Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (22)

20

Иги имаше способността в някои ситуации да разсъждава подобно на същински учен. Беше направо плашещо колко свръхумен можеше да бъде.

— Имаме ли хлор? — попита го Газопровода. — Струва ми се, че ако го смесим с някакви други неща, ще се получи експлозив.

Иги вдигна вежди.

— С какви „неща“? С чорапите ти? А и нямаме хлор, да не сме на басейн. Какъв цвят е тази жица?

Газопровода се приведе и се взря в плетеницата от вътрешности на уредбата, която бяха изсипали на кухненската маса.

— Изглежда, все едно някакъв робот е повърнал — отбеляза той. — Жицата е жълта.

— Добре. Не отлепяй очи от нея! Много е важно. И не я обърквай с червената!

Газопровода погледна схемата, която беше свалил от интернет. Сутринта Иги беше размразил вентилатора на компресора в главния процесор и в момента компютърът работеше, без да се изключва в истеричен пристъп на паника на всеки десет минути. Просто го беше поправил, ей така.

— Разбрано, шефе — промърмори Газопровода и разлисти страниците. — Следваща стъпка: трябва ни някакъв часовник.

Иги се замисли за миг, после се усмихна. Дори очите му се смееха.

— Усмивката ти определено ме плаши — обади се Гази смутено.

— Донеси будилника на Макс. Онзи с Мики Маус.