Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (26)

24

Зъба излезе до Ръч и също застина на място. Терасата се извиваше нагоре към върха на скалата. Наоколо имаше рехави храсталаци, а от спечената глинесто-камениста земя се издигаха парчета скала.

По скалите, по храстите и между тях имаше големи гнезда, всяко с диаметър към шейсет сантиметра. В някои имаше едри пухести пиленца, част от които бяха в компанията на могъщите си ръждивокафяви родители. Те бяха впили студени хищни очи в Ръч и Зъба.

— Какво е това? — прошепна Ръч едва чуто.

— Кралски мишелови — каза Зъба тихо. — Една от най-големите грабливи птици в Щатите. Седни много внимателно, без резки движения, или и двамата ще се превърнем в обяд.

Ясно — помисли си Ръч и коленичи полека. Искаше й се да се обърне и да побегне, но реши, че така ще ги предизвика да я нападнат. Ноктите на краката им изглеждаха смъртоносни, да не говорим за свирепите, убийствени на вид извити клюнове.

— Мислиш ли… — започна тихичко, но Зъба и направи знак да пази тишина, пълна тишина.

Той приклекна до нея, без да сваля очи от птиците. Един от мишеловите държеше в човката си доста разпокъсан гофер^[1]. Пиленцата се опитваха да го докопат с пищене.

След няколко минути на Ръч й идеше да се разкрещи. Ненавиждаше да стои неподвижна, искаше да зададе милион въпроси и не знаеше дали ще може да издържи още дълго така.

Някакво движение привлече погледа й. Зъба беше започнал да разперва едното си крило изключително предпазливо.

Мишеловите извиха глави едновременно и пронизаха крилото му с очи като лазери.

— Позволявам им да ме подушат — едва помръднаха устните му.

След цяла вечност мишеловите като че се успокоиха малко. Бяха огромни, а крилете им бяха с размах от метър и половина. Птиците изглеждаха сурови и могъщи. Отгоре перата на крилете им бяха кафяви с ръждиви ивици, а отдолу — на бели ивици. Доста напомняха на крилете на Ръч, само че нейните бяха далеч по-големи, двойно по-големи.

Няколко мишелова възобновиха храненето на малките си, други полетяха да търсят храна, а трети тъкмо се връщаха с плячка.

— Въх-х-х — не се сдържа Ръч, когато една птица се появи с все още гърчеща се змия в краката. Пиленцата се превъзбудиха при вида й и взеха да се катерят едно по друго в надпревара кой ще си хапне първи. — И пак: въх-х-х.

Зъба обърна бавно глава и й се ухили. Усмивката дойде толкова неочаквано за Ръч, че тя не можа да измисли друго, освен също да се усмихне.

Всъщност беше доста вълнуващо. Нямаше търпение да си тръгнат, искаше й се Макс да се появи по-скоро, както и да имат повече храна, но въпреки това не можеше да отрече, че беше страхотно да си почива на припек, разперила криле сред огромните, красиви птици. Каза си, че нищо не пречи да останат известно време.