Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (80)

79

Нова Скотия

Уайът наблюдаваше как Андреа Карбонел напуска скривалището и фигурата й бавно се очертава на светлината на луната. Току-що беше погледнал часовника си. Времето изтичаше. Ръката й с пистолета беше отпусната надолу. Той направи същото и излезе на открито.

— Не биваше да стигаме дотук — въздъхна тя. — Ти просто трябваше да умреш по-рано.

— Защо изобщо ме намеси? — пожела да узнае той.

— Защото си добър. Защото бях убедена, че си твърд за разлика от останалите. Защото никой няма да се развълнува, ако изчезнеш.

Той се усмихна в себе си. Тази жена продължаваше да печели време с надеждата, че хората й всеки момент ще се намесят.

— Винаги ли мислиш само за себе си? — подхвърли той.

— О, господи! И ти ли се размекваш, Джонатан Уайът? Нима някога си мислил за нещо друго освен за себе си?

Оказа се, да. При това много често. Не минаваше ден, без да си спомни за двамата мъртви агенти. Благодарение на тях беше все още жив. Те бяха свършили своята работа, привличайки стрелбата на врага. Операцията завърши с успех именно защото се бяха жертвали. Признаха го дори членовете на вътрешната комисия, която го разследваше.

Но той не беше пожертвал тях, за да спаси себе си. За разлика от жената насреща си. Тя мислеше единствено за собствения си живот. Нищо друго не я вълнуваше. Най-тежкото мина. Ти беше добър агент. Думите на Малоун след решението на комисията, когато го беше стиснал за гърлото. Да, наистина беше добър агент.

— Ти ли изпрати онези хора в института „Гарвър“? — пожела да узнае той.

— Че кой друг? Беше единственият ми шанс да елиминирам всички с един удар — теб, Малоун и онзи, който беше разгадал шифъра. Но ти извади късмет. Малоун също. Няма смисъл да продължаваме този разговор, Джонатан. Ти през цялото време беше наясно, че те използвам. Но искаше парите ми.

Може би, въздъхна Уайът и незабелязано промени стойката си. От защитна в нападателна. Факт, който очевидно убягна от вниманието на Карбонел.

— И пушката с пружина ли беше твоя работа?

Тя кимна.

— Беше отличен начин да отклоня вниманието от себе си. Ако не беше спрял вратата с крак, аз щях да я блъсна и да отскоча встрани. Изчислих, че няма как да бъда засегната.

— Съжалявам, че провалих плановете ти.

— Нищо подобно — сви рамене тя. — Нещата поеха в друга, още по-благоприятна посока. Тук пред нас се разкриват широки възможности. Къде са двете страници?

Това беше единственото, което все още я възпираше. Нямаше да предприеме нищо, преди да чуе отговор на въпроса си. Инструкциите на подчинените й със сигурност съдържаха клауза, според която трябваше да изберат максимално изгодна позиция, преди да действат.

— Мога само да ти ги покажа — отвърна той. — Нямах нито шанс, нито време, за да ги прибера.

— Ако обичаш.

Той беше сигурен, че Карбонел няма да устои на изкушението. Обърна се и тръгна към широката зала вдясно, където се бяха сблъскали с Малоун. Не след дълго спря пред дупката в прогнилите греди и посочи надолу:

— Там са.

— А как ще слезем при тях?

Вече беше помислил по въпроса. От вътрешната страна на крепостната стена, непосредствено покрай бойниците, беше опъната предпазна мрежа от найлонови въжета, закачени за метални колони. Тя едва ли можеше да предпази някого, но сигнализираше за опасността. Веднага след като ликвидира хората на Карбонел, Уайът отряза едно петнайсетметрово въже от нея, нави го на руло и го напъха в раницата си.

— Приготвил съм се — отвърна той и смъкна раницата от раменете си.

* * *

Касиопея мълчеше, но умът й напрегнато работеше. Хейл беше избрал точната жертва. Нито тя, нито Стефани щяха да проговорят, ако бяха завързани за онзи стол. Мълчанието беше единственото им оръжие. Но Шърли Кейзър нямаше как да го разбере. Ужасените й очи бяха заковани върху стоманените клещи, стиснали безименния й пръст. Главата й умолително се тресеше. Не, моля те, не! Нямаше как да издържи на подобни изтезания.

— Знаеш, че не бива да се обаждаш! — предупредително прошепна Стефани.

— Нямам друг избор.

— Точно така — кимна Хейл, въпреки че едва ли беше доловил репликите им. — Помисли си, посъветвай се. Но не забравяй, че Шърли разчита на правилното ти решение.

Тримата капитани мълчаливо гледаха. Въоръжените мъже продължаваха да ги държат на мушка. Касиопея не можеше да допусне изпълнение на този пъклен сценарий.

— Дай ми проклетия джиесем! — решително тръсна глава тя.

* * *

Малоун затегна колана и се приготви за кацане. Спускането от десет хиляди метра не беше леко. Пилотът го предупреди, че бурята се движи на север и ще се наложи да пресекат южния край на фронта. Едуин Дейвис се обади още два пъти, но само за да го информира, че Касиопея все още не се е обадила, а в имението е избухнала нова престрелка. Всичко това беше твърде обезпокоително.

Той вече беше презаредил пистолета си, а в джобовете на якето му тежаха два резервни пълнителя. Беше готов за действие. Ох, само веднъж да стъпи на твърда земя!

* * *

Изправен високо горе, Нокс наблюдаваше развоя на събитията в просторната зала с продънен под. Беше чул думите на Уайът, според които изгубените страници били скрити някъде под дупката, която зееше в средата. После го видя да завързва въже за една от носещите колони и да се спуска надолу. Карбонел го последва. За миг зърна светлината на фенерче, която бързо избледня. Дали да тръгне след тях, или просто да ги изчака горе? Ами ако някъде има друг изход?

