Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (61)

60

Нова Скотия

Нокс беше доволен.

Успя да пристигне на Поу Айланд преди Уайът и вече беше заел стратегическа позиция на полуразрушените стени на форт „Доминиън“. Той и двамата му помощници откраднаха лодката от частния пристан пред една необитавана къща в северната част на залива, старателно избягвайки градчето Честър, където имаше опасност да се сблъскат с Уайът. В лодката намериха и електрически фенерчета, които допълниха въоръжението им. Беше скрил трите пистолета на борда на фирмения самолет, а канадските митничари почти не му зададоха въпроси.

Островът се оказа абсолютно безлюден, ако не се брояха хилядите смърдящи птици. Настъпващата нощ обещаваше да им предложи още по-голямо уединение. Общо взето, нещата се подреждаха добре въпреки белите петна в информацията, която Карбонел беше предоставила на Хейл. Само пет символа. Това беше всичко. Плюс надеждата, че нещата ще се изяснят на място. Дано. Вече беше крайно време да се отърве от кошмарите. Искрено се надяваше да прекара следващия уикенд на плажа в компанията на съпругата си. Една кратка почивка щеше да му се отрази добре.

Предвидливо си беше взел и бинокъл. Вдигна го пред очите си и започна да оглежда поляната, опираща в гората. Разстоянието между дърветата и главния вход не надхвърляше стотина метра. Появата им преди малко беше предизвикала шумното недоволство на постоянните обитатели, но птиците постепенно се успокоиха.

Улови някакво движение в сгъстяващия се здрач. В окулярите си появи фигурата на мъж, която излизаше от гората. Нагласи фокуса върху лицето му.

Джонатан Уайът.

Нокс вдигна ръка, за да привлече вниманието на единия от помощниците си, заел позиция на отсрещната полусрутена стена. Мишената беше тук.

* * *

Хейл покани гостенката в дома си. Тя беше идвала тук и преди, и то два пъти. А той имаше грижата в имението да не се случва нищо необичайно. Разбира се, гостите нямаха достъп до определени части от него — най-вече до сградата с килиите, която на външен вид изглеждаше като обикновен обор. Дискретно им се даваше да разберат, че самотните разходки са нежелателни.

Все още недоумяваше от внезапната поява на Шърли Кейзър.

— На какво дължа тази приятна изненада? — любезно попита той.

Не беше сигурен дали Шърли е на шейсет или дори на шейсет и пет, но изгледаше превъзходно. Никой не би й дал повече от четирийсет и пет. Беше изпитал истинско удоволствие да я съблазни, а и тя също. Макар и родена с користна цел, връзката им беше изключително приятна. Тя демонстрираше истинска страст и беше изненадващо освободена за жените от нейното поколение. Освен това беше неизчерпаем източник на информация за Първото семейство и изпитваше нескрито удоволствие от неговия интерес към живота й. Това е ключът към сърцето на жената, обичаше да казва баща му. Накарай ги да повярват, че си загрижен за тях.

— Липсваше ми — промълви тя.

— Доколкото си спомням, планирахме да се срещнем след няколко дни — кротко рече той.

— Не можех да чакам повече, затова взех самолета и ето ме тук.

Той се усмихна. Беше дошла тъкмо навреме. Нощта беше тиха. Вече беше проверил какво правят останалите трима капитани. След вълненията през отминалия ден всички се бяха прибрали по домовете си.

— Бях тръгнал на риба — добави той. — Но виждам, че едва ли ще имаш желание да ме придружиш.

— Едва ли — поклати глава тя и посочи малката чанта в краката си. — Нося си специално облекло.

Той знаеше за какво става въпрос.

— Мисля, че то ще ти е по-интересно от риболова.

* * *

Форт „Доминиън“ би изглеждал по-добре в Шотландия или Ирландия, помисли си Уайът, оглеждайки широките каменни основи на стените и почти непокътнатите останки от бойници в горната част. Ерозиралата почва и дълбоките ровове го правеха недостъпен от север, запад и изток, а океанът го пазеше от юг. Сивият камък розовееше под лъчите на залязващото слънце, но руините разрушаваха илюзията за непристъпност. От прочетеното знаеше, че тук са се разигравали важни събития, а крепостта е била построена с единствената цел да запази Махоун Бей във владичеството на крал Джордж. Сега обаче от нея бяха останали само развалини.

По назъбените стени бяха накацали чайки, стотици други се виеха във вечерното небе. Във въздуха се носеше чуруликането, граченето и писукането на още няколко вида пернати — едновременно приглушено, могъщо и хипнотично. Хиляди птици цапаха развалините и им придаваха странен, но жив и дори хармоничен вид.

