Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (51)

50

Бат, Северна Каролина

Хейл наблюдаваше приготовленията на Нокс. Шест чаши от бара, подредени в редица на една от масите. Във всяка от тях имаше по един пръст уиски. Нокс измъкна от джоба си епруветка с жълтеникава течност. Капитаните се втренчиха в нея. После Болтън бавно кимна в знак на съгласие. При тези двубои всеки от капитаните имаше правото да се откаже по всяко време, признавайки поражението си.

Днес това нямаше да се случи.

Нокс отсипа няколко капки от течността в една от чашите с уиски. Беше отрова от вид риба, обитаваща морето около Карибите. Без мирис, без вкус, фатална за броени секунди. Важен артикул в арсенала на Общността от векове насам.

— Всичко е готово — обяви боцманът.

Хейл пристъпи към масата, заковал поглед в третата чаша отляво надясно, която съдържаше отровата. Болтън също се приближи.

— Все още ли приемаш предизвикателството? — попита го Хейл.

— Аз не се страхувам да умра, Куентин. А ти?

Отговорът на този въпрос беше без значение. Важното беше да натрие носовете на тези тримата. Да им изнесе урок, който да помнят цял живот. Без да отмества поглед от лицето на Болтън, той тихо нареди:

— Разбъркай чашите, Нокс!

Долови тихото плъзгане на столчетата по гладкия плот на масата. Нокс ги разместваше достатъчно дълго, за да изключи възможността да бъде запомнена чашата с отровата. Преди векове това бил един от най-любимите ритуали на пиратските екипажи. Моряците наблюдавали внимателно разместването на чашите, а после правели залози.

— Готово — докладва Нокс.

Шестте чаши чакаха на масата. Кехлибарената течност в тях бавно се успокояваше. Първият ход беше за Хейл, защото той беше отправил предизвикателството.

Едно от шест.

Той посегна към четвъртата чаша в редицата, опря я до устните си и пресуши съдържанието й на един дъх. Алкохолът опари гърлото му. Закова очи в лицето на Болтън и зачака. Нищо.

— Сега е твой ред — усмихна се той.

* * *

Уайът се настани в кабината. Бягството беше осъществено точно по план и Малоун остана с празни ръце. Вече нямаше как да разшифрова посланието на Джаксън. Задачата беше изпълнена.

Остави пистолета на седалката и намести найлоновия плик в скута си. После внимателно извади уреда и го постави на коленете си. Набрал височина, хеликоптерът бързо се отдалечаваше от Монтичело. Утрото беше тихо и слънчево, а въздухът кристалночист.

Уайът напипа двата свободни диска и започна да им търси мястото на колелото. За рамката беше закрепен железен шиш, който минаваше през средата на останалите двайсет и четири диска. Отбеляза, че дебелината им е само няколко милиметра. Всички бяха плътно закрепени, без никакъв луфт. Беше лесно да види къде са местата на тези в ръцете му.

Той започна да ги разглежда по-внимателно. Върху всеки от тях беше издълбана по една буква от азбуката, подчертана с назъбени линии отгоре и отдолу. Беше изчел доста неща за това колело и беше наясно, че дисковете трябва да бъдат подредени в точно определен ред. Но Джаксън не си беше направил труда да приложи някакви инструкции освен петте странни символа в края. Реши да започне с най-логичното действие и завъртя първия диск на шиша. На обратната му страна беше изписана цифрата 3. Двата откачени диска бяха обозначени с 1 и 2.

Може би ставаше въпрос за просто подреждане на числата.

Откачи шиша от рамката, притисна вече окачените върху него дискове, а после внимателно плъзна двата свободни на обозначените им места.

След това върна шиша на мястото му и извади от джоба си лист хартия, върху който предварително си беше преписал посланието на Андрю Джаксън.

* * *

Хейл усети как напрежението в стаята расте, въпреки че беше изпита само една чаша.

Сега беше ред на Болтън.

Очите му бавно огледаха останалите пет чаши. На лицата на Сюркуф и Когбърн бе изписано дълбоко изумление. Това беше добре. Тези двамата трябваше да проумеят, че с него шега не бива.

