Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (17)

16

Малоун седеше облегнат назад в креслото си. „Еърфорс 1“ набра скорост по пистата и излетя на юг към Вашингтон, окръг Колумбия. Всички бяха останали в заседателната зала.

— Май денят ти в службата се оказа доста тежък, а? — подхвърли му Касиопея.

Той веднага улови палавите искрици в очите й. Всяка друга жена на нейно място щеше да бъде силно раздразнена, но Касиопея се справи отлично с неочакваната ситуация, запазвайки напълно самообладанието и хладнокръвието си. Малоун все още помнеше първата им среща във френското градче Рен-льо-Шато. В една безлунна нощ тя беше стреляла по него, след което бе изчезнала с мощен мотоциклет.

— Както обикновено — произнесе на глас той. — На погрешното място, но в подходящото време.

— Пропусна да се насладиш на една страхотна рокля — усмихна се тя.

Вече му беше разказала за покупката си от „Бъргдорф Гудман“, а той с нетърпение бе очаквал да я види.

— Съжалявам за провалената вечер — отново въздъхна той.

— Я виж къде попаднахме — сви рамене тя.

— Радвам се, че най-после се срещнахме — подхвърли Едуин Едуардс. — В Европа си липсвахме много, нали?

— Това пътуване до Ню Йорк се оказа много забавно — обади се Дани Даниълс. — Нещо, което не всеки президент може да си позволи…

Той обясни как решил да присъства на прощалното парти на свой стар приятел, който излизал в пенсия. Поканата пристигнала преди много време, но той взел решението си преди малко повече от два месеца. До вчера никой извън стените на Белия дом нямал представа за пътуването. Единствената информация за медиите била повече от лаконична — президентът ще посети Ню Йорк и толкова. Без време и място, без продължителност на визитата. Всички гости на приема в „Чиприани“ трябвало задължително да бъдат проверени с металотърсач. Агентите на Сикрет Сървис стигнали до заключението, че пътуването е осигурено добре, най-вече защото медиите не били информирани до последния момент.

— Все едно и също — добави с въздишка Даниълс. — Всички опити за покушения се осъществяват благодарение на някакъв провал. Линкълн, Маккинли и Гарфийлд са били без охрана. Всеки би могъл да ги застреля, и то от непосредствена близост. Но охраната на Кенеди е била отстранена по политически причини. Идеята била да му осигурят максимално близък контакт с хората. По тази причина предварително обявили, че той ще прекоси Далас в открит автомобил. „Излезте и поздравете своя президент“ било мотото им… — Даниълс замълча за миг, после поклати глава и добави: — Рейгън получи куршум поради сериозни пробойни в охраната му. Някой винаги се прецаква. Днес беше мой ред…

Малоун изненадано го погледна.

— Аз настоях за това пътуване — поясни президентът. — Бях убеден, че всичко ще мине добре, и не позволих на хората си да вземат достатъчно предпазни мерки.

Самолетът набра височина и зае хоризонтално положение. Ушите на Малоун заглъхнаха.

— Преди два месеца кой беше информиран за предстоящото ви пътуване? — обади се Касиопея.

— Недостатъчно хора — отвърна с въздишка президентът.

Любопитен отговор, отбеляза Малоун.

— А ти как се озова в онази хотелска стая? — обърна се да го погледне Даниълс.

Той обясни, че е получил имейл от Стефани, след което се озовал в „Сейнт Реджис“, където го чакала магнитната карта за вратата на въпросната стая. Касиопея получи възможност да се запознае със съдържанието на бележката, поставена в плика, който й подаде Дейвис.

После, реагирайки на едва забележимото кимване на шефа си, началникът на канцеларията постави на масата миниатюрно звукозаписващо устройство.

— Запис на шифрован радиотрафик веднага след стрелбата, докато ти все още си търсил начин да се измъкнеш от „Хаят“ — поясни той.

Президентът включи устройството.

До всички агенти. Заподозреният е облечен със светлосиня риза и светъл панталон. Вече е без сако. В момента напуска „Гранд Хаят“ през тунела, който води към „Гранд Сентръл“. Аз тръгвам след него.

Президентът натисна стоп бутона.

— Не разбирам кой би могъл да знае това — поклати глава недоумяващо Малоун.

— Никой от нашите агенти не е автор на това съобщение — каза Дейвис. — А както сам знаеш, широката публика няма достъп до тази честота.

— Разпознаваш ли гласа? — попита Даниълс.

— Трудно ми е да кажа. Радиостанцията пропуква твърде силно заради статичното електричество. Но имам чувството, че нещо в него ми е познато.

— Май си имаш обожател — подхвърли Касиопея.

— Заложили са ти капан, точно като на нас — констатира с нетърпящ възражение тон президентът.

