Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (17)

15

— Да изхвърлим нещата им в каньона — рече Иги ядосано и удари по касата на вратата. Беше му дошло в повече да седи и да слуша как останалите от ятото се готвят за тръгване, докато той остава — защото е сляп. — Мисля, че дори леглата им ще минат през прозореца в коридора.

Газопровода смръщи вежди.

— Не мога да повярвам! Аз трябва да си стоя вкъщи, докато другите спасяват собствената ми сестра.

Той изрита кухненския барплот с изтърканата си червена маратонка. Къщата беше празна и прекалено тиха. Даде си сметка, че се ослушва за гласа на Ейнджъл — очакваше да чуе тихичкото й припяване или разговорите й с плюшените й играчки. Преглътна. Ейнджъл му беше сестра. Носеше отговорност за нея.

На плота имаше отворен пакет мюсли. Загреба една шепа и я изсипа в устата си. В следващия миг грабна пакета и го запрати срещу стената. Найлонът се спука и закуската се пръсна наоколо.

— Ама че гадост! — извика Газопровода.

— О, сега ли се усети? — рече Иги саркастично. — Газопровода е наистина съобразителен. Може да не изглежда като най-големия умник в групата, но…

— Млъкни! — прекъсна го Газопровода и Иги вдигна вежди изненадано. — Виж какво, наистина е много гадно. Макс ни заряза тук, защото според нея не бихме се справили.

Лицето на Иги замръзна.

— Обаче дали е помислила какво ще се случи, ако Заличителите се върнат насам? — продължи Газопровода. — Искам да кажа, че хванаха Ейнджъл недалеч и явно знаят, че сме някъде в района. Напълно е възможно да се върнат и за нас.

— Хм… — отрони Иги замислено. — Разбира се, трудно ще намерят къщата, а още по-трудно ще стигнат до нея.

— Не и ако са с хеликоптер — отбеляза Газопровода. — Какъвто е случаят.

— Хм… — изсумтя Иги.

Газопровода се почувства горд, че се беше сетил за всичко това преди него, въпреки че Иги беше по-голям — на годините на Макс и Зъба. Направо старец.

— И какво? Просто ще стоим тук и ще чакаме? — попита Газопровода и удари с юмрук по плота. — Не! Няма да чакаме Заличителите да дойдат и да отвлекат и нас! Ще противодействаме. Ще направим план! Не сме безполезни, независимо какво смята Макс.

— Съгласен — кимна Иги. Той се приближи и седна до Газопровода на плота. Мюслито хрущеше под краката му. — Разбирам за какво говориш. Горе-долу.

— Така де, умът ни сече! Просто да ги заковем! Макс може и да не се е сетила за обезопасяването на лагера, но ние ще се заемем с него.

— Напълно си прав… Хм… Но как?

— Може да направим капани! Да ги саботираме! С бомби! — Газопровода потри ръце.

Иги се ухили:

— Бомби… харесва ми. Обожавам бомбите. Помниш ли онази миналата есен? За малко да направя лавина.

— Идеята беше да направим пътека в гората. Така де. Имаше си причина. А и Макс разреши. — Газопровода се зарови в купчината стари вестници, непотребни вещи, скъсани чорапи, забравена купа с някакви древни остатъци от храна… гнус. Накрая намери омазнено тесте хартиени листчета.

— Знаех си, че са тук някъде — измърмори и откъсна изписаните.

След второ подобно издирване откри и парче молив.

— Така. Трябва ни страхотен план. Какви са целите ни?

Иги изстена.

— О, не! Годините влияние на Макс си казват думата. Звучиш точно като нея. Ти си… максист. Максетар. Или… или…

Газопровода изгледа Иги пренебрежително и започна да пише:

— Първа точка: да направим огнени бомби — само за защитни цели. Втора точка: да взривим демоничните Заличители, щом се върнат. — Вдигна листа пред себе си, прочете написаното и се усмихна. — Красота! Това вече е друго нещо. Правя го за теб, Ейнджъл!