Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (6)

5

Проливът Памлико

Настанил се в големия салон на „Адвенчър“, Хейл забеляза, че яхтата напуска открития океан и навлиза в пролива. Водата постепенно променяше цвета си — от синкавосив към кафяв. Това се дължеше на наносите, които влачеше криволичещата река Памлико. Някога тези води гъмжали от канута, придвижвани с помощта на дълги пръти, срещали се и плоскодънни параходи. Но най-много били платноходите и корсарските фрегати на авантюристите, които наричали свой дом гъстозалесените брегове на тази изолирана част на Северна Каролина. В същото време проливът Памлико станал известен като един от най-трудните водни пътища на света. В него изобилствали коралови островчета, блата и коварни тресавища. Крайбрежието било известно с опасните си носове с имена като „Внимание“ и „Страх“. Откритото море между тях било толкова коварно, че напълно заслужило прозвището „Гробището на Атлантика“.

Той беше роден и израснал тук като всички от фамилията Хейл от началото на XVIII век до наши дни. Занимаваше се с ветроходство още от дете и познаваше всички опасни места с коварни течения и подвижни пясъци. Току-що се плъзнаха покрай протока Окракоук, където през ноември 1718 г. бе намерил смъртта си прочутият пират Черната брада. Местните хора все още говореха със страхопочитание за него и изчезналото му съкровище.

Той сведе поглед към документите, които лежаха на масичката пред него.

Беше ги взел със себе си, защото беше наясно, че след като реши съдбата на своя счетоводител, ще трябва да насочи вниманието си към грешката на прапрадядо си Абнър Хейл, който на 30 януари 1835 г. беше направил опит да убие президента Андрю Джаксън.

Първият в историята опит да се отнеме животът на действащ президент на Съединените щати.

А отговорът на този опит — собственоръчно написано писмо от Джаксън до Абнър, дори днес продължаваше да измъчва всички от фамилията Хейл.

Значи най-после отстъпи пред предателските импулси. Изгуби търпение. Лично аз съм доволен от този факт. Той означава война, велика като онази на основоположниците на нацията, събрали се под знамената. Ти ме призова на бой и аз нямам намерение да се скрия в някой ъгъл след първите изстрели. Защото няма да отстъпя пред твоите претенции и искания, нито пък ще се уплаша от присъствието ти. Нима животът ми е толкова безполезен, че дръзваш да ми изпратиш наемен убиец? Това е смъртна обида, която би било срамно да пренебрегна. Чувствата ми са живи, аз също — мога да те уверя в това. Твоят убиец прекарва времето си в дрънкане на глупости. Добре си избрал слугата си. Той ще бъде обявен за ненормален и ще прекара остатъка от живота си в лудница. Никой няма да повярва на думите му. Няма доказателства за твоите машинации, но и двамата знаем, че именно ти си убедил човека на име Ричард Лорънс да насочи пистолетите си в мен. В момент като този, когато чувствата ми са изключително живи, би било лудост да не се погрижа за окончателния ти провал. Отначало се колебаех каква да бъде моята реакция, но след като се посъветвах с по-умни от мен, стигнах до правилното решение. С това писмо те уведомявам, че слагам край на всички юридически похвати, прикриващи кражбите ти. Свалям официалната подкрепа за всичките ти молби за каперство, отправени към Конгреса. Това означава, че когато подадеш такава молба до някой от следващите президенти, той няма да бъде задължен от закона да я удовлетвори, както бях аз. Но за да придам допълнителна тежест на изтезанието ти и да продължа безнадеждната ти агония, не премахнах самата привилегия. Признавам, че сторих това под давлението на други хора, които са убедени, че ще прибегнеш до нови отчаяни действия, с надеждата да излезеш от ситуацията. А тъй като обичаш секретността и си отдал живота си на конспирациите, аз ти предлагам едно предизвикателство, което няма как да отхвърлиш. На прикачения към това писмо лист хартия ще откриеш един код, създаден от великия Томас Джеферсън. Той е бил дълбоко убеден, че това е най-съвършеният шифър на света. Успееш ли да го разгадаеш, със сигурност ще разбереш къде съм скрил онова, към което се стремиш. Провалиш ли се, ще си останеш жалкият предател, какъвто си в момента. Признавам, че тази линия на поведение много ми харесва. Съвсем скоро ще се оттегля в родния Тенеси, където се надявам спокойно да доживея дните си, а после да легна до любимата си Рейчъл. Искрено се надявам, че задачата, която ти възлагам, ще те тормози, докато си жив. Удоволствието ми ще бъде пълно, ако Господ ми позволи да бъда свидетел на агонията ти.

Андрю Джаксън

Хейл насочи поглед към втория лист хартия, също ламиниран като самото писмо.

В продължение на 175 години членовете на семейството му се бяха опитвали да разчетат кода на Джеферсън. Бяха наемали всякакви експерти, бяха харчили луди пари. Но и до ден-днешен шифърът си оставаше загадка.

Отвън се разнесоха стъпки и в салона се появи личният му секретар.

— Пуснете телевизора — каза той.

Хейл веднага забеляза тревогата в очите на сътрудника си.

— Лоши новини — добави човекът.

Хейл се пресегна за дистанционното.

* * *

Малоун довърши ябълката, но продължаваше да държи отворения вестник в ръцете си. Направи му впечатление, че в него отсъства новината за предстоящата визита на президента в Ню Йорк. Странно. Обикновено президентите се появяват с много фанфари. Даде си сметка, че трябва да напусне хотела, и то бързо. Всяка секунда забавяне щеше да затрудни изтеглянето му. „Гранд Хаят“ отговаряше на името си — масивен многоетажен комплекс, в който ежедневно влизаха и излизаха хиляди хора. Беше много съмнително полицията или Сикрет Сървис да успеят да затворят всичките му входове и изходи, и то за толкова кратко време. От двата телевизора в залата получи представа за снимките, направени с джиесеми от случайни свидетели на инцидента. Повечето от тях, слава богу, бяха замъглени и неясни. Все още липсваше информация за състоянието на Даниълс. Хората говореха само за нападението, случило се буквално пред очите им. Неколцина бяха чули изстрелите, още по-малко бяха видели ракетата. Двамата агенти в далечния край на салона продължаваха да говорят по радиостанциите си, насочили погледи навън.

Малоун стана и тръгна към изхода. Агентите се обърнаха и хукнаха право към него. Той механично се приготви да реагира, оглеждайки дебелата дървена маса, върху която бяха сложени вестниците и подносите с ябълки. Тя спокойно би могла да послужи за солидно препятствие пред тях. Но агентите профучаха покрай него, изскочиха на площадката с асансьорите и влязоха в една свободна кабина.

Малоун въздъхна с облекчение и ги последва. Спря на площадката и натисна бутона за слизане. В крайна сметка реши да използва главния вход на хотела.