Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (12)

11

Уайът излезе от станцията на метрото на Юниън Скуеър. Обичаше този площад, който не беше оживен колкото „Таймс“ и „Хералд“, нито елегантен колкото „Уошингтън“, но в замяна на това притежаваше собствена атмосфера и очарование.

Беше станал свидетел на ареста на Малоун в „Гранд Сентръл“ и на извеждането му от терминала. Но той едва ли щеше да остане дълго под ключ. Щяха да го освободят в мига, в който Дани Даниълс разбереше, че в инцидента е участвало едно от любимите му русокоси момчета.

Той пресече Четиринайсета улица и пое на юг по Бродуей, насочвайки се към „Странд“ и четириетажната сграда, претъпкана с антикварни, редки и отпечатани преди много години книги. Беше избрал това място за срещата в знак на уважение към противника си, който обичаше книгите. Самият той ги ненавиждаше. През живота си не беше прочел дори един роман. Защо да си губи времето с измислици? От време на време прелистваше по някой справочник, но по принцип предпочиташе интернет. Или просто питаше някого. Не можеше да разбере какво толкова интересно има в думите, изписани на хартия. И защо някои ги трупат с тонове, сякаш са безценно съкровище.

Отдалече зърна жената, с която имаше среща. Тя стоеше пред книжарницата и се ровеше из сергиите с книги за по един долар, заели голяма част от тротоара. Беше известна със своята наблюдателност, сдържаност и потайност. Особнячка, с която се работеше малко трудно — един факт, който никак не се връзваше с външния й вид на знойна красавица с пищни форми, черна коса и искрящи очи, издаващи кубинската кръв в жилите й.

Андреа Карбонел ръководеше Националната разузнавателна агенция вече цяло десетилетие. Създадената по времето на Рейгън институция бе организирала и провела много блестящи разузнавателни операции и си бе спечелила омразата на ЦРУ, АНС и още куп специализирани агенции. Но славата й постепенно бе залязла и днес тя беше просто една от държавните структури с раздут бюджет и неясни функции.

Дани Даниълс винаги беше предпочитал отряда „Магелан“, ръководен от Стефани Нел — друга негова русокоса любимка. Дузината агенти на нейно подчинение бяха реализирали най-успешните операции напоследък: разкриването на предателската дейност на първия вицепрезидент на Даниълс, ликвидирането на заплахата, свързана с Централноазиатската република, разбиването на Парижкия клуб и дори мирната смяна на властта в Китай. Всичко това беше постигнато без нито веднъж да потърсят услугите на Уайът. Отрядът „Магелан“ работеше самостоятелно, без външна помощ.

С изключение на Малоун, разбира се.

Нел не се колебаеше да възлага задачи на своя ас, когато това беше наложително. Уайът беше наясно, че Малоун взема дейно участие във всички по-значителни операции. И според неговите източници беше вършил това абсолютно безплатно. Какъв идиот, господи!

Андреа Карбонел се бе свързала с него още преди три седмици.

— Искаш ли тази работа? — попита тя.

— Това, което искаш, може би ще се окаже невъзможно — отвърна Уайът.

— За теб? Абсурд! За Сфинкса няма невъзможни неща.

Беше се сдобил с този прякор благодарение на своята сдържаност. Отдавна беше усвоил изкуството да участва в разговор, без да казва нищо, но въпреки това да изглежда като достатъчно ангажиран събеседник. Тактика, която дразнеше повечето слушатели и ги принуждаваше да разкрият повече, отколкото възнамеряваха.

— Приемаш ли цената ми? — попита той.

— Напълно.

Уайът продължи да крачи покрай сергиите, сигурен, че Карбонел ще го последва. Стигна до пресечката и зави на изток по Дванайсета улица. След още няколко крачки хлътна във входа на някакъв отдавна затворен магазин.

— Даниълс е добре — съобщи Карбонел, след като се присъедини към него.

Новината го изпълни със задоволство. Задачата беше изпълнена.

— Беше ли близо до прекратяването на този цирк? — любопитно го погледна тя.

— Къде е Даниълс?

Веднага отбеляза, че въпросът не й хареса, но и той не одобряваше тона й.

