Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (76)

75

Малоун нетърпеливо очакваше кацането. Вече летяха в американското въздушно пространство, следвайки крайбрежната линия в североизточна посока, към Северна Каролина. Пилотите го информираха, че полетът ще продължи два часа, а последните трийсет минути ще има силно друсане поради бурята в тази част на атлантическото крайбрежие. Не му оставаше нищо друго, освен да седи и да размишлява.

Отношенията с Касиопея бяха променили живота му. Бе живял дълго с първата си съпруга Пам. Запознаха се във флота, после завършиха Юридическия факултет и постъпиха в отряд „Магелан“. Междувременно създадоха и отгледаха Гари, а малко по-късно Пам също стана адвокат. Но вместо да ги сближи още повече, дипломата й ги отчужди. И двамата не бяха светци. Тя още от самото начало знаеше за всичките му авантюри, но нейната — макар и единствена, излезе наяве доста години по-късно. В крайна сметка все пак успяха да сключат примирие, но то им отне много повече време и нерви, отколкото бяха предполагали. Сега обаче в живота му имаше друга жена. Различна, вълнуваща, непредвидима. Докато Пам беше образец на търпение, Касиопея приличаше на пеперуда, която скача от цвят на цвят с неподражаема грация и пъргавина. Вероятно затова го привличаше страшно много. Разбира се, грешките бяха налице, но той й прощаваше. Бе изпитал невероятно влечение към нея още по време на първата им среща във Франция. Но в момента тя може би бе в беда, изправяйки се сама срещу могъща пиратска организация.

Телефонът в кабината иззвъня.

— Котън, искам да те предупредя, че в имението е настъпила гробна тишина.

Нямаше как да сбърка гърления глас от другата страна на линията.

— Изпратете хора да ги приберат — отвърна на президента той. — Касиопея изобщо не би трябвало да ходи там сама.

— Добре знаеш, че някой трябваше да отиде — въздъхна Даниълс. — Разбирам те много добре. Чувствам се ужасно за положението на Стефани. На всичкото отгоре и тази глупачка Шърли Кейзър се забърка!

— Колко още ще чакате?

— Тя каза до разсъмване. Ще й дадем толкова време. Там непрекъснато пристигат хора, но това е всичко, което знаем. Надявам се да успее.

— След по-малко от два часа и аз ще бъда там — каза Малоун.

— Намери ли страниците?

— Мисля, че ги намерих, но ще трябва да се върна за тях по-късно.

— Уайът все още е там, Карбонел — също. Появила се е малко след твоето оттегляне.

— Предположих, че Едуин има свои очи и уши където трябва.

— Аз настоях. Единият от пилотите на Сикрет Сървис остана там, за да наблюдава развоя на събитията.

В момента това не беше първата му грижа.

— Искам текуща информация за всичко, което се случва в Бат — настоя той.

— Ще се задействаме в мига, в който имаме повод. А стигнеш ли там преди това, имаш пълна свобода на действие.

* * *

Касиопея оглеждаше къщата на Хейл. Електрозахранването беше възстановено. Въоръжени мъже дежуреха на покритите веранди.

— Използвайте прикритието на дърветата — прошепна тя. — Заобиколим ли къщата, всичко ще бъде наред. Пристанът е съвсем наблизо.

Бурята продължаваше да бушува без никакви признаци за отслабване. Обратният път до реката със сигурност щеше да бъде труден.

— Много ми се ще да вляза там и да видя сметката на мръсника! — изсъска Шърли.

— А не е ли по-добре да дадеш показания срещу него? — шепнешком попита Касиопея. — Ще бъде напълно достатъчно. — Замълча за момент, после посочи тъмната гора. — Да вървим.

Петдесет метра след като подминаха къщата, оттам долетяха гневни викове. Тя се обърна. През листата се виждаше как въоръжени мъже изскачат от вратите и верандите. Нещо ги беше изплашило. Слава богу, никой не се насочи към тях. Целта им беше не реката, а поляната пред къщата.