Помисли за баща си — боцмана, който се беше превърнал в легенда.

И се засрами от себе си. Защото се беше продал. Нещо, което баща му никога не би направил. На практика баща му беше извършил невъзможното.

Бе убил президента.

Джон Кенеди бе влязъл в Белия дом благодарение на тайна коалиция, създадена от Джо, неговия баща. В нея участвали политици, профсъюзни лидери и босове на организираната престъпност. Бащата на Куентин Хейл бил близък с Джо и сключил сделка с клана Кенеди, която гласяла: Влизате в Белия дом, възстановявате валидността на разрешителните, срещу което получавате пари и политическа подкрепа от страна на Общността.

Просто и ясно. Така и станало. Малко след изборите сделката била забравена. Кланът Кенеди започнал война срещу всички, включително Общността. Профсъюзите и мафията не знаели какво да правят. Но не и капитаните. Те наели един смахнат беглец от Русия на име Ли Харви Осуалд, който трябвало да убие президента, а после извадили огромен късмет с Джак Руби, който ликвидирал Осуалд. Следите не водели доникъде.

Десетилетия наред любителите на конспиративни теории гадаеха какво се е случило. И щяха да продължават да го правят още десетилетия. Никой не научи истината. Просто защото баща му бе истински боцман. Верен докрай. Може би беше ударил часът да постъпи като него.

Нуждаеше се от светлина. Нямаше фенерче, но горе, при труповете, беше забелязал едно. Обърна се и започна да се катери.

* * *

Касиопея пое джиесема, който Хейл й подаде през решетките.

— Бъди кратка и убедителна — предупреди я той. — Не забравяй, че кимна ли, приятелката ти ще изгуби един пръст.

Тя набра номера, който помнеше наизуст. Едуин Дейвис вдигна на второто позвъняване.

— Какво става там? — попита той.

— Всичко е наред, но все още не съм открила нито Стефани, нито Кейзър. Мястото се оказа много голямо.

— Чухме стрелба…

Тя беше наясно, че Хейл я свързва с нападателите, които се бяха появили в имението. Нали бяха дошли почти едновременно? В което нямаше нищо вярно, но когато го чуеше, Дейвис положително щеше да схване посланието.

— Нашите хора оплескаха работата — въздъхна тя. — Атакуваха с ураганен огън, но в крайна сметка бяха избити. Тактиката им се провали. Аз съм добре. Изчаквам и наблюдавам, но в имението гъмжи от народ.

— Изчезвай оттам!

— Ще го направя, но ми трябва още малко време. Имай търпение.

— Тая работа не ми харесва!

— Аз съм тук, а не ти. Ще го направим по моя начин.

Дейвис замълча.

— Добре — отвърна най-сетне той. — Нека бъде по твоя начин, но побързай.

Тя прекъсна разговора.

— Отлично! — поздрави я Хейл. — Дори аз ти повярвах. С кого говори?

Касиопея го гледаше и мълчеше. Той вдигна ръка. Предупреждението беше ясно: спуснали я надолу, тя ще изгуби един пръст.

— Говорих със специален агент на НРА, който отговаря за операцията. Вече знаеш, че те нападнаха наши хора.

Хейл се усмихна.

— А къде е Андреа Карбонел?

— Не знам, тя не ми докладва. Тя издава заповедите, а ние ги изпълняваме.

В помещението се появи мъж с автомат в ръце, който се приближи към Хейл, прошепна му нещо и бързо излезе.

— Малък проблем — отбеляза капитанът и дръпна джиесема от ръцете й. — Бурята утихва, но навън се спуска гъста мъгла. Памлико е известна с постоянните си мъгли. Ще се наложи да изчакаме с тръгването.

— Къде отиваме? — обади се Стефани.

— На плаване в Атлантика, както вече споменах.

Касиопея наблюдаваше доктора. След телефонния разговор, от който Хейл очевидно остана доволен, Шърли почти беше престанала да се съпротивлява.

— Планираш още убийства в открито море, а? — подхвърли единият от капитаните.

— Изобщо не се надявам да ме разбереш, Едуард — въздъхна Хейл. — Ще ти кажа само едно: скоро нашите разрешителни ще бъдат възстановени и отново ще се върнем към нормален живот. Но присъстващите тук дами нямат никакво отношение към това. — Обърна се към Касиопея и Стефани и саркастично подхвърли: — Вие го знаете, нали?

— Арестувахме твоя човек във Вирджиния — напомни му Касиопея.

Надяваше се да го разколебае.

— Утре ще му изпратя нашите адвокати — сви рамене Хейл. — Той знае, че докато си държи езика зад зъбите, няма да му се случи нищо. Няма как да го свържете с нас.

Тя беше наясно с фактите. Едуин Дейвис — също.

— Какъв човек във Вирджиния? — попита друг от капитаните.

— Бъркотия, предизвикана от вашата глупост, която трябва да бъде оправена — отвърна Хейл.

— Горчиво ще съжаляваш за оръжията, насочени в мен! — намръщено го изгледа един от капитаните.

— Наистина ли, Чарлс? И какво мислиш да направиш? — обърна се Хейл и отново насочи вниманието си към Касиопея. — Време е да разбереш, че аз нямам нищо общо с опита за покушение срещу Дани Даниълс. Това беше дело на онези глупаци, които стоят пред теб.

— Убеден ли си, че постъпваш разумно? — попита капитанът, наречен Чарлс.

— Напълно. Двама от хората ми са мъртви.

Хейл се обърна към Шърли.

— Не! — изкрещя Стефани.

Главата му леко кимна. Клещите остро щракнаха.