Метаданни
Данни
- Серия
- Котън Малоун (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Jefferson Key, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2019)
Издание:
Автор: Стив Бери
Заглавие: Шифърът на Джеферсън
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-276-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2017
История
- — Добавяне
67
Бат, Северна Каролина
Разнесе се остро изщракване, но изстрел не последва.
— Вторият опит ще бъде успешен — хладно се усмихна Кейзър.
Хейл нямаше основание да не й повярва.
— Имаш ли представа за положението, в което ме постави? — попита тя. — Полин Даниълс няма да ме погледне повече.
— Те знаят ли, че подслушвам телефона ти? — трепна Хейл.
— Знаят — кимна тя. — Откриха малкото ти устройство в двора ми.
В душата му нахлу паника. Какво ли е станало с двамата мъже, които изпрати да демонтират устройството? Дали там не са ги чакали агенти?
— Чуй ме, Шърли! В случая ти рискуваш само гордостта си, докато върху мен и съдружниците ми се стоварва цялата мощ на американското правителство! Затова аз нямам нужда от врагове, а от съюзници. Отдавна съм изпуснал момента за развод със съпругата си, но… — Той замълча за момент, после тихо добави: — Бих се радвал, ако останеш завинаги до мен… Надявам се, че това ще бъде добре и за двама ни.
Трябваше спешно да се свърже с Нокс, а също така и да овладее ситуацията във Вирджиния. Събитията там бяха много по-важни от случващото се в Нова Скотия.
— Наистина ли вярваш, че това може да промени отношението ми? — вдигна вежди Шърли. — Обещание за женитба? Аз не се нуждая от съпруг, Куентин.
— А от какво тогава?
— Ами например от отговора на един въпрос, който ще ти поставя: държиш ли тук една отвлечена жена, която се казва Стефани Нел?
Той светкавично прецени, че не бива да я лъже.
— Тази жена е изпратена тук от враговете ни, за да ни унищожи. Задържах я при самоотбрана.
— Не се интересувам от оправдания за постъпката ти, Куентин. Просто искам да знам дали е тук.
В съзнанието му звънна предупредителна камбанка. От къде на къде му задаваше точно този въпрос? Очевидно някой я беше информирал. Някой, който знаеше. Ако не беше гола, щеше да си помисли, че носи подслушвателно устройство. Дрехите и чантата й отпадаха, защото останаха в съседната стая зад плътно затворената врата.
— Шърли, трябва да си дадеш сметка, че се намираме в необичайна ситуация. Аз направих онова, което бях длъжен. В момента и ти правиш всичко възможно да се защитиш.
* * *
Касиопея понечи да спори с Едуин Дейвис, но бързо се отказа. Нямаше друг избор, освен да се довери на неговите инстинкти и тези на Котън.
Но имаше и друг проблем.
— Трябва да се свържем с Кейзър — отсече тя.
— Не съм сигурен, че е възможно — поклати глава Дейвис. — Как да го направим? Може би да я потърсим по телефона?
— Не ние. Друг ще го направи.
Дейвис моментално я разбра, извади телефона си и набра някакъв номер.
* * *
Хейл чакаше отговор. Шърли очевидно се замисли върху последните му думи.
— Ти ме използва — въздъхна най-после тя.
Нов порив на вятър и дъжд разтърси стените на къщата. Тя се стресна. А той се възползва от момента и стовари юмрук в лицето й.
* * *
Касиопея слушаше Дейвис, който информираше Полин Даниълс за постъпката на Шърли Кейзър.
— Не мога да повярвам, че е отишла там! — възкликна Първата дама.
Разговорът се водеше от дневната на Шърли, като преди това двамата бяха помолили агентите да напуснат къщата.
— Тя се чувства ужасно! — добави Полин. — Бясна е от начина, по който този човек я е използвал. Но в никакъв случай не биваше да отива там!
За съжаление имаше и друг проблем. Новините за стрелбата в района щяха да стигнат до местните медии. Което означаваше, че Хейл веднага щеше да разбере каква съдба е сполетяла хората му и щеше да си даде сметка, че Кейзър се превръща в бреме за него.
— Обади й се, Полин — рече Дейвис. — Още сега. Нека видим дали ще ти вдигне.
— Задръж така.
— Няма начин да държим под похлупак случилото се тук преди малко — шепнешком го предупреди Касиопея.
— Знам. Часовникът отброява времето на Шърли Кейзър.
— Не отговаря, Едуин — прозвуча в мембраната гласът на Полин Даниълс. — Включва се гласовата й поща. Но аз не посмях да й оставя съобщение.
— Добре, време е да тръгваме — отвърна Дейвис.
Касиопея долови притеснението в гласа му.
— Едуин, аз не исках да…
Дейвис прекъсна разговора.
— Беше грубо — отбеляза Касиопея.
— Тя нямаше да хареса онова, което щях да й кажа — въздъхна той. — В даден момент всеки от нас трябва да осъзнае, че е правил глупави грешки и да престане да ги прави. — Замълча за миг, после добави: — В това число и аз самият…
— Животът на тази жена е в опасност — твърдо рече тя. — Искам да ме прехвърлиш там по най-бързия начин.
Дейвис не възрази.
* * *
Хейл слезе от леглото. Кейзър лежеше в несвяст. Ръката го болеше. Дали не беше счупил лицевата й кост? Издърпа пистолета от пръстите й и провери пълнителя. Следващият патрон действително се оказа в цевта.
Умът му напрегнато работеше. Дали бяха хванали хората му в къщата на Кейзър? Трябваше да разбере, и то веднага. Нямаше връзка с Нокс, който по всяка вероятност все още се намираше на Поу Айланд.
Той посегна към халата си, захвърлен на близкия стол.
Часовникът до леглото показваше 9:35 ч. вечерта. Придърпа телефона и натисна бутона за вътрешна връзка. Секретарят му вдигна на второто позвъняване.
— Незабавно изпрати двама души в спалнята ми. Имаме нов обитател за нашия затвор.