?

Двете момчета се умълчаха в полумрака на процепа. Въздухът беше застоял. Стомахът на Газопровода изкъркори.

— Може пък да измисля — каза Иги и отпусна глава на коленете си.

— Добре, слушай — рече Газопровода отривисто. — Хрумна ми нещо. Рисковано е, а и Макс ще ни убие, ако разбере.

Иги вдигна глава.

— Имам чувството, че ще ми хареса.