Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Максимум Райд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Angel Experiment, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Ангелският експеримент

Преводач: Александър Маринов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Егмонт България

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

ISBN: 9789542711476

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2157

История

  1. — Добавяне

114

— Ейнджъл! — викнах и се хвърлих във водата.

Стигнах до Гази и го разтърсих.

— Къде се гмурна?

— Ето тук! — отвърна той. — Тръгна нататък! Видях я как се гмурна.

Зъба нагази след мен, Ръч и Иги също се приближиха. Петимата впихме очи в студената сиво-синя вода. Виждаше се само на двайсетина сантиметра разстояние. Една вълна ни заля.

— Сега е идеалният момент някой да открие, че има рентгеново зрение — измърморих, а сърцето ми се скова в ледена хватка.

Усетих силното течение, което побутваше краката ми, и забелязах, че вятърът духа откъм сушата.

Ръч сви ръце на фуния около устата си и извика:

— Ейнджъл!

— Ейнджъл! — викнах и аз и нагазих с широки крачки, с надеждата да се натъкна на нея.

Зъба беше бръкнал във водата, привел лице почти до повърхността. Разпръснахме се, присвили очи срещу слънцето, и започнахме да се гмуркаме под вълните.

Гърлото ме стегна и усетих, че ще се задавя. Гласът ми излизаше на насилени хрипове, очите ми смъдяха от солта и блясъка на слънцето.

Бяхме покрили голям кръг от около тридесет метра, но от нея все още нямаше и следа. Моята Ейнджъл. Погледнах към брега с надеждата да я видя да излиза и да тръгва към Селесте, която я чакаше, подпряна на парче дърво.

Минутите се точеха протяжно.

Усещах как течението ме притегля цялата. Непрекъснато си представях как тялото на Ейнджъл бива засмукано навътре, а тя опулва очи от ужас. Нима бяхме стигнали до тук, само за да я изгубим?

— Виждаш ли нещо? — извиках на Зъба.

Той поклати глава, без да вдига поглед от водата. Продължаваше да маха с ръце под повърхността.

Отново претърсихме цялата околност, всеки метър от плажа, от откритото море.

И отново.

И отново.

Зърнах нещо, присвих очи и се вгледах по-внимателно.

Какво беше… това не беше ли… о, Боже! На няколкостотин метра навътре се беше появила малка мокра глава на плитчици. Загледах се в нея, Ейнджъл се изправи във вода до кръста и ни помаха.

Краката ми едва не се подкосиха. Трябваше да се овладея, за да не падна по лице.

Двете се хвърлихме една към друга. Останалите се спуснаха след мен.

Ейнджъл — едва прошепнах аз с облекчение, когато стигнах до нея. — Ейнджъл, къде беше?

— Познай какво! — рече тя весело. — Мога да дишам под вода.