Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (58)

57

Бат, Северна Каролина

Бащата на Хейл отново говореше интересни неща.

— Джеймс Гарфийлд е единственият действащ член на Камарата на представителите, който е избран за президент на САЩ. Преди да се настани в Белия дом, той бил конгресмен в продължение на осемнайсет години.

Вече беше разказал на сина си за убийствата на Линкълн и Маккинли, но за пръв път споменаваше онова, което се беше случило междувременно.

— Генерал-майор Гарфийлд напуснал военната служба в разгара на Гражданската война през хиляда осемстотин шейсет и трета, тъй като бил избран за член на Конгреса. Бил един от най-яростните ни противници и настойчиво съветвал Линкълн да ни изправи пред съда.

— Но ние сме помагали и на Юга, нали?

— Точно така — кимна баща му. — Нямаше как да ги изоставим.

После се закашля, което все по-често му се случваше напоследък. Вече наближаваше осемдесет. В продължение на шейсет от тези години беше пушил и пил и сега плащаше цената. Знаеше, че не му остава много и се беше погрижил за всичко. Адвокатите му бяха уточнили и подновили всички клаузи на завещанието му, а децата му бяха инструктирани какво трябва да правят след неговата смърт. Всяко едно от тях беше щедро осигурено, както можеше да се очаква от патриарха на фамилията. А Куентин бе удостоен с една допълнителна привилегия, която само един от наследниците можеше да получи.

Членство в Общността. Което вървеше заедно с къщата и земята в Бат.

— След смъртта на Линкълн страната потънала в хаос — продължи баща му. — Политическите фракции водели яростна битка помежду си без никакъв шанс за компромис. В тях дейно участие взел и Андрю Джонсън, който наследил Линкълн в Белия дом, но по-късно бил отстранен от власт. Федералното правителство затънало в корупция и скандали, които продължили десетилетия. По това време Гарфийлд бил член на Конгреса. На вътрешните избори на своята партия през хиляда осемстотин и осемдесета републиканците издигнали кандидатурата му за президент, защото бил най-подходящата компромисна фигура. Лош късмет за нас — поклати глава баща му. — По време на общите избори ние сме се борили срещу него, харчейки време и пари. Подкрепили сме кандидата на демократите Уинфийлд Ханкок, който спечелил във всички щати, южно от линията „Мейсън Диксън“. Гарфийлд спечелил Севера и Средния запад. При общо девет милиона подадени гласове той победил Ханкок само с хиляда осемстотин деветдесет и осем — ненадминат в историята рекорд. Всеки от двамата кандидати получил подкрепата на по деветнайсет щата, но Гарфийлд спечелил благодарение на петдесет и девет гласа повече.

Баща му направи малка пауза и продължи:

— Веднага след като положил клетва на четвърти март хиляда осемстотин осемдесет и първа година, Гарфийлд заповядал пълно разследване на нашата дейност. Бил твърдо решен да изправи пред съда и четиримата основни ръководители, оцелели шестнайсет години след края на Гражданската война. За целта създал специален военен трибунал и лично избрал членовете му. Четиримата капитани били наясно с намеренията му и използвали времето между изборите през ноември хиляда осемстотин и осемдесета и встъпването му в длъжност през март хиляда осемстотин осемдесет и първа, за да се подготвят. Те привлекли на своя страна Чарлс Гито — един побъркан юрист от Илиной, който бил дълбоко убеден, че Гарфийлд бил избран благодарение на неговата подкрепа, но останал разочарован, тъй като не получил очаквания висок пост след изборите. В продължение на четири месеца Гито напразно висял в Белия дом и Държавния департамент и досаждал на всички. В крайна сметка станал толкова нетърпим, че му отказали достъп до всички държавни институции. Малко по-късно бил осенен от натрапчивата идея, че Бог го бил избрал да убие президента. Отпуснати му били средства, с които купил револвер, марка „Уебли“, четирийсет и четвърти калибър. Много държал ръкохватката му да е от слонова кост, защото след покушението щяла да изглежда добре на витрината на някой исторически музей.

През целия месец юни 1881 г. Гито дебнел Гарфийлд.

— По онова време президентите нямали охрана — добави баща му. — Разхождали се свободно, като обикновените хора използвали обществения транспорт. Това е странно, защото един от тях вече бил станал жертва на атентат. Без нашето участие, разбира се. По онова време ние все още сме били невинни.

