Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (34)

33

Фредериксбърг, Вирджиния

Касиопея разглеждаше устройството, което държеше в ръце. Някой беше положил доста усилия, за да подслушва телефоните на Кейзър. Някой, който знаеше точно какво иска.

— Кой е в течение на вашите разговори с Първата дама? Би трябвало да е човек, който знае, че те са чести и продължителни.

— Дани Даниълс, разбира се. Кой друг?

Касиопея се изправи и излезе от храстите, които се издигаха около гаража.

— Не е президентът — прошепна тя.

— Той знае, че ние с Полин сме близки.

— Омъжена ли сте?

Кейзър очевидно се изненада от този въпрос. Едуин Дейвис беше предоставил информация на Касиопея за къщата и квартала, не пропусна да спомене и за участието й в обществения живот на Вирджиния и столицата. Тази жена беше известна с благотворителната си дейност, беше член на управителния съвет на Щатската библиотека на Вирджиния и на още няколко обществени организации. Но не беше споменал нищо за личния й живот.

— Вдовица съм — отвърна тя.

— Мисис Кейзър, днес някой направи опит да убие президента на Съединените щати. Някой, който е знаел точно кога и къде ще бъде неофициалното му посещение в Ню Йорк. А вашите телефони се подслушват. Искам да отговорите на въпроса ми: кой би могъл да го направи? Ако не желаете да отговорите на мен, ще трябва да го направите пред представители на Сикрет Сървис.

— Полин е на ръба на нервна криза — поклати глава Кейзър. — От няколко седмици е така. Познавам го по гласа й. Ако продължавате да я притискате, тя ще се пречупи. Особено след случилото се днес с Дани.

— Значи се нуждае от професионална помощ.

— Когато става въпрос за Първата дама, не е толкова лесно.

— Не е лесно за жена, която обвинява съпруга си за смъртта на детето им. За жена, която не е имала куража да го напусне, преживява всичко в себе си и превръща живота си в ад.

— Вие май сте една от горещите почитателки на Дани, а?

— Да. Обичам мъжете с власт, защото ме възбуждат.

Доловила сарказма, Кейзър поклати глава.

— Нямах предвид това. Той се харесва на жените. Едно проучване преди няколко години установи, че близо осемдесет процента от тях го поддържат. Нищо чудно, че досега не е губил избори, защото жените са най-масовите гласоподаватели.

— Защо го мразите?

— Не го мразя. Просто обожавам Полин, докато той не дава и пет пари за нея.

— Не отговорихте на въпроса ми — напомни й Касиопея.

— Нито пък вие на моя.

Тя харесваше силните жени. Може би защото беше една от тях. Беше ясно, че силата на Кейзър се крие в поведението й — леко и естествено, подсказващо, че тя е готова да дава и получава, без да се замисля за последиците. На практика се беше надявала да не открие нищо в този дом. Да удари на камък. Но за съжаление се беше случило обратното.

— Полин винаги е изпитвала нужда да споделя — каза Кейзър. — С човек, на когото има доверие. Аз станах нейна довереница преди много години. А когато тя се премести в Белия дом, това стана още по-важно за нея.

— С тази разлика, че на вас не може да се вярва.

Кейзър очевидно осъзна значението на изровената от земята малка кутийка.

— Кой друг знаеше за посещението в Ню Йорк? — отново попита Касиопея.

— Не мога да кажа.

— Добре. Тогава ще опитаме по друг начин.

Извади мобилния си телефон и набра предварително вкарания номер на Белия дом. Мъжки глас се обади на второто позвъняване.

— Действайте — заповяда тя и прекъсна връзката. — Агент на Сикрет Сървис осъществи контакт с вашия доставчик на телефонни услуги — мобилни и стационарни. Разполагате с два телефона, а компанията вече е изготвила разпечатките на всичките ви разговори — разбира се, след официално искане от наша страна. Решението беше да не нарушаваме личните ви права, без това да е абсолютно наложително.