— На борда на „Еърфорс 1“ на летище „Кенеди“. Преди да тръгна насам, разбрах, че се готви да направи официално съобщение. За да покаже на света, че е жив и здрав.

Едва сега Уайът реши да отговори на въпроса й.

— Просто си вършех работата — заяви той.

— Част от която беше и намесата на Котън Малоун, така ли? Сикрет Сървис го е арестувала на гарата, след като получили анонимен сигнал по радиото. Предполагам, че нямаш представа кой е авторът му, нали?

— Защо задаваш въпроси, на които знаеш отговорите?

— Ами ако Малоун се беше провалил?

— Но не се провали, нали?

Тя го беше наела да предотврати планираното покушение срещу президента, като откровено призна, че не може да се довери на никой друг. След което добави, че има голяма вероятност ръководената от нея организация да престане да съществува още през следващата финансова година. Това изобщо не го развълнува. Самият той беше изваден от бюджета преди цели осем фискални години.

— Направих онова, което ти поиска от мен — отсече Уайът.

— Не съвсем, но достатъчно.

— Време е да се прибирам у дома.

— Нямаш ли желание да останеш, за да видиш какво ще се случи? Ако спрат финансирането ни, ти също ще изгубиш пари, Джонатан. Знаеш, че аз съм единствената, която ти осигурява редовна работа.

Няма значение. Все някак щеше да оцелее. Винаги беше оцелявал.

Карбонел небрежно махна с ръка към часовника му.

— Харесва ли ти?

Че как да не му харесва? Златен ролекс „Събмаринър“, точен до десета от секундата и оборудван с практически вечна батерия. Личен подарък след изпълнението на една особено деликатна задача преди години.

Тъмните й очи не се отделяха от лицето му.

— Знаеш ли как швейцарците са се превърнали в най-добрите производители на часовници в света? — попита тя.

Той не отговори.

— През хиляда петстотин четирийсет и първа Женева забранила търговията с бижута и скъпоценни камъни по религиозни причини. Това принудило бижутерите да се насочат към нов бизнес — производството на часовници. С течение на времето овладели занаята до съвършенство. През Първата световна война повечето фабрики на конкурентите им били разрушени или закрити и швейцарците станали номер едно. Днес те произвеждат половината от часовниците в света. Швейцарската марка се превърнала в златен стандарт за всички участници в бранша.

И какво от това, по дяволите?

— Ние с теб вече не сме златен стандарт в нашия бранш, Джонатан.

Искрящите й очи не се отделяха от лицето му.

— Но като швейцарците аз също имам резервен вариант.

— Желая ти успех. Аз съм дотук.

— Нима ще прекратиш играта с Малоун?

— Никой не успя да го застреля, което означава, че ще има и следващ път — сви рамене Уайът.

— Ти наистина създаваш само проблеми, както твърдят много колеги от другите агенции — въздъхна Карбонел.

— Което не им пречи да се обръщат към мен, когато им припари под задника — подхвърли Уайът.

— Може би си прав. Добре, Джонатан. Връщай се във Флорида и се забавлявай. Играй голф, разхождай се по брега. А бизнеса остави на по-зрелите хора.

Той не обърна внимание на обидите. Беше му платила за свършената работа. Словесните престрелки не означаваха нищо. В момента го вълнуваше нещо друго. Бяха под наблюдение. Забеляза мъжа още в метрото, а подозренията му се потвърдиха на Юниън Скуеър, когато той отново се появи. В момента беше заел позиция на стотина метра от тях.

И изобщо не се стараеше да прикрива присъствието си.

— Успех, Андреа. Сигурен съм, че ще се справиш много по-добре от мен.

Остави я на входа и пое по тротоара, без да се обръща назад. Колата изскочи от пресечката, когато беше изминал едва двайсетина метра. Спря до тротоара и от нея слязоха двама мъже.

— Бъди добро момче и ела с нас — каза единият.

Уайът не беше въоръжен. Пистолетът със сигурност щеше да му създаде сериозни проблеми, особено сега, в наелектризираната атмосфера след покушението.

— Някои хора искат да си поговорят с теб — уточни непознатият.

Уайът се обърна. Карбонел беше изчезнала.

— Не сме от нейните — обясни мъжът. — Всъщност разговорът ще бъде именно за нея.