Болтън продължаваше да оглежда чашите.

Странно, че безгръбначният глупак не проявява никакъв страх, помисли си Хейл. Нима бе толкова заслепен от гняв или просто не си даваше сметка за случващото се?

Болтън направи избора си, вдигна една от чашите и погълна съдържанието й. Изтече една секунда. После втора, трета, четвърта… Не се случи нищо.

— Пак си ти, Куентин — усмихна се той.

* * *

Уайът се взря в поредицата от двайсет и шест букви, скрити от Андрю Джаксън в шифъра на Джеферсън.

GYUOINESCVOQXWJTZPKLDEMFHR

Започна отляво, с диск номер 1. Завъртя го, докато откри буквата G, а след това и Y. После продължи в същия ред, спазвайки последователността.

Хеликоптерът прелетя над предградията на Шарлътсвил и продължи към Университета на Вирджиния. Карбонел го чакаше. Бяха се разбрали да не използват радиостанцията по време на полета, за да изключат евентуално засичане. Пилотът беше на щат в НРА. А Уайът започна да разбира защо дисковете са прикрепени толкова плътно един към друг — триенето пречеше да се въртят свободно, след като съответният диск попаднеше на желаната буква.

Продължаваха да летят на запад над пъстри есенни гори. Не му оставаше много време. Отново се наведе над буквите.

* * *

Хейл погълна съдържанието на втората чаша, която избра без никакво колебание. Изчака пет секунди с ясното съзнание, че отровата действа светкавично.

От баща си беше чувал за друг подобен сблъсък преди много години с главно действащо лице Абнър Хейл. След неуспелия атентат срещу Андрю Джаксън и отнемането на разрешителните на Общността напрежението между четиримата капитани рязко нараснало и се стигнало до открит двубой между фамилиите Сюркуф и Хейл. Избраното питие било кентъки бърбън. След като изпил втората чаша, Абнър Хейл обърнал очи и паднал мъртъв на пода. Това се случило пак в имението, но в стария, вече несъществуващ салон. Смъртта на Абнър Хейл освободила Общността от напрежението. Наследилият го прапрадядо на Куентин бил далеч по-умерен, но не изпитвал никакви угризения от постъпката на баща си.

Това е една от характерните особености на пиратската общност. Всеки е длъжен да се докаже.

Уискито затопли стомаха му. В него нямаше отрова. Шансовете на Болтън рязко намаляха. Едно към три.

* * *

Полетът беше към своя край. На плаца между изоставените хангари на някакъв промишлен комплекс чакаха два джипа. Между тях на асфалта стоеше Андреа Карбонел.

Той откри мястото на 26-ата буква. R. Натисна с върховете на пръстите си дисковете и ги завъртя едновременно. Надяваше се скритото послание да е някъде в кръга между двайсет и шестте букви. След четвърт оборот надеждата се превърна в действителност. Пет думи. Уайът ги запечата в паметта си и бързо размести дисковете.

* * *

Нокс забеляза колебанието на Болтън. Очите му бавно опипваха трите останали чаши.

Нокс усети как нервите му се опъват до скъсване. Никога досега не беше ставал свидетел на капитански двубой. Беше чувал за тях от баща си, но доколкото си спомняше, нито един от тях не беше стигал толкова далеч. Но смисълът им се криеше именно в непредвидимостта, а посланието му беше ясно — не се бийте помежду си, а работете заедно. Никой капитан не искаше да се прояви като страхливец. Затова Едуард Болтън продължаваше да се държи твърдо, макар и да знаеше, че една от трите чаши на масата беше смъртоносна.

Блестящите тъмни очи на Хейл не слизаха от лицето му. Болтън посегна към една чаша и я вдигна към устните си. После отвори уста и изля съдържанието й направо в гърлото си. Изтекоха пет секунди. Не се случи нищо.

Когбърн и Сюркуф издадоха колективна въздишка. Широката усмивка на Болтън издаваше огромно облекчение.

Това не е лошо, помисли си Нокс. Никак не е лошо.