После се стигнало до развръзката. На 2 юли 1881 г. Гито се изправил срещу Гарфийлд на перона на една от вашингтонските железопътни гари и стрелял два пъти в него. Очевидци на покушението били двамата синове на Гарфийлд, държавният секретар Джеймс Блейн и военният министър Робърт Тод Линкълн.

Единият куршум само одраскал рамото на Гарфийлд, но другият попаднал в гръбначния му стълб.

— Проклетият глупак стрелял от упор, но въпреки това не успял да го убие — въздъхна баща му. — Гарфийлд умрял единайсет седмици по-късно, а девет месеца след това Гито бил обесен.

Хейл се усмихна на поредния успешен удар на Общността. Нанесен дръзко и гениално. Изборът на Гито бил перфектен. По време на процеса той рецитирал стихове и пеел бунтовни песни. Търсел юридически съвети от публиката и диктувал автобиографията си пред репортер на „Ню Йорк Хералд“. Никой не би повярвал на евентуалните му брътвежи за съучастници.

Баща му умря три месеца след като му разказа тази история. На погребението присъстваха всички членове на Общността, а веднага след това Хейл бе избран за капитан. Беше се случило преди трийсет години, но хората все още споменаваха името на баща му с дълбоко уважение. Сега обаче той трябваше да направи нещо, за което баща му дори не беше мечтал.

Да спаси Общността. Веднъж и завинаги.

Мислите му бяха прекъснати от тихо почукване. Личният му секретар се изправи на прага.

— Тя е на линия, сър — докладва той.

Хейл вдигна слушалката на стационарния си телефон, който се проверяваше денонощно срещу евентуално подслушване.

— Какво има, Андреа?

— Уайът е в Бостън. Задържало го лошото време. Самолетът му е върнат обратно на терминала. Казаха ми, че ще излети най-рано след два часа. Предполагам, че твоят човек вече е на път.

— Да, замина.

— Това означава, че ще пристигне пръв въпреки по-дългия маршрут. Остава му да се добере до форта и да чака. Както виждаш, Куентин, опитвам се да помогна.

— Май е нещо ново за теб, а?

Карбонел се засмя.

— Поверих изпълнението на Нокс — каза Хейл. — Той е добър и ще свърши работа. Но искам от теб да ми кажеш нещо друго: имаш ли шпионин в компанията?

— Предлагам да ти отговоря, след като видим как ще се справи твоят боцман.

— Добре. Мога да изчакам още няколко часа. Но после държа да получа отговор.

— Надявам се, че ще се погрижиш и за останалото, Куентин. И то веднага след като се сдобиеш с двете липсващи страници и възстановиш валидността на разрешителните.

Жената насреща имаше предвид убийството на Стефани Нел.

— Не можеш да я освободиш — добави тя.

Наистина не можеше. Но май беше време да й напомни, че има и втори участник в нейната игра.

— Ще го обсъдим, след като отговориш на въпроса ми — рече той.

* * *

Нетърпението на Уайът нарастваше. Над бостънското летище продължаваше да вали като из ведро. Току-що обявиха, че дъждовният фронт ще отмине след около час и полетите ще бъдат възобновени веднага. Което означаваше, че ще се добере до острова едва на мръкване.

Всъщност нямаше голямо значение. Онова, което се криеше там цели 175 години, можеше да почака още няколко часа.

Джиесемът в джоба му завибрира. Беше го включил в мига, в който се бе озовал обратно в терминала. Апарат с вградена СИМ карта за еднократна употреба, закупен предишния ден в Ню Йорк. Само един човек знаеше номера.

— Разбрах, че времето е ужасно — каза Андреа Карбонел.

— Хич не го бива.

— Току-що бях на среща в Белия дом. Президентът знае всичко за теб.

Нищо чудно, нали Малоун го беше засякъл?

— За мой късмет пътувам под чуждо име — сниши глас той и потърси укритие зад една от бетонните колони.

— Но ЦРУ и АНС не знаят нищо — успокои го Карбонел. — Малоун е изтрил файла с ключа от своята електронна поща, а датският му сървър не поддържа бекъп. Но на практика той не разполага с колелото.

— Успя ли да го залепиш?

— Защо да го правя, нали имам теб?

— А за какво се обаждаш?

— Помислих си, че ще е добре да знаеш в какво положение се намираш. Пътят до финиша все още е свободен пред теб въпреки разследването на Белия дом.

Кой ли ще ти повярва, помисли си той. Нищо не става толкова лесно.

— Друго?

— Желая ти успех.

Без да отговаря, Уайът прекъсна връзката.