Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (10)

9

Касиопея Вит излезе изпод душа и посегна към дебелата хавлия. Преди да се увие с меката материя, тя направи онова, което обикновено правеше след баня — стъпи на кантара. Беше го използвала още вчера, веднага след продължителния презокеански полет и горещия душ. Полетите винаги увеличаваха теглото й. Защо ли? Най-вероятно заради дехидратацията и задържането на течности. Тя не беше маниак на тема наднормено тегло, но проявяваше любопитство към нея. С приближаването на средната възраст обръщаше все по-голямо внимание на храненето и калориите.

Електронният дисплей светна. 56,7 килограма. Не беше чак толкова зле.

Тя стегна колана на хавлията и уви кърпа около мократа си коса. От стереото в съседната стая долиташе приятна класическа музика. Обичаше „Сейнт Реджис“, истинска легенда в сърцето на Манхатън, съвсем близо до Сентръл Парк. И родителите й винаги бяха отсядали тук при посещенията си в Ню Йорк.

Бе избрала губернаторския апартамент не само заради прекрасната гледка, но и поради факта че имаше две спални. Въпреки огромния напредък в сближаването помежду им двамата с Котън все още подлагаха на изпитание крехката си връзка. Разбира се, втората спалня едва ли щеше да бъде използвана, но все пак беше добре да я има.

След завръщането си от Китай прекарваха много време заедно — както в Копенхаген, така и във френския й замък. Засега емоционалният скок им се отразяваше добре, въпреки че беше нещо ново и за двама им. С Котън тя се чувстваше сигурна. Беше й приятно и спокойно, може би защото бяха еднакви. Той постоянно твърдеше, че жените не са най-силната му страна, но явно се подценяваше. Пример за това беше и сегашното пътуване. Официалната причина беше срещата със Стефани Нел, но на нея й стана много приятно, когато той я покани да го придружи.

Тя също обичаше да комбинира работата с удоволствието. Но грижите за фамилния бизнес не бяха сред любимите й занимания. Тя беше единствен наследник на финансовата империя на баща си, която се простираше на шест континента и възлизаше на милиарди долари. Мениджърският екип, който се грижеше за ежедневните операции, беше със седалище в Барселона. Веднъж седмично тя получаваше подробен доклад от тях, но понякога се налагаше да присъства и лично просто защото беше единствен акционер. По тази причина вчера проведе една среща с американските мениджъри на фирмата, а днес й предстоеше втора. Имаше много добри познания за бизнеса, но беше достатъчно благоразумна, за да се довери на служителите си. Баща й винаги беше казвал, че ръководните кадри трябва да бъдат обвързани с резултатите от дейността на компанията — най-вече с процент от печалбата. Малък, но сигурен процент. И се беше оказал прав. В резултат на тази политика днес тя разполагаше с великолепен управленски екип, който се грижеше за компанията като за своя и непрекъснато увеличаваше чистия й капитал.

Котън бе излязъл преди два часа. Бе решил да върви пеша по Четирийсет и втора улица. Това му беше лошото на Ню Йорк — трафикът беше толкова тежък, че човек предпочиташе да върви пеша дори когато трябваше да измине цели тринайсет преки. Довечера щяха да вечерят навън, а после да отидат на театър. По неин избор, беше казал той. Затова тя купи билетите още преди няколко дни, а после направи и резервация за един от любимите си ресторанти. След това не се сдържа и отскочи до „Бъргдорф Гудман“, откъдето излезе с нова рокля.

И защо не в края на краищата? От време на време всяка жена има нужда да пилее пари.

В магазина извади късмет. Роклята на „Армани“ й лепна без нужда от никакви поправки. Черна коприна, гол гръб.

Харесваше й да доставя удоволствие на някого. Нещо, което й беше чуждо през по-голямата част от живота й. Любов ли беше това? Надяваше се да е така.

На вратата се позвъни.

Тя се усмихна, спомнила си думите на Котън при вчерашната им регистрация в хотела.

Имам едно старо правило, беше казал той. Когато хотелската ти стая е с двойна врата, зад нея със сигурност те чака нещо хубаво. Ако има и звънец — още по-добре. Но когато има двойна врата и звънец, значи трябва да си отваряш очите!

До вечерята имаше доста време и затова тя беше поръчала вино и ордьоври. Котън не пиеше алкохол (и твърдеше, че никога не е пил), затова тя му поръча сок от червени боровинки. Би трябвало да се върне всеки момент. Срещата му със Стефани беше в 6:15 ч., а сега наближаваше осем. Скоро трябваше да тръгват.

Звънецът отново пропя. Тя излезе от банята, прекоси просторния хол и се насочи към двойната врата. Вдигна резето. В същия миг едното крило се отвори с трясък и тя се люшна назад.

В апартамента нахлуха двама мъже.

Реакцията й беше светкавична. Кракът й потъна в слабините на единия нападател, а дясната й ръка се стрелна към гърлото на другия. Ритникът свърши работа. Човекът изпъшка, тялото му се прегъна надве. Но юмрукът й пропусна другия. Тя отново се завъртя, кърпата падна от влажната й коса. После видя дулото на пистолета. Беше насочено право в гърдите й. Появиха се още трима въоръжени мъже.

Касиопея изведнъж си даде сметка, че хавлията й е разтворена и предлага интересна гледка за неканените гости. Но това изобщо не я смути. Вдигна юмруци пред гърдите си и хладно попита:

— Кои сте вие?

— Сикрет Сървис — отвърна единият от нападателите. — Арестувана сте.

Какво ли бе направил Котън?

— Защо? — попита тя.

— Заради покушение срещу президента на Съединените щати.

Тя рядко се изненадваше. Беше се случвало, разбира се, но не често. Сега обаче се стресна. Покушение срещу президента на САЩ?! Това беше нещо ново.

— Свалете ръцете си и ги сложете зад гърба — спокойно заповяда агентът, замълча за миг, после добави: — Можете да се загърнете с хавлията си.

Касиопея се подчини, светкавично овладяла нервите си.

— Може ли да се облека, преди да ме отведете?

— Не сама.

— И сама мога да се справя — сви рамене тя.