Телефонът й изписука. Тя го включи, послуша за момент, после прекъсна връзката.

Лицето на Шърли Кейзър издаваше разочарование и поражение. Както и трябваше да бъде.

— А сега ми разкажете за онези сто трийсет и пет разговора, които сте провели с Куентин Хейл — хладно заповяда Касиопея.

* * *

Хейл се насочи към някогашната лятна кухня, която дедите му бяха използвали и за пушалня. Днес дървената къщичка беше оборудвана с широки прозорци и прозрачен купол на покрива и се използваше за срещи на четирите фамилии. Бяха вдигнали от леглото всичките шестнайсет членове на екипажа на „Адвенчър“, включително и капитана на яхтата. Повечето живееха близо до имението, на закупена преди много години земя. Той не можеше да си представи, че някой от тях ще предаде наследството си.

Но един го беше направил.

Всеки един от мъжете пред него беше подписал действащия устав, който ги задължаваше да бъдат лоялни и покорни срещу точно определен дял от плячката на Общността. Процентът им не беше много голям, но комбиниран със здравни осигуровки, работни заплати и платени болнични, той им предлагаше повече от приличен начин на живот.

Хейл веднага долови несигурността, изписана по лицата им. Нощните акции не бяха нещо необичайно, но никога не ги бяха събирали всички заедно, докато бяха на сушата.

— Имаме проблем — обяви Хейл.

Очите му оглеждаха и преценяваха лицата на мъжете срещу него. Най-вече на четиримата, които бяха хвърлили в морето клетката с крещящия от ужас счетоводител.

— Един от вас е предател.

Беше сигурен, че тези думи ще привлекат вниманието им.

— В момента изпълняваме мисия с огромно значение за цялата компания. Един предател вече умря, но някой от вас е нарушил обета за мълчание, който всички дадохме.

Никой от шестнайсетимата не отвори уста. Те отлично знаеха, че капитанът сам ще им съобщи кога е готов да слуша.

— Мъчно ми е, че един от вас е предал всички нас.

Това беше начинът, по който той гледаше на своя свят.

Нас, ние. Една велика общност, изградена върху лоялността и успеха. Преди много години пиратските кораби нападали с мълниеносна скорост и голямо умение, екипажите им действали като един юмрук. Мързелът, некомпетентността, предателството и проявата на страх били недопустими, защото застрашавали живота на всички. Баща му казваше, че простите планове са най-добри, тъй като се възприемат лесно и са достатъчно гъвкави, за да успеят при всяка неочаквана ситуация. И беше прав.

Хейл закрачи напред-назад.

Капитанът винаги трябва да демонстрира смелост и да бъде великолепен тактик. Екипажът го избира в разрез със старите морски традиции, при които лидерството е привилегия дори и при липсата на компетентност.

Но днешните капитани не ги избираха. Те наследяваха своите постове. Той често си представяше, че стои в рубката на някой от онези отдавна изчезнали платноходи, дебне с дни избраната жертва, преценява нейните силни и слаби страни. Ако противникът се окажеше опитен и закален в битките воин, той имаше правото да се откаже от преследването и да потърси друга, по-беззащитна плячка. И да я атакува фронтално или чрез изненада в зависимост от конкретните обстоятелства. Избор, роден от търпението. Тази нощ възнамеряваше да използва именно него.

— Никой от вас няма да напусне къщата, докато не открия предателя — отсече той. — С настъпването на утрото ще бъдат проверени банковите ви сметки, къщите ви ще бъдат претърсени, ще се свалят разпечатки от телефонните ви разговори. Вие лично ще подпишете съответните разрешения, ако са необходими такива…

— Няма да се наложи — обади се мъжки глас.

Хейл трепна от изненада. Измина цяла секунда, преди да осъзнае, че гласът принадлежи на Клифърд Нокс, който току-що беше влязъл в стаята.

Боцманите не са обвързани с клетвата за мълчание.

— Аз знам кой е предателят — обяви Нокс.