Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (19)

18

„Еърфорс 1“

Касиопея слушаше обясненията на Дани Даниълс за предупреждението по радиостанцията, което беше насочило преследвачите в правилната посока.

— Трябва да е бил във фоайето на „Гранд Хаят“ — замислено отбеляза Малоун. — Само така може да е видял накъде се насочвам. Когато тръгнах, те все още прочистваха хотела.

— Освен това нашият тайнствен непознат е знаел какво да каже и как да го каже — отбеляза Дейвис.

Касиопея бързо схвана намека. Ставаше въпрос за някой вътрешен човек или поне за някой, тясно свързан с вътрешни хора. В очите на Даниълс се появи едно особено изражение, което тя вече познаваше от предишната си среща с него в Кемп Дейвид в компанията на Стефани. Този човек знаеше повече, отколкото споделяше.

Даниълс кимна към началника на канцеларията си.

— Разкажи им.

— Преди около шест месеца имаше едно посещение в Белия дом…

 

 

Дейвис погледна мъжа, който седеше насреща му. Според информацията, с която разполагаше, той беше на петдесет и шест години, американец четвърто поколение, произхождащ от семейство, което се беше заселило тук още преди Американската революция. Беше висок, с блестящи зелени очи и вирната волева брадичка. Гъстата му посребрена коса беше пригладена назад като гривата на застаряващ лъв. Зъбите му бяха бели и равни, с изключение на видимо по-широкото разстояние между предните два. Беше облечен в скъп костюм, който влизаше в малко неочакван, но убедителен синхрон със самоуверения му глас.

Куентин Хейл управляваше впечатляваща империя, която се занимаваше с производство, търговия и банково дело. Той беше един от най-едрите земевладелци в страната, притежател на търговски центрове и офис сгради в почти всички по-големи градове. Състоянието му възлизаше на милиарди долари, което му осигуряваше постоянно присъствие в класацията на списание „Форбс“ за най-богатите хора в света. Освен това беше твърд привърженик на президента, бе дарил няколкостотин хиляди долара за двете му предизборни кампании и беше получил правото да се среща по всяко време с началника на президентската канцелария.

Но Дейвис трепна от изненада от току-що чутото.

— Нима твърдите, че сте пират? — вдигна вежди той.

— Капер — поправи го гостът.

Той знаеше разликата. Единият беше престъпник, докато другият работеше в рамките на закона, с официално разрешение да се бори с враговете на страната.

— По време на Американската революция континенталният флот разполагал с едва шейсет и четири бойни кораба — продължи Хейл. — Но тези кораби пленили сто деветдесет и шест плавателни съда на противника. По същото време действали седемстотин деветдесет и двама капери с официално разрешително от Конгреса, които пленили ши унищожили шестстотин британски кораба. По време на войната от хиляда осемстотин и дванайсета положението било още по-драматично. Двайсет и три бойни кораба пленили двеста петдесет и четири съда на противника. В същото време петстотин и седемнайсет капери с разрешително пленили хиляда и триста кораба. Ето една добра илюстрация на нашата служба в полза на държавата.

Това наистина беше така, но Дейвис продължаваше да се пита накъде бие гостът му.

— Революцията не била спечелена от Континенталната армия — продължи все така самоуверено Хейл. — Обратът настъпил поради пълното ликвидиране на английската търговия. Каперите пренесли бойните действия край бреговете на Англия и всявали паника и тревога на острова. Движението между пристанищата им било блокирано. Това предизвикало небивала паника между търговците. Застрахователните ставки се повишили дотолкова, че англичаните се принудили да превозват стоките си с френски кораби — нещо нечувано по онова време.

В описанията на госта се долови нотка на благородна гордост.

— В крайна сметка именно търговците принудили крал Джордж да се оттегли от сраженията в Америка. Това е истинската причина за края на войната. Историята категорично доказва, че без каперите Американската революция нямало да стигне до победен край. Самият Джордж Уошингтън го признавал, и то многократно.

— Какво общо имате вие с всичко това? — попита Дейвис.

— Един от моите предци е бил сред тези капери. Заедно с още три фамилии сме създали могъща флотилия, към която по-късно се присъединили и други. Така се родил един наистина силен и сплотен морски флот. Някой е трябвало да координира атаките и това сме били ние.

Дейвис напрегна паметта си. Казаното от Хейл беше вярно. Каперите действително разполагали с официално разрешение да се сражават с враговете на държавата, и то с пълен имунитет срещу съдебно преследване.

— Притежавали сте официално писмо, така ли? — попита той.

— Да — кимна Хейл. — Притежаваме го и днес. Нося го със себе си.

