Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (125)

123

Не бързайте да се ентусиазирате прекалено. Вратата, разбира се, беше заключена.

— Добре, банда — казах спокойно. — Ако някой случайно може да отваря ключалки с ума си, да си признае.

Никой не можеше.

— В такъв случай — Иги.

Дръпнах се встрани и внимателно го насочих към вратата. Чувствителните му пръсти се долепиха до нея и започнаха да опипват едва видимите ръбчета, а накрая се задържаха около ключалката. Кой би слязъл тук с ключ в джоба?

— Добре — прошепна той.

Както и очаквах, извади от джоба си калъфа с шперцовете. Нищо, че му го бях конфискувала два месеца по-рано, след като отвори ключалката на шкафчето ми у дома.

У дома… Дори не си го помисляй. Вече нямаш дом. Вече си бездомна.

Иги внимателно подбра нужния инструмент, после се отказа и взе друг. Ейнджъл пристъпи от крак на крак и изгледа с погнуса плъховете, които проявяваха притеснително любопитство към нас.

— Някой ще ни ухапе — прошепна тя, стисна ме за ръката и потупа Селесте през мръсната си блуза. — Мога да чета и техните мисли.

— Няма, миличка — казах й успокоително. — Просто ги е страх от нас. Никога не са виждали такива огромни грозни… същества и се чудят какви сме.

Тя ми се усмихна плахо.

— Вярно е, мислят ни за грозни.

Иги се справи с ключалката за три минути, което беше личен рекорд за него — трите ключалки на шкафчето ми му бяха отнели четири минути и половина.

Тримата с него и Зъба пъхнахме връхчетата на пръстите си в процепа и дръпнахме, тъй като нямаше дръжка. Масивната врата се отвори бавно със скърцане.

Пред нас се разкри дълго, тъмно, безкрайно стълбище, което, разбира се, слизаше надолу.

— Точно от това имахме нужда — изръмжа Зъба. — Стълбище, което се спуска в Царството на мрака.

Иги издиша шумно, без да е особено впечатлен.

— Ти си първа, Макс.

Стъпих на първото стъпало.

Оттук нататък трябва да се оправяш сама, Макс — проехтя Гласът в главата ми. — До после.