Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (113)

111

Отвисоко очертанията на Манхатън си личаха ясно. От другата страна на протока Ийст Ривър беше остров Лонг Айлънд, далеч по-голям от останалата част на Ню Йорк. Прелетяхме над брега му по залез-слънце и успяхме да различим накъдрените бели гребени на прибоя.

След час и половина под нас се проточи дълъг плаж. Почти нямаше светлини, което означаваше, че няма да има и хора. Зъба ми кимна и поехме надолу, упоени от стремителното спускане. Скоростните влакчета бяха нищо в сравнение с това.

— Изглежда добре — каза Зъба, след като огледа плажа, стъпил на мекия пясък.

Беше диво, без паркинги наблизо. От двете страни имаше огромни камъни, които подсилваха усещането за сигурност. Освен това друга група камъни на тридесетина метра от прибоя оформяха естествен подслон.

— Нашият уютен дом — казах сухо и свалих новата си раница.

Извадих каквото имахме за ядене и го раздадох на останалите, след което седнах на едно голямо дърво, изхвърлено от морето. Двайсет минути по-късно опряхме юмруци, плеснахме с ръце и налягахме на пясъка зад камъните.

Потръпнах леко, когато Гласът прозвуча в главата ми.

Време е да се научиш — каза той.

После потънах в сън, сякаш ме заля някаква вълна. Дочух неясни фрази на чужди езици, които не разбирах, а Гласът каза: Само каквото трябва да знаеш, Макс. Трябва да знаеш. Трябва да знаеш.