Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (60)

59

Махоун Бей

Малоун си избра скутер с единичен извънбордов мотор и двойка допълнителни резервоари. Наближаваше пет следобед. Беше закъснял заради лошото време във Вашингтон, но се надяваше то да е забавило и Уайът. Според последните метеорологични сведения всички полети в района се осъществяваха със значително закъснение.

Вече беше посетил фурната и зеленчуковия пазар. В лодката намери солидно електрическо фенерче с комплект резервни батерии. По всичко личеше, че ще прекара нощта на Поу Айланд. Слава богу, беше въоръжен, тъй като самолетът на Сикрет Сървис получи специално разрешение от канадските власти. Никой не го провери, никой не му зададе въпроси. Уайът не можеше да се радва на подобни привилегии, защото летеше с редовен полет, който подлежеше на митническа проверка.

Преди да напусне града, той реши да хвърли едно око на книжарницата, която беше забелязал на площада. Още когато работеше за Стефани Нел и Министерството на правосъдието, си беше създал навика да се отбива на такива места, независимо в коя част на света се намира. Тази се помещаваше в дървена къщичка с ярко боядисани стени, по които бяха окачени различни копия на стари карти, въжета с моряшки възли и дори една от фигурките, която някога са поставяли на носовете на ветроходите.

Отрупаните с книги лавици предлагаха различни истории за залива, градовете около тях и Оук Айланд. Дейвис беше подчертал възможността за някаква връзка между петте символа в посланието на Джаксън и тайнствената каменна плоча, извадена от иманярите от трийсет метра дълбочина. Той откри камъка в една от книгите и го показа на жената зад тезгяха — доста възрастна, с кестенява коса, сред която прозираха червени кичури.

— Къде се намира камъкът от тази рисунка? — попита той.

— Съвсем наблизо, в една от художествените галерии. Но той е само копие. А вие може би се интересувате от съкровищата на Оук Айланд?

— Не съвсем. По всичко личи, че единственото съкровище тук са парите, измъкнати от любопитни туристи.

— Не бъдете толкова циничен. Човек никога не знае. Може би в тези истории има зрънце истина.

На това не можеше да възрази.

— Символите са уникални. Има ли обяснение откъде са дошли?

— Срещат се на още няколко острова в залива.

Това вече беше новина.

— Срещат се често и тук. Издълбани в скалите, в кората на дърветата. Разбира се, никой не знае кога…

Той схвана мисълта й. Кое бе първо — камъкът от Оук Айланд, който никой не бе виждал, или другите символи? Според Дейвис камъкът бил открит през 1805 г., което означава, че символите по останалите места може да са се появили по-късно. Спомни си Рен-льо-Шато във Франция и мистичната атмосфера около него, която се оказа изфабрикувана от някакъв съдържател на хотел, за да му върви бизнесът.

— Срещат ли се тези символи и на Поу Айланд?

— Да — кимна жената. — Най-вече около крепостта.

— На идване прелетях над нея. Направи ми впечатление, че там има много птици.

— О, много са. И никак не обичат гости. Натам ли сте тръгнали?

— Не знам — отвърна Малоун и затвори книгата. — Мисля просто да пообиколя залива.

— Достъпът до Поу е ограничен. Национален резерват. Ще ви трябва разрешение.

— Ако изобщо тръгна натам. Имате ли книги за него?

— Две-три — отвърна жената и посочи насрещните лавици. — С илюстрации на крепостта. — В очите й се появи подозрение. — Вие май сте от онези, които обичат да наблюдават птиците. Тук идват много такива. За тях островът е истински Дисниленд.

— Такъв съм — усмихна се той. — Ще имам ли неприятности?

— Много — кимна жената. — Бреговете му са обект на постоянно наблюдение от бреговата охрана.

— А знаете ли къде мога да открия тези символи?

— Най-вероятно ще свършите в ареста.

— Готов съм да рискувам — отвърна Малоун и й подаде три стодоларови банкноти. — Бих искал да отговорите на въпроса ми.

Тя прибра парите и му подаде картичката си.

— Ще ви разкажа за символите. Познавам един добър адвокат. Ще ви потрябва, когато ви тикнат в ареста.

* * *

Уайът скри лодката си на северния бряг и пое през гората.

Най-сетне успя да се добере до Халифакс, откъдето нае кола и се придвижи на юг до Честър — старинно градче в северния край на Махоун Бей с две естествени пристанища, претъпкани с яхти и платноходки. По стръмните склонове над залива се виждаха добре поддържани дървени къщи, боядисани в ярки цветове, а уличките сякаш бяха изскочили направо от XVIII век.

Той пристигна малко след шест следобед и повечето магазини бяха затворени. Слезе на пристанището и започна да оглежда закотвените моторници. Хареса си един четириметров скутер с мощен извънбордов мотор, а после прибягна до старите си умения на автокрадец, за да го запали без ключ.

Прекоси спокойните води на залива за броени минути. До този момент не знаеше нищо за островчето, освен че е любимото място на всякакви птици. Надяваше се бързо да открие онова, за което бе дошъл. Вярно, че то беше останало скрито дълго време, но той пък беше първият, който разполагаше с точната информация.

Дъбовата гора свърши и пред очите му се появи широка зелена поляна.

В далечния й край се издигаше самотната изоставена грамада на форт „Доминиън“, охранявана от птиците. Между високите стени се виждаха останките на някогашния главен портал. Намести раницата на гърба си.

Дали щеше да се натъкне и на други посетители?

* * *

Хейл обикаляше с електромобила алеите на имението и се наслаждаваше на прекрасната есенна вечер. Беше решил да лови риба от кея, за да се поотпусне. Не можеше да направи нищо преди обаждането на Нокс, а по това време на денонощието рибата обикновено кълвеше. Беше с високи ботуши, широки панталони, кожено яке и шапка. Липсваше му стръв, но на пристана положително щеше да намери нещо.

Мобилният му телефон иззвъня. Той спря електромобила и погледна дисплея. Шърли Кейзър. Нямаше как да не вдигне.

— Мислех да ти звънна по-късно — каза той. — Нали щеше да ходиш на някакво благотворително събрание?

— Отказах се.

— Зле ли се чувстваш?

— Не, дори точно обратното. Чувствам се прекрасно. Намирам се в Северна Каролина и съм спряла пред портала на имението ти. Дали ще е удобно да ми отвориш?