Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (122)

120

Опитахме се да поспим — определено имахме нужда. Унесох се. И в следващия момент не спях. Поне това ми беше ясно. Но не бях и точно будна.

Сякаш бях засмукана в друго измерение — усещах тялото си, знаех къде се намирам, но не можех нито да се движа, нито да говоря. Бях във филм с мое участие и просто гледах какво се случва. Движех се в някакъв тъмен тунел или той се движеше около мен, а аз стоях неподвижно. От двете ми страни фучаха вагони, така че явно беше тунел на метрото.

Помислих си: Добре, тунел на метрото. И какво?

Пред мен изникна станция „Тридесет и трета улица“. Сградата на Института беше на Тридесет и първа. В тъмнината на тунела от бълнуването ми различих мръсна ръждясала решетка. Видях се как вдигам решетката. Отдолу течеше зловонна кафеникава вода. Уф-ф-ф — беше канализацията под града.

Сетихте ли се?

Под дъгата…

Бинго, Макс — каза Гласът ми.

Отворих широко очи. Зъба ме наблюдаваше угрижено.

— И сега какво?

— Знам какво трябва да направим — казах. — Събуди останалите.