* * *

Уайът беше откаран към Западен Манхатън, отвъд Кълъмбъс Съркъл. Тук районът беше по-спокоен, с големи магазини и жилищни блокове с тухлени фасади. Качиха го на втория етаж на един такъв блок. Помещението, в което попадна, беше просторно, оскъдно мебелирано и със затворени капаци на прозорците. Вероятно някаква обезопасена квартира.

Там го очакваха двама души. И двамата с длъжност заместник-директор: единият на ЦРУ, а другият на АНС. Уайът познаваше по физиономия само човека от Агенцията за национална сигурност. И двамата не се зарадваха на появата му. Придружителите му го оставиха в тяхната компания и се насочиха обратно към асансьора.

— Ще бъдеш ли така добър да обясниш днешните си действия? — започна пръв човекът на ЦРУ. — Как се озова в „Гранд Хаят“?

Уайът ненавиждаше всичко, което имаше някакво отношение към ЦРУ. Беше работил за тях само защото плащаха добре.

— Кой казва, че съм бил там? — контрира той.

Човекът на ЦРУ нервно закрачи напред-назад.

— Не си прави шега с нас, Уайът! — извика той. — Бил си там. Искам да знам защо.

Тези двамата май бяха наясно с част от бизнеса му.

— Ти ли повика Малоун? — попита човекът на АНС.

— Защо мислите така?

Заместник-директорът на ЦРУ извади портативно записващо устройство и натисна копчето. Прозвуча гласът на Уайът, който информираше агентите на Сикрет Сървис за придвижването на Малоун към терминала на централната гара.

— Ще те попитам още веднъж: твоя идея ли беше Малоун?

— По всичко личи, че се е появил случайно, за наше щастие.

— А ако не беше успял да прекрати операцията? — попита заместникът на АНС.

На този въпрос Уайът отговори така, както го беше сторил с Карбонел.

— Но той успя, нали?

Изобщо не възнамеряваше да предлага повече обяснения на тези идиоти. Но любопитството го глождеше.

— А защо вие не я прекратихте? — попита той. — Нали бяхте там?

— Нямахме никаква идея за какво става въпрос! — отвърна сърдито човекът на ЦРУ. — Цял ден си играехме на котка и мишка!

— Но накрая се оказа, че вие сте котката, нали? — сви рамене Уайът.

— Откъде знаеш? — излая човекът на ЦРУ. — Ти и Карбонел продължавате да си пъхате носа в нашата работа, опитвайки се да спасите онази смърдяща Общност!

— Бъркаш ме с някой друг — спокойно отвърна Уайът, който вече беше решил да последва съвета на Карбонел да поиграе голф. Игрището в добре охраняваното имение предлагаше отлични условия.

— Знаем всичко за теб и Малоун! — каза човекът на АНС. И той беше ядосан, но гласът му беше сравнително по-тих от този на колегата му.

Уайът беше наясно, че Агенцията за национална сигурност управлява милиарди долари от общия годишен бюджет на разузнавателната общност. Тя се бъркаше навсякъде, включително и в подслушването на почти всички международни разговори от и за Съединените щати.

— Малоун беше главният свидетел срещу теб по време на вътрешното разследване — добави човекът на АНС. — Ти си го заобиколил, за да изложиш трима агенти на неоправдан риск. Двама от тях са загинали и Малоун повдигнал официално обвинение срещу теб. Какво беше решението на комисията? Ненужен риск, довел до отнемането на човешки живот. Тоест отстраниха те. С двайсетгодишната ти кариера беше свършено. Без пенсия, без нищо. Бих казал, че всичко това го дължиш на Малоун.

— Карбонел ли те нае да помагаш на Общността? — заби пръст в гърдите му заместник-директорът на ЦРУ.

Уайът не знаеше почти нищо за Общността извън кратката информация във връзка с покушението, която му беше предоставила Карбонел. Бяха го инструктирали по отношение на боцмана Клифърд Нокс, който щеше да ръководи акцията срещу президента. Лично беше наблюдавал този човек, който през последните дни преди атентата непрекъснато сновеше из коридорите на огромния хотел, подготвяйки за действие автоматичните оръжия. Беше го изчакал да приключи, а после се беше промъкнал в онази стая и бе оставил бележката за Малоун.

— Тези пирати ли се опитаха да убият Даниълс? — попита човекът от АНС. — Ти знаеш кой е поставил оръжията, нали?

Убеден, че въпросните оръжия нямаше да доведат до нищо извън хотела, Уайът нямаше никакво намерение да се превръща в обвинител на когото и да било. Явно се беше забъркал в някаква тайна война между шпиони. По всяка вероятност ЦРУ и АНС се бяха обединили срещу НРА, а обект на техния спор беше Общността. Нищо ново под слънцето. Разузнавателните централи рядко си сътрудничат помежду си.

И въпреки всичко тази вражда изглеждаше малко по-различна. По-лична. И това го тревожеше.