Той бръкна в джоба на сакото си и извади прегънат лист.

Дейвис го разгърна. Оказа се, че това е фотокопие на документ на повече от двеста години. По-голямата част от него беше печатна, но имаше и бележки, написани на ръка.

ДЖОРДЖ УОШИНГТЪН,

президент на Съединените американски щати

Поздрав на всички,

които ще прочетат този документ

 

ДА СЕ ЗНАЕ, че в изпълнение на приет от Конгреса на Съединените щати закон, на днешния ден девети от февруари на хиляда седемстотин деветдесет и трета година аз лично давам разрешение и лиценз на Арчибалд Хейл и неговите лейтенанти, офицери и екипажи да покоряват, отнемат и конфискуват цялото имущество и богатство на всички врагове на Съединените американски щати. Всички конфискувани вещи и предмети, включително облекло, оръжие, лични принадлежности и ценности остават притежание на приносителя на това писмо, който трябва да заплати двайсет процента от тяхната стойност на правителството на Съединените американски щати. За да бъде окуражен в атаките си срещу гореспоменатите врагове и да ги доведе до успешен край, както стана при конфликта неотдавна, Арчибалд Хейл се освобождава от задължението да спазва всички действащи наказателни и финансови закони на Съединените щати и на други страни, които могат да попречат на някои или на всички агресивни действия или да ги спрат, с изключение на предумишленото убийство. Настоящото разрешение влиза в сила от горепосочената дата и е валидно за всички наследници на гореспоменатия Арчибалд Хейл.

Подписано лично от мен и скрепено с Държавния печат на Съединените американски щати във Филаделфия, на деветия ден от февруари на хиляда седемстотин деветдесет и трета година.

 

Дейвис бавно вдигна поглед от документа и попита:

— Значи вашата фамилия притежава официален документ за нанасяне на поражения на враговете на страната при пълен имунитет от законите?

— Точно така — кимна Хейл. — В знак на благодарност за всичко, което сме направили за нея. Другите три фамилии също разполагат с подобни разрешителни от президента Уошингтън.

— А как сте се възползвали от тях?

— Благодарение на нашата намеса във войната от хиляда осемстотин и дванайсета конфликтът бил прекратен. След това сме участвали в Гражданската война, испанско-американската война и в двете световни войни. Веднага след Втората световна новосъздадената разузнавателна общност в Америка се обърна за помощ към нас. През последните двайсет години ние проникнахме в Близкия изток, където блокираме финансови операции, усвояваме активи и източваме печалби. Изобщо всичко, което е необходимо. Разбира се, днес вече не използваме кораби и пирати. Вместо да плаваме по моретата с въоръжени до зъби екипажи, ние пътуваме по електронен път и работим чрез утвърдените финансови системи. Може би забелязахте, че в разрешителното не се споменава изрично корабоплаване.

Това наистина беше така.

— И не е ограничено във времето.

Дейвис стана и свали от рафта зад себе си тънка брошурка, която винаги му беше подръка. На корицата й беше изписано Конституция на Съединените американски щати.

— Член първи, параграф осми — кимна Хейл.

Този мъж четеше мислите му. Разгърна брошурата на съответната страница. Всичко беше точно така, както го беше описал Хейл.

Конгресът има правото да обявява война, да издава разрешителни за каперство и за репресалии и да установява правила за пленяване на суша и на море.

— Разрешителните за каперство съществуват още от дванайсети век — поясни Хейл. — Историята сочи, че първото подобно разрешително е било издадено от Едуард Трети през хиляда триста петдесет и четвърта година. Било смятано за почтено призвание и обединявало в себе си патриотизъм и материална изгода. А приносителят му нямал нищо общо с пиратите, които били обикновени крадци.

Интересно тълкуване, помисли си Дейвис.

— Каперството процъфтявало в продължение на цели петстотин години — добави Хейл. — Един от най-изявените му представители бил Франсис Дрейк, който разбил испанската армада от името на кралица Елизабет Първа. Европейските държави издавали разрешителни за каперство не само по време на война, но и в мирно време. Това била толкова рутинна практика, че бащите основатели на нашата държава предоставили на Конгреса постоянното право за издаване на разрешителни, а народът го одобрил с ратифицирането на конституцията. От създаването на държавата до наши дни въпросният документ е претърпял двайсет и седем поправки, но нито една от тях не ограничава или прекратява действието му.

Хейл не нападаше слушателя си, а по-скоро го убеждаваше. Говореше тихо, но твърдо. Дейвис вдигна ръка с намерението да каже нещо, но после прагматизмът му надделя.

