Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (35)

33

Преди осемдесет години дървосекачите бяха издигнали импровизиран заслон недалеч оттук, който да им служи като база, докато са на работа. От тридесетина години заслонът пустееше и беше полуразрушен — което го правеше идеален за свърталище на ятото.

— И така, Фаза едно приключи — обобщи Иги, седна на един счупен пластмасов стол и подуши наоколо. — Не сме идвали от цяла вечност.

— Аха — отвърна Газопровода и се огледа. — В случай, че имаш съмнения, тук все още си е дупка.

— Винаги е било дупка — рече Иги. — Затова ни харесва.

— Братче, не мота да си го избия от главата — как ги наредихме с платнището с олио — възкликна Газопровода. — Беше направо… страшно. Невероятно е, че наистина го направихме.

Иги извади Биг бой от раницата и прокара чувствителните си пръсти по часовника, здраво прилепен към пакета експлозив.

— Трябва да елиминираме Заличителите — промърмори той. — Иначе ще продължат да ни преследват.

— За да не могат никога повече да отвлекат Ейнджъл — каза Газопровода и присви очи. — Предлагам да взривим хеликоптера.

Иги кимна и се изправи.

— Да. Хайде, да се прибираме вкъщи. Трябва да направим план.

В следващия миг едва доловима вибрация на дъските на пода го накара да замръзне на място. Газопровода го стрелна с поглед — въртеше слепи очи около себе си.

— Чу ли? — прошепна Газопровода, а Иги кимна и вдигна ръка. — Може да е енот…

— Не и през деня — отвърна Иги почти безгласно.

По вратата се чу леко дращене, от което кръвта на Газопровода замръзна в жилите. Със сигурност беше просто животинче, някоя катерица или нещо подоб…

— Прасенца, прасенца, пуснете ме да вляза.

Шепотът звучеше по ангелски невинно и се процеждаше през пролуките на вратата като отровен пушек. Гласът принадлежеше на Заличител. Глас, който стига да поискаше, можеше да убеди човек да скочи от скала.

Сърцето на Газопровода заблъска в гърдите и той огледа помещението. Врата. Два прозореца, един в стаята и един малък в тоалетната. Съмняваше се, че ще успее да се промуши през този в тоалетната, да не говорим за Иги.

Заличителят отново задращи по вратата и космите по тила на Газопровода настръхнаха. Добре, тогава този прозорец. Запромъква се към него. Знаеше, че Иги може да проследи и почти недоловимия шум.

Тряс!

Вратата се отвори рязко и засипа стаята с дъжд от трески.

— На осем часа! — указа Газопровода посоката на прозореца за Иги, а наум отбеляза, че мускулестият Заличител изпълни касата на вратата.

Приготви се за скока през прозореца… но на пътя на светлината изведнъж се изпречи огромна ухилена глава.

— Ей, гъци-гъци-гъци — обади се вторият Заличител през прашното стъкло.

В ума му препуснаха спомени от годините тренировки, на които ги беше подлагала Макс, а адреналинът плъзна из тялото му. Вратата беше препречена. Прозорецът също. Бяха обградени и нямаха чист път за бягство. Чакаше ги битка, осъзна Газопровода и се стегна.

Твърде вероятно битка до смърт.