— Трябва да побързаме! — напрегнато прошепна тя.

* * *

Уайът видя как Нокс се стрелна встрани, търсейки укритие. Изстрелите долетяха от посоката, в която бяха изчезнали Карбонел и единият от придружителите й. Очилата за нощно виждане му позволиха да забележи съвсем ясно някакъв мъж, който изскочи на стълбите само секунда след като Нокс се втурна нагоре към бойниците. Очевидно това беше вторият човек на Карбонел, получил заповед да ликвидира боцмана. Май беше време да му помогне. Прицели се и стреля. Мъжът се свлече на камъните.

Светкавично преценил шансовете си, Нокс запълзя към тялото. Целта му беше ясна — да вземе оръжието му. Уайът си представи реакцията на Карбонел. Тя знаеше, че е въоръжен, а отстраняването на нейния човек бе разкрило позициите му. В момента най-вероятно говореше по радиостанцията, търсейки контакт с двамата агенти, които предварително беше изпратила тук. И които щяха да й помогнат да реализира резервния си план.

А той беше прост: въпросните агенти да ликвидират Уайът, докато тя ангажира вниманието му. Може би вече беше успяла да залови Нокс и се готвеше да ликвидира и него.

Бедната Андреа. Този път плановете й със сигурност щяха да претърпят провал.

* * *

Касиопея изскочи от дъбовата горичка, която свършваше близо до кея. Дългото дървено мостче беше тъмно. Яхтата на Хейл белееше в далечния му край. На борда й със сигурност имаше дежурни моряци. В такава буря обратното би било истинска лудост. Направи знак на другите две жени и се затича към стъпалата. Веднага зърна лодката си, която подскачаше на вълните. Скочиха в нея и тя посегна да развърже въжето.

Дотук добре. Не възнамеряваше да включи двигателя, преди вятърът да ги отнесе навътре в реката. После на кея блесна светлина. Ярка като слънцето. Ослепителна. Касиопея инстинктивно вдигна ръка, за да предпази очите си, и измъкна пистолета. Шърли и Стефани също вдигнаха оръжията си.

— Не вършете глупости! — обади се мъжки глас, подсилен от рупор. — Държим ви на мушка. Двигателят ви не работи, а лодката е привързана допълнително за подпорите на пристана. Ако искате, можете да умрете там, където се намирате в момента. Или…

— Това е Хейл! — прошушна Шърли.

— Или да се върнете на брега — довърши изречението си капитанът.

— Да плуваме до там! — предложи Касиопея.

В същия момент откъм реката блесна друг прожектор, който бързо се приближаваше. Тревогата им отстъпи място на страха.

— Моите хора са добри моряци и лесно ще се справят с бурята — извика Хейл. — Няма къде да отидете.

* * *

Нокс прибра пистолета на мъртвия, прерови джобовете на якето му и откри резервен пълнител. Веднага се почувства по-добре. Винаги е хубаво да имаш оръжие. Започна да слиза обратно, но не стигна до земята, а хлътна в един тъмен проход на няколко метра над нея. По-голямата част от стената липсваше. Той спря на място, излагайки лицето си на хладния ветрец. Ако не беше вонята на птичи изпражнения, идилията щеше да е пълна. Приготви се да тръгне, но нещо зад купчината отломки вдясно привлече вниманието му. Човешки крак. Внимателно пропълзя напред. В писукането на невидимите птици се промъкна тревога. Краката се оказаха два, изпънати и вдървени. Обувки с гумени подметки.

Нокс предпазливо надникна. Мъжете бяха двама, с пречупени вратове. Главите им бяха извити под неестествен ъгъл, устите им зееха. До тях се търкаляше електрическо фенерче. Чак сега разбра на какво се дължеше смелостта на Уайът. Той беше успял да ликвидира предпазните клапани на Карбонел. Сега в крепостта бяха само тримата.