Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (36)

35

Касиопея седеше в дневната на Шърли Кейзър. Тя много приличаше на просторния хол на къщата в Барселона, която беше наследила от родителите си. Макар и милиардери, те бяха водили скромен и затворен живот, отдадени един на друг, на любимото си дете и на фамилния бизнес. Никога не ги беше чувала да се карат, имената им не се свързваха и с никакви обществени скандали. Бяха водили примерен живот и починаха бързо един след друг, преди да навършат осемдесет. А тя, единствената им дъщеря, машинално беше започнала да търси човек, когото да дари със същата всеотдайност. И може би го беше намерила в лицето на Котън Малоун.

В момента вниманието й беше ангажирано от жената срещу нея, която за разлика от родителите й криеше твърде много тайни. Една от които беше свързана със 135 телефонни разговора, проведени с един и същ човек.

— С Куентин Хейл сме любовници — промълви Кейзър.

— Откога?

— Приблизително от година, но с чести прекъсвания.

Оказа се, че Хейл е женен, с три големи деца. Но повече от десетилетие бил разделен със съпругата си. Тя живеела в Англия, а той — в Северна Каролина. Запознали се на някакъв прием и веднага се харесали.

— Той държеше връзката ни да остане в тайна — продължи Кейзър. — Дълго време бях сигурна, че иска да запази моята репутация, но сега виждам, че е ставало въпрос за нещо съвсем друго.

Касиопея кимна в знак на съгласие.

— По всичко личи, че благодарение на глупостта си съм се забъркала в нещо гадно — въздъхна Кейзър.

Това също беше очевидно.

— Нямам деца, защото… Защото съпругът ми не можеше. Този факт никога не ме е вълнувал особено. Явно не притежавам майчински инстинкт. — В очите на Кейзър се появи тъга. — Но с течение на годините промених отношението си към децата. Понякога ми е много самотно…

И това мога да го разбера, рече си Касиопея. Макар и с двайсетина години по-млада от Кейзър, понякога тя също изпитваше приливи на майчинска нежност.

— Бих искала да ми обясните каква е връзката между Куентин и онова, което открихте в двора — добави домакинята.

Няма да е лесно, въздъхна в себе си Касиопея. Но вече беше стигнала до заключението, че бездруго ще им е необходимо сътрудничеството на тази жена. И реши да говори открито.

— Има вероятност Хейл да е замесен в атентата срещу президента.

Кейзър не реагира. На лицето й се появи замислено изражение.

— Често говорехме за политика — промълви след продължителна пауза тя. — Но той се държеше така, сякаш тя изобщо не го интересува. Беше твърд привърженик на Дани и беше дарил много пари за предизборната му кампания. За разлика от мен никога не каза лоша дума за него. — Тези думи бяха изречени с равен глас, сякаш жената говореше на себе си и подреждаше мислите си в очакване на следващите въпроси. — Сега разбирам, че с това поведение е искал да спечели доверието ми.

— С кого споделихте новината за предстоящото посещение на президента в Ню Йорк?

— Само с Куентин — отвърна Кейзър и в очите й се появи страх. — Често си говорехме за Полин. Трябва да ме разберете — тя и Куентин са единствените ми близки хора.

И единият от тях ме предаде — тези думи останаха неизказани.

— За президентската визита в Ню Йорк говорихме преди около два месеца. Тогава не ми направи впечатление, защото Полин не ми каза, че тя се пази в тайна. Нямах представа, че в медиите липсва каквато и да било информация. Полин просто сподели, че Дани ще присъства на официална вечеря по повод пенсионирането на негов приятел.

Хейл явно бе оценил важността на информацията за тайната визита и бе решил да действа.

— Искам да ми разкажете повече за отношенията си с Хейл — заяви на глас Касиопея. — Сикрет Сървис ще има нужда от всички подробности.

— Няма нищо сложно — отвърна домакинята. — Куентин е известен в обществото. Запален яхтсмен е и два пъти участва в регатата „Купа Америка“. Просто един богат, красив и чаровен мъж.

— Полин знае ли за връзката ви?

— Не — поклати глава Кейзър. — Реших, че няма смисъл да я информирам за нея.

След като сподели неудобната информация, тя видимо се успокои, но беше ясно, че едва сега си дава сметка за реалните последици.

— Той ви е използвал — отбеляза Касиопея.

По-възрастната жена не отговори, но от изражението й личеше, че е дълбоко развълнувана.

— Мисис Кейзър…

— Шърли. Нека минем на малки имена, защото имам чувството, че ние с вас тепърва ще се срещаме.

Същото чувство имаше и Касиопея.

— Длъжна съм да докладвам всичко, но информацията ще бъде запазена в тайна. Затова тук съм аз, а не Сикрет Сървис. А сега ще ви попитам нещо: имате ли желание да върнете услугата на Хейл?

Вече беше преценила, че това бе единственият начин да извадят този човек на светло. Какво по-добро от използването на източник, който той смяташе за абсолютно безопасен?

— С най-голямо удоволствие — отвърна Кейзър. — Наистина.

Но Касиопея се тревожеше и от още нещо. Човек, с когото не искам да разговаря съпругът ми, беше казала Полин Даниълс. Тя явно се страхуваше от всичко, което Шърли Кейзър знаеше за нея. От неща, които неизбежно щяха да излязат на светло. Трябваше й само секунда, за да разбере за какво става въпрос.

— Първата дама има любовник, нали?

Кейзър очевидно беше подготвена и за този въпрос. И дори го очакваше.

— Не съвсем, но нещо подобно — отвърна тя.

