Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (75)

74

Нова Скотия

Уайът действително изпревари Карбонел и хората й, появявайки се пръв във форт „Доминиън“. Ситуацията наподобяваше онази нощ в склада, където беше попаднал в компанията на Малоун. С тази разлика, че сега той бе лисицата, а не заекът. Избра позицията, на която го бяха посрещнали хората на Общността — високо горе на крепостната стена под надеждното укритие на старите бойници. Освен това откри раницата, която беше захвърлил преди схватката с Малоун. Извади от нея очилата за нощно виждане и ги вдигна пред очите си. Липсваха му единствено няколко зашеметяващи гранати, които в тази ситуация щяха да свършат отлична работа.

Скоро се появи и Андреа Карбонел, придружена от трима мъже. Двама от тях бяха въоръжени, а третият беше Клифърд Нокс. С голи ръце. Личеше си, че не иска да бъде тук.

Уайът реши да нанесе първия удар и се прицели в единия от въоръжените придружители на Карбонел. Очилата му осигуряваха отлична видимост. Пръстът му натисна спусъка.

Нокс чу изстрела, който разцепи нощната тишина. Мъжът на метър и половина от него извика и се строполи. Колегата му се просна по очи, търсейки укритие. Същото направи и Карбонел.

Той се обърна и побягна. Пред очите му се изпречи врата без рамка, която водеше нагоре към покрива.

* * *

Касиопея тръгна напред, като се опитваше да се придържа максимално встрани от къщата на Хейл. Треснаха още няколко експлозии, после стрелбата спря.

— Нима твърдиш, че Едуин Дейвис няма представа кой атакува това място? — прошепна Стефани.

— Така ми каза. Според мен това са агенти на НРА. Има подозрения, че директорката на тази служба е дълбоко замесена в тази история.

— На Андреа Карбонел не бива да се вярва.

— В момента съм доволна от онова, което върши. Нападението улеснява задачата ми хилядократно.

Продължиха напред с готови за стрелба оръжия. Очите им внимателно оглеждаха тъмната гора от двете страни на пътя. В един момент Касиопея забеляза нещо вдясно от себе си, хвана ръката на Стефани и направи знак на Шърли да остане на място. Някакъв мъж лежеше неподвижно на мократа земя близо до алеята. Тя предпазливо се приближи към него и видя, че половината от лицето му беше отнесено.

Двете жени я последваха. Стефани се наведе и огледа трупа.

— Бронежилетка, очила за нощно виждане — отбеляза тя, наведе се и вдигна радиостанцията, която се търкаляше наблизо. — Ало? Някой слуша ли този канал?

Мълчание.

— Говори Стефани Нел, командир на отряд „Магелан“. Повтарям: някой слушали този канал?

Хейл огледа труповете под дърветата. Всички бяха екипирани с бронежилетки, очила за нощно виждане, гранати и автоматични оръжия. В ушите им се виждаха черните копчета на слушалки. Самият той държеше в ръка една от радиостанциите, които бяха използвали.

— Къде е пленникът?

— Отведохме го в затвора — отвърна един от хората му. — Там е на ваше разположение.

Хейл продължаваше да стиска пистолета. Интензивната стрелба около главната сграда свидетелстваше за нови трупове в имението. Общият им брой беше девет души. Никой от неговите хора не беше пострадал. Възможно ли беше Карбонел да го бе подценила чак толкова? От щаба на охраната докладваха, че сигурността е възстановена. На шестстотин и петдесет метра от северния периметър бяха открили двата автомобила на нападателите. Стрелбата беше заглушена от грохота на бурята, а изолираното местоположение на имението щеше да улесни разчистването. Хората му вече бяха проверили какво е положението при другите капитани. Оказа се, че при тях всичко е спокойно. Обект на нападението е бил единствено той. За съжаление никой от тримата не му беше предложил помощ.

— Някой слуша ли този канал?

Хейл се стресна от женския глас, долетял от слушалката, която току-що беше пъхнал в ухото си.

— Говори Стефани Нел, командир на отряд „Магелан“. Повтарям: някой слуша ли този канал?

* * *

Нокс се добра до горната стена и предпазливо тръгна по тясната пътека между бойниците. Не след дълго се натъкна на единия от убитите си помощници, но около него нямаше никакво оръжие. Уайът или Малоун очевидно се бяха погрижили за него. Нямаше друг избор, освен да се добере до пистолета на мъжа, когото Уайът току-що беше застрелял. Нямаше да е лесно. Отдолу екнаха два изстрела. Единият куршум изчезна в небето. А другият свирна покрай ушите му.

* * *

— Това нещо няма да ни свърши работа — обяви Стефани и захвърли радиостанцията на мократа земя.

— Нали бързахме да изчезнем от тук? — обади се Кейзър.

— Вече изминахме половината път — кимна Касиопея. — По всичко личи, че нещата около имението са се успокоили. Много скоро ще разберат, че вие двете сте изчезнали.

— Да вървим — заяви решително Стефани. — Но аз скоро ще се върна за тези негодници!

Хейл изтича в затвора и грабна слушалката на телефона до вратата.

— Пристигна ли електромобилът с двете затворнички? — попита той, когато насреща се обади дежурният офицер на „Адвенчър“.

— Не, капитане. Тук няма нищо друго освен вятър и дъжд.

Той прекъсна връзката и се обърна към двама от хората си, които чакаха заповеди.

— Елате с мен!

* * *

Уайът беше доволен. Един от противниците беше елиминиран. Оставаха още трима.

По пътя си беше дал сметка, че Карбонел едва ли ще влезе в крепостта с фанфари. Тя знаеше, че той е тук и иска да я ликвидира. Следователно си беше разработила резервен план. В съответствие с него беше останала скрита при повторната му поява, далеч от главния портал и външната стена.

— Хайде, ела! — прошепна той. — Не ме разочаровай. Време е отново да си покажеш рогата.

* * *

Хейл попадна на електромобила и мъртвите пазачи само на някакви си стотина метра от затвора. По дяволите! Бяха му докладвали, че са ликвидирали всички агресори, но явно не беше така. Къде бяха Нел и Кейзър? Едва ли бяха стигнали далеч. Разстоянието до най-близката ограда надхвърляше два километра. Те биха могли да стигнат или до съседното имение, или до водата — в зависимост от посоката, която бяха избрали. Реката. Точно така. Тя винаги си оставаше най-големият проблем за сигурността с гористите си брегове, които затрудняваха контрола и наблюдението.

Джиесемът в джоба му завибрира. Търсеха го от щаба на охраната.

— Капитане — започна човекът насреща. — Току-що прегледахме записите на охранителните камери. На тях се вижда самотен нападател, който е акостирал на кея преди час и половина. Поради бурята снимките са много лоши, но по всичко личи, че става въпрос за жена.

— Някакви следи от нея?

— Тази вечер имаме проблеми с всички камери, но отговорът е не. Жената просто е изчезнала.

— Лодката й все още ли е на кея?

— Да, завързана за един стълб. Ще заповядате ли да я приберем?

Хейл се замисли за момент.

— Не — поклати глава той. — Хрумна ми по-добра идея.