Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (46)

44

Ръч скочи на крака. Бяха трима и вече бяха започнали да се преобразяват. Отначало бяха красиви като манекени, но после лицата им се издължиха уродливо, от кървавочервените венци се подадоха зъби, а на върха на пръстите им поникнаха заострени нокти.

— Ари — каза Зъба с равен глас.

Ръч повдигна вежди и погледна водача им. Очите й се разшириха.

— Ари! — възкликна тя. — Ти беше малко момче.

Той се усмихна, стегна мускулите на ноктестите си ръце и рече:

— Е, сега съм пораснал и съм могъщ Заличител. — Изтрака закачливо със зъби и продължи: — А ти си малко кафяво прасенце. Мляс.

— Какво са ти сторили? — попита Ръч тихо. — Съжалявам, Ари.

Той вдигна косматите си вежди, а после ги сбърчи.

— Запази съжалението за самата себе си. Аз съм точно такъв, какъвто искам да бъда. О, и нека ти кажа нещо. — Той нави ръкави и разкри яките жили на мускулестите си и космати ръце. — От скривалището ви в планината остана само пепел. На приятелчетата ви им се случват беда след беда. Вие двамата сте последните оцелели — а сега спипахме и вас.

Това се стори забавно на Заличителите и те затресоха рамене от смях, докато мозъкът на Ръч работеше трескаво. Последните оцелели? Другите бяха мъртви? Домът им беше изгорял?

Разплака се. Каза си да престане, но не можеше. Захлипа като малко дете.

Погледна смутено Зъба, но той не отлепяше очи от Ари, стиснал челюсти и свил ръце в юмруци.

— Въртележка — пророни от ъгълчето на устата си.

Ари повдигна вежди, очевидно в недоумение какво точно значи въртележка, след което присви големите си красиви очи.

— Първо кактуса — пошушна Ръч.

Не можеше да повярва колко беше смела, почти като Зъба. Останалите от ятото са мъртви? Не е възможно! Просто не е!

— На „три“ — каза Зъба хладнокръвно.

Което означаваше на едно.

Ари скочи мълниеносно напред и блъсна Зъба по рамото.

— Млъкни!

— Едно — рече Зъба и се окопити.

Ръч на мига се спусна напред и блъсна с все сила втория Заличител в гърдите. Той залитна назад от неочаквания удар — право към острите бодли на кактуса зад него. Изруга, размаха ръце, но се стовари точно върху осемсантиметровите игли и изквича като спирачките на катастрофиращ влак. Звучни, добре ръждясали спирачки.

В следващия миг Ръч скочи настрани във въздуха с надеждата Зъба да успее да я улови.

Той го направи — стисна ръцете й и я завъртя, възползвайки се от инерцията й. Тя започна да рита, удари Ари отстрани по врата и почти го събори. Той се задави и започна да кашля.

Зъба я засили колкото можа и я изстреля нагоре. Тя разпери криле и замаха трескаво, за да остане във въздуха.

— Мъртъв си, мутант — изръмжа Ари и се спусна към Зъба, а той отскочи от земята.

Ари сграбчи крака му и двамата паднаха тежко. Заличителят седна на гърдите на Зъба и започна да го удря. Ръч закри уста с ръка, ужасена при вида на кръвта, която рукна от носа на Зъба. Третият Заличител го риташе бясно в гръдния кош. Дуф, дуф.

Ръч изпадна в паника — бяха обречени. Хората от караваните със сигурност щяха да забележат силуета й между дърветата. Зъба получи пореден удар. Той отметна глава настрани и изплю струя кървава слюнка в лицето на Ари. Заличителят изрева и замлати гръдния му кош с две ръце толкова бясно, че спокойно щеше да му спука поне няколко ребра. При всеки удар Зъба изпускаше въздуха си със свистене.

Какво да прави? Ако се спуснеше на земята, беше свършено с нея, а и със Зъба. Де да можеше…

Внезапно се сети за кутиите спрей на земята. Може би бяха празни. А може би не.

За части от секундата се спусна долу, грабна най-близкия спрей и се изстреля обратно на безопасно разстояние във въздуха. Раздруса кутията, спусна се един-два метра и го насочи право в лицето на Ари. Спреят просто изсъска, тя изтръпна, но след това във въздуха цъфна облак зелена боя. Ари скочи на крака с вик и посегна с ноктести ръце към очите си.

Зъба се изправи и се изстреля нагоре, както не го беше виждала никога досега. Ръч успя да напръска и третия Заличител в лицето, след което боята свърши. Тя запрати спрея в главата на Ари. Флаконът го удари и отскочи от гъстата му, сплъстена зелена коса.

Двамата със Зъба бяха във въздуха, извън досега на Заличителите. Ари все още беше на крака, но другият Заличител лежеше на земята и с ругатни се опитваше да изчисти боята от очите си. Онзи на кактуса най-сетне беше успял да се надигне, но в доста окаяно състояние. Зеленото на боята и червеното на кръвта им придаваха леко коледно настроение.

— Мъртви сте, изроди — изгъргори Ари с кървясали очи. Зъбите му стърчаха грозно от устата.

— Все едно ти самият не си урод! — тросна се Ръч злобно. — Погледни се в огледалото, псе такова!

Ари затършува в якето си и извади пистолет. Ръч и Зъба полетяха нагоре като стрели. Покрай ухото на Ръч изсвистя куршум. За малко да загуби хем слуха, хем живота си.

Когато се отдалечиха на безопасно разстояние, тя каза задъхано:

— Съжалявам, Зъб. Аз съм виновна, че пострада.

Зъба изплю още една кървава храчка и проследи дългия й полет към земята.

— Не си виновна ти — рече. — Ти си просто дете.

— Да се прибираме вкъщи — каза тя.

— Казаха, че домът ни е изгорял — отвърна Зъба и избърса окървавените си устни.

— Имах предвид вкъщи при мишеловите.