— Какво искате? — направо попита той.

— Разрешителното за каперство гарантира на приносителя му правна защита. Нашето разрешително е категорично по този въпрос. Искаме правителството да държи на думата си, нищо повече.

 

 

— Той е проклет пират, както и останалите трима! — гневно възкликна Дейвис.

— Разбира се — кимна Малоун. — Всички пирати се появяват благодарение на каперите. Това не е мое мнение, а на капитан Чарлс Джонсън, който още през осемнайсети век написал книгата „Обща история на грабежите и убийствата, извършени от най-прочутите пирати“. Навремето тя имала огромен успех, преиздават я дори в наши дни. Оригинален екземпляр от нея струва цяло състояние. Безспорно тя е едно от най-добрите описания на пиратството в цялата световна история.

— Не знаех, че имаш подобни интереси — поклати глава Касиопея.

— Че кой не обича пиратите? Те обявили война на целия свят. В продължение на едно столетие грабели и убивали на воля, а после изчезнали — почти без следа в историята. Хейл е прав в едно: ако не са били каперите, Америка може би нямаше да съществува.

— Признавам, че не знам много за услугите, които са извършвали за държавата — намеси се Даниълс. — Между тях е имало и много достойни и смели мъже, които са жертвали живота си, а Уошингтън очевидно се е чувствал длъжен да им помогне. Но бандата, за която говорим днес, далеч не е толкова благородна. Те могат да се наричат както си пожелаят, но си остават най-обикновени пирати. Въпреки странното признание, което са получили от Конгреса през хиляда седемстотин деветдесет и трета. Обзалагам се, че много малко американци знаят за конституционните гаранции, които са получили тези хора.

Президентът замълча за момент, потънал в размисъл.

— Разкажи им и останалото — обърна се към Дейвис той.

— След края на Революцията Арчибалд Хейл и тримата му сънародници създали Общността. Използвали разрешителните за каперство, за да си напълнят джобовете. Но винаги били изрядни и внасяли двайсетте процента, определени за държавната хазна. Сигурен съм, че повечето американци нямат никаква представа за това. На практика ние сме печелили от тези крадци. Що се отнася до конкретната група, данъците върху доходите им изобщо не отговарят на начина им на живот. Да, твърдението, че през последните двайсет години вършат услуги на разузнаването, също е вярно. Но са нанесли много щети в района на Близкия изток — плячкосали са банкови сметки и активи и са унищожили търговски компании, които са финансирали терористи. В това са добри. Дори много добри. Но не знаят кога трябва да спрат…

— Нека отгатна — подхвърли Малоун. — Започнали са да крадат от хора, които ние предпочитаме да бъдат оставени на спокойствие.

— Нещо такова — намеси се Даниълс. — Не ги бива много, когато става въпрос за изпълнение на указания. Ако разбираш какво имам предвид.

— Между Общността и ЦРУ възникнаха спорове — продължи Дейвис. — Чашата преля при неотдавнашните безредици в Дубай, довели до срив на финансовата система. ЦРУ получи доказателства, че зад този хаос стоят представители на Общността. Държавният дълг на Дубай достигна космически стойности, а Общността започна да изкупува най-привлекателните активи на безценица. И тя ловко отклони предложенията за финансова помощ от съседните арабски страни. С други думи Общността се превърна в огромен проблем. От друга страна, ние не може да допуснем разруха в тази страна. Дубай е от малкото умерени държави в региона и е нещо като наш съюзник. Наредихме на Общността да прекрати всякакви операции на тази територия. Те обещаха, но продължиха да действат както преди. Затова ЦРУ се принуди да насочи данъчните към тях. В същото време притиснахме швейцарците и те ни предадоха финансова информация за четиримата членове. Проверката показа, че тези хора дължат данъци в размер на стотици милиони долари. Ако се подготвим добре и действаме разумно, бихме могли да конфискуваме цялото им имущество, което се оценява на милиарди.

— А това би изнервило всяка пиратска шайка — подхвърли Котън.

— Точно така — кимна Дейвис. — Хейл се появи при мен с настояването да получи държавна протекция, както е записано в разрешителното му. И имаше основания за това, тъй като в документа пише черно на бяло, че държавата е длъжна да го закриля при всички обстоятелства, с изключение на убийството. Юрисконсултът на Белия дом установи юридическата валидност на този документ, който е издаден от Конгреса на базата на конкретен конституционен текст.

— Защо тогава не удовлетворихте исканията му? — попита Касиопея.

— Защото Андрю Джаксън се е погрижил това да не се случи — отвърна президентът Даниълс.