* * *

Малоун излезе от колата, която спря под навеса на „Джеферсън“ — най-добрия хотел в Ричмънд, щата Вирджиния. Построената в края на XIX век сграда в стил бозар се намираше в сърцето на града, само на няколко пресечки от щатския парламент. В средата на просторното фоайе с позлатени орнаменти по стените се издигаше мраморната статуя на Томас Джеферсън. Малоун беше отсядал тук няколко пъти, защото хотелът му харесваше. Хареса и странния поглед на портиера, когато му подаваше ключовете за надупчената от куршуми кола, придружени от петдоларова банкнота.

— Бях засечен от жена, която в бъдеще ще наричам бивша съпруга — обясни той.

Мъжът очевидно прояви разбиране. Рецепцията работеше, въпреки че часът наближаваше три след полунощ. Предложиха му свободна стая, но преди да я заеме, Малоун поиска и получи достъп до затворения бизнес център — разбира се, с помощта на банкнота от двайсет долара. Вратата щракна зад гърба му. Той разтърка слепоочията си, затвори очи и направи опит да прочисти съзнанието си. Осъзнаваше, че се подлага на огромен риск, но беше длъжен да го направи, въпреки че тялото му беше буквално сковано от умора.

Пристъпи към близкия компютър и набра няколко букви на клавиатурата. На екрана се появи имейлът, който беше изпратил сам на себе си.

* * *

Хейл се втренчи в лицето на предателя. Той беше част от екипажа на „Адвенчър“ през последните осем години. Човек, на когото вярваше, въпреки че не беше наследник на фамилиите основатели. Съдебният процес започна веднага. За председател беше обявен боцманът, както го изискваше уставът. Хейл и останалите членове на екипажа поеха ролята на съдебни заседатели.

— От информатора си в НРА научих, че сред нас действа техен шпионин — започна Нокс. — Те вече знаят за днешната екзекуция на борда на „Адвенчър“.

— Какво по-точно знаят? — попита Хейл.

— Знаят, че счетоводителят ти се намира на дъното на Атлантика, знаят кой го е хвърлил във водата, а също така и имената на всички членове на екипажа. Според закона всички те, включително капитанът, са обвиняеми в предумишлено убийство.

Видя как членовете на журито потръпнаха, усетили тежестта на обвинението. Те олицетворяваха правосъдието в най-чистия му вид — мъже, които живееха, бореха се и умираха заедно, сега съдеха един от своите.

— Какво ще кажеш в своя защита? — попита Нокс, обръщайки се към обвиняемия. — Отричаш ли онова, което казах?

Мъжът не отговори. Но това тук не беше официален съд. Пред него не важеха правата, осигурени от Петата поправка. Мълчанието щеше да се използва срещу него.

Нокс накратко разказа в какво се състои провинението на обвиняемия. Бракът му не вървял и той се сближил с друга жена, която забременяла от него. Предложил й пари за аборт, но тя отказала и го заплашила, че ако не осигури издръжка за нея и бъдещото им дете, ще разкаже всичко на съпругата му.

— НРА му предложила пари срещу информация и той приел — приключи Нокс.

— А ти откъде знаеш това? — попита един от присъстващите.

— От човека, който е сключил сделката и когото аз ликвидирах — обърна се да го погледне Нокс. — Казва се Скот Парът, агент на НРА.

Обвиняемият продължаваше да мълчи.

— Разговарях надълго и нашироко с този Парът — добави Нокс. — Той открито злорадстваше, че знае всичко за нас. Благодарение на неговата информация беше провалено днешното покушение срещу президента Даниълс. Той знаеше всичко, което предстоеше да се случи — къде и кога. Моето убийство също фигурираше в плановете му и това беше причината да говори толкова открито пред мен. За щастие тези планове се провалиха.

Хейл заби мрачен поглед в лицето на обвиняемия.

— Ти ли ни продаде?

Мъжът изведнъж се обърна и хукна към вратата. Двама от присъстващите го пресрещнаха и го повалиха на пода.

— Достатъчно ли чухте и видяхте? — попита Нокс, обръщайки се към целия екипаж.

Всички кимнаха.

— Присъдата е виновен! — извика един от тях.

— Има ли „против“? — попита Нокс.

Мълчание.

— Не е вярно! — изкрещя обвиняемият, продължавайки да се бори с мъжете, които го държаха. — Няма капка истина в неговите думи!

Хейл знаеше наизуст тази част от устава: Боцманът след съгласието на мнозинството има пълното право да определи наказанието на всеки, който предава екипажа или дезертира от битката.

— Доведете го тук! — заповяда той.

Мъжът беше изправен на крака.

Мръсникът го беше поставил в изключително неблагоприятна позиция пред Андреа Карбонел. Нищо чудно, че тя бе демонстрирала такава самоувереност. Просто бе знаела всичко. А това поставяше под заплаха бъдещите му планове. Смъртта на предателя трябва да бъде мъчителна, за назидание на всички останали. Нокс измъкна пистолета си.

— Хей, какво правиш?

— Мисля да изпълня присъдата.

Лицето на осъдения се разкриви от ужас и той с нова сила започна да се бори с мъжете, които го държаха.

— Тя може да бъде изпълнена само след съгласието на мнозинството — напомни му Хейл. — Нека го чуем.

Веднага забеляза облекчението, което се изписа по лицата на хората.

— Както кажеш ти, капитане — извика един от тях, явно доволен, че не е на мястото на жертвата.

Обикновено капитанът не правеше забележки на боцмана пред останалите членове на екипажа, но сега ситуацията беше извънредна, като на война. А при извънредни ситуации думата на капитана е закон.

— Предателят ще бъде екзекутиран в седем нула-нула сутринта в присъствието на целия екипаж — обяви решението си той.