Уайът прекоси затревената площ и се насочи към главния портал. Навсякъде около него лежаха телата на мъртви птици. Тук едва ли живееха други лешояди освен бактериите. Вонята ставаше все по-осезаема. Въздухът беше наситен със замайващата миризма на живот, смърт и екскременти.

Той се насочи към портала. Дървено мостче беше прехвърлено над дълбок сух ров. Беше сковано от нови дъски, прикрепени с големи поцинковани болтове. Обитателите на крепостта го посрещнаха с шумно недоволство.

Слънчевата светлина рязко намаля. Уайът се озова в почти тъмен вътрешен двор. През дупките проникваше слаба светлина. Каменните стени наоколо бяха с височината на триетажна сграда. До тях бяха залепени различни постройки с избити прозорци, почти скрити под диви лози. Почувства се защитен въпреки неприятното усещане, че е попаднал в капан. За да се отърве от него, трябваше да огледа крепостта.

* * *

Скутерът на Малоун стигна до южния бряг на Поу. Вечерният въздух излъчваше аромат на сол и дърва, примесен с още нещо — остро, стипчиво и неприятно. Небето стана оловносиво, гората хвърляше виолетова сянка над пясъчното заливче. По клоните на дърветата тъмнееха силуетите на чайки. Черупки от миди и морски таралежи заскърцаха под гумените подметки на обувките му. Температурата спадна. Слава богу, че беше облякъл подплатено яке. Заливчето беше оградено с гъста дъбова гора с високо избуяли храсти и папрати. Алените лъчи на залязващото слънце обагряха водата. Лодки не се виждаха.

Съдържателката на книжарницата му беше обяснила къде в крепостта може да открие символите. Но какво представляваха те? Украса или обикновени драсканици? Стари ли бяха, или нови? През лятото островът бил отворен за туристи и към него се отправяли по петдесетина души на ден. Което според възрастната жена означавало, че въпросните символи може да са дошли отвсякъде. Но той вече беше наясно, че Андрю Джаксън е знаел за тях още през 1835 г. Възможно ли бе самият президент да ги е оставил тук?

Касиопея паркира мотоциклета пред един от мотелите на веригата „Къмфърт Ин“ в покрайнините на Фредериксбърг. По време на пътуването бе обмисляла предстоящия телефонен разговор. Трябваше да го проведе умно и сдържано, да предложи на Куентин Хейл точно толкова, колкото да събуди любопитството му.

От Сикрет Сървис вече бяха наели стая в мотела, който се намираше на около три километра от жилището на Кейзър. От там дистанционно можеше да следят телевизионната камера, монтирана в една от спалните на втория етаж с прозорец към гаража.

Касиопея почука и влезе. Дежурните агенти бяха мъж и жена.

— Кейзър излезе преди близо три часа — докладва жената. — Носеше малко куфарче и мека чанта за дрехи.

Знаеха, че тя трябва да присъства на някакво благотворително събрание в Ричмънд. Оставиха я да отпътува спокойно, без да я следят, за да не алармират Хейл. Инсталирането на камерата беше достатъчно рисковано, но видеонаблюдението беше задължително. Малкият монитор показваше гаража на Кейзър и редицата храсти край външната стена, хванати под наклонен ъгъл отгоре. Слънцето бавно залязваше. Агентът превключи камерата на нощно виждане и картината стана зеленикава.

Според плана Касиопея трябваше да се отбие при Кейзър веднага след завръщането й. Посещението трябваше да изглежда невинно, като на стара приятелка. Разговорът с Дани Даниълс продължаваше да я безпокои. Беше ясно, че бракът им отдавна е приключил, но повече я тревожеше странният начин, по който президентът говореше за Стефани. Какви бяха отношенията помежду им? Не беше трудно да се отгатне, че той намира утеха при нея. Животът на Стефани също беше белязан от трагедия — самоубийството на мъжа й, изчезването на единствения им син, пробуждане на спомените за ужасното минало.

Но и президентите бяха хора. С всичките им потребности, желания и страхове. Емоционален товар, който обаче бяха принудени да прикриват.

За съжаление емоционалният товар на Дани и Полин Даниълс беше станал чуждо достояние. Благодарение на лекомислени коментари и сбъркано доверие.

— Вижте това — обади се жената агент и посочи екрана.

Мислите на Касиопея бързо се върнаха в настоящето.

Двама мъже стояха пред гаража на Шърли Кейзър и внимателно оглеждаха улицата. В следващия миг фигурите им се плъзнаха в пролуката между храстите и стената и изчезнаха от обсега на камерата.

— Имаме си гости — обади се мъжът. — Ще повикам подкрепление.

— Не — поклати шава Касиопея.

— Това е в разрез с правилата — вдигна глава той.

— Цялата операция е такава — отсече тя и насочи показалец в гърдите на жената. — Как се казваш?

— Джесика.

— Добре, Джесика. Ние с теб поемаме нещата в свои ръце.