Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (7)

5

Нямаше време за разсъждения. Джеб ни беше научил да не мислим, а направо да действаме. Хвърлих се срещу един от Заличителите, завъртях се във въздуха и забих мощен ритник в широките му гърди. Шутът му изкара въздуха със силно „Уф!“. Разнесе се ужасна воня като от канал, изложен на горещите слънчеви лъчи.

Последвалите събития бяха като от филм — поредица внушителни кадри, които изглеждаха направо нереални. Нанесох втори удар, след което един от Заличителите ме фрасна с такава сила, че главата ми се отметна настрани, а в устата ми бликна кръв. С крайчеца на окото мярнах, че Зъба се е заел сам с един Заличител. В следващия миг към противника му се присъединиха още двама и той падна под ударите на ноктестите им ръчища.

Иги все още беше прав, но едното му око беше скрито от голяма подутина.

Надмогнах шока и скочих на крака. Видях, че Газопровода се е проснал по лице на земята. Втурнах се към него, но някой ме сграбчи. Двама Заличители извиха ръцете ми зад гърба, а трети застана пред мен с хищно блеснали очи. Лицето му вече се беше преобразило напълно в муцуна. Вдигна ръка, стисна я в юмрук и ми нанесе мощен удар в стомаха. Превих се на две от неописуемата, разкъсваща болка и се строполих на земята.

В полусъзнание чух писъците на Ейнджъл и рева на Ръч.

Ставай! — заповядах си и се опитах да си поема въздух. — Ставай!

Като чудати деца мутанти сме далеч по-силни от нормалните възрастни хора. Заличителите обаче не са обикновени възрастни, а и имаха числено превъзходство. Бяхме обречени. Надигнах се на четири крака и едва успях да не повърна.

Изправих се със залитане. Очите ми се наляха с кръв — бях готова да убивам. Двама Заличители държаха Ръч за краката и ръцете. Залюляха я и я запратиха във въздуха. Главата й се удари в едно дърво, от гърдите и се изтръгна глух вик от болка, тялото и се преви и падна върху боровите иглички на земята.

С прегракнал вик, заглушен от кръвта в устата ми, се втурнах напред и плеснах с шепи косматите уши на един от Заличителите. Тъпанчетата му се пукнаха, той изпищя и падна на колене.

— Макс! — разнесе се пронизителният и ужасен писък на Ейнджъл.

Обърнах се. Един Заличител беше стиснал ръцете й. Прескочих просналия се в безсъзнание на пътя ми Иги и се затичах към нея. Двама Заличители скочиха отгоре ми, повалиха ме и единият ме затисна с коляно в гърдите. Замятах се задъхано. Единият звяр ме цапардоса силно през лицето и ноктите му оставиха дълбока диря в бузата ми.

Замаяна, паднах назад, а двамата ме затиснаха на земята. Ужасена видях как трима напъхват Ейнджъл — моето мъниче — в някакъв чувал. Тя плачеше и пищеше. Един от тримата я удари.

Замятах се бясно и се опитах да извикам, но от гърлото ми излезе само дрезгаво, прегракнало хриптене:

— Пуснете ме, тъпи, гадни…

Задавих се, а Заличителите отново ме тръшнаха по гръб.

Един от тях се надвеси над мен и се ухили зловещо.

— Макс… — започна той.

Стомахът ми се сви — нима го познавах?

— Радвам се да те видя отново — продължи звярът разговорливо. — Изглеждаш много зле. Предвид, че винаги си се държала все едно си нещо повече от останалите, това ме радва.

— Кой си ти? — изхриптях аз с изстинало сърце.

Усмивката разкри дългите остри зъби на Заличителя.

— Не ме ли позна? Явно съм пораснал.

В този миг го разпознах и се опулих насреща ужасена.

— Ари — прошепнах, а той избухна в див кикот.

Изправи се, тежката му черна обувка се понесе към главата ми, черепът ми отскочи от удара и всичко потъна в мрак.

Последната ми мисъл беше пропита с отчаяние — Ари беше син на Джеб. Бяха го превърнали в Заличител. Беше само на седем години.