Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (59)

58

Халифакс, Нова Скотия

Колата на Малоун навлезе в чертите на градчето Махоун Бей, основано през 1754 г. според табелата вдясно от пътя. То се намираше на брега на залива със същото име и представляваше лабиринт от тесни улички с викториански сгради, над които доминираха камбанариите на три църкви. Малкото пристанище, задръстено от яхти и платноходки, бе обляно от слабите лъчи на следобедното слънце. Въздухът беше хладен и приятен.

Преди да се приземят на няколко километра южно от града, бяха прелетели над широкия, изпъстрен с острови залив. Гледан от въздуха, Поу Айланд се оказа голям къс скала, покрита с букови и смърчови горички. Брегът, на който стърчеше полуразрушената крепост, беше каменист, изпъстрен с варовикови шисти. Малоун си отбеляза няколко места, позволяващи достъп откъм морето. После видя птиците. Хиляди птици, които гнездяха в стените, по скалите и сред дърветата. Чайки, гларуси, сипки и скални лястовици — бяха толкова много, че на места скриваха земята.

Паркира на малък площад, изпълнен с кафенета, магазини и художествени галерии. Повечето от тях бяха отворени, въпреки че беше неделя. Вниманието му беше привлечено от пекарна и пазар за зеленчуци и плодове зад нея. Реши да се запаси с храна, тъй като нямаше представа колко време щеше да остане на острова.

Сградите се спускаха полегато към залива зад огромните скални късове, които защитаваха градчето от приливните вълни. Оказа се, че на пристанището могат да се наемат всякакви лодки, включително каяци, моторници и платноходки. Разбира се, за неговите цели най-подходяща беше мощна и стабилна моторница. Разстоянието до Поу Айланд по вода беше около шест морски мили. Беше готов да се възползва и от всякаква информация от страна на местните. Затова реши, че преди да потегли, трябва да направи някои проучвания.

* * *

Дейвис бе предложил на Касиопея стаята за гости на втория етаж на Белия дом, известна като „Синята спалня“. Там най-сетне тя можа да вземе душ, а после и да си почине. Липсата на сън започваше да й се отразява. Междувременно персоналът се бе погрижил за дрехите й, които й бяха върнати изпрани и изгладени. Не бързаше да потегли за Фредериксбърг, тъй като Шърли Кейзър щеше да се прибере едва след четири часа. Бяха я предупредили да не предприема нищо подозрително. Да остане на приема колкото желае и да се държи нормално.

На вратата леко се почука. Тя прекоси стаята и отиде да отвори. На прага стоеше Дани Даниълс. Касиопея моментално застана нащрек.

— Трябва да поговоря с теб — тихо рече той.

Президентът влезе и се настани на едното легло.

— Винаги съм харесвал тази стая — каза той. — Преди години била използвана от Мери Линкълн, непосредствено след убийството на Ейб. Категорично отказала да спи в общата им спалня, която се намира в дъното на коридора. Рейгън я използвал за гимнастически салон, а няколко президенти преди него — за детска стая.

Касиопея мълчеше и чакаше.

— Жена ми ме е предала, нали? — директно попита Даниълс.

Що за въпрос, помисли си тя, след което попита:

— В какъв смисъл?

— Едуин ми разказа всичко за Шърли. Убеден е, че мотивите на Полин са били напълно невинни. — Замълча за миг. — Но аз продължавам да се питам…

Тя не знаеше какво да отговори.

— Едуин ти е разказал за Мери, нали?

Тя кимна.

— Аз го помолих. Може би защото никога не говоря за нея. Просто не мога, разбираш ли?

— Защо ми казвате всичко това?

— Защото няма на кого друг да го кажа.

— Може би на съпругата си.

— Страхувам се, че всичко между нас вече е казано — възрази президентът. — Времето ни вече отмина.

— Обичате ли я?

— Вече не.

Признанието прозвуча шокиращо.

— Така е много отдавна — добави Даниълс. — Не става въпрос за злоба или омраза. Между нас просто няма нищо.

Мекият му тон я изнервяше. Беше свикнала със силния, нетърпящ възражения глас.

— Тя знае ли?

— Няма начин да не го знае.

— Но защо го казвате на мен? — повтори Касиопея.

— Защото единственият човек, на когото бих могъл да се изповядам, се намира в сериозна опасност и се нуждае от твоята помощ.

— Стефани?

Даниълс кимна.

— Започнахме да си говорим миналата есен, когато се случи трагедията с бащата на Котън. Тя е изключителна жена, имала е труден живот.

Касиопея познаваше покойния съпруг на Стефани. Преди няколко години беше там, в Лангедок, където се беше разиграла трагедията.

— Разказа ми за съпруга и детето си — продължи президентът. — Мисля, че очакваше от мен да споделя за Мери, но аз не можех…

Лицето му помръкна.

— Стефани изчезна заради мен. Непременно трябва да я открием. Много ми се иска да изпратим стотина агенти на ФБР в онова пиратско свърталище Бат, защото имам предчувствието, че е там. Същевременно си давам сметка, че би било глупаво. Твоето предложение е далеч по-добро.

— Има ли… Има ли нещо между вас и Стефани?

Надяваше се, че този въпрос няма да го обиди, но беше длъжна да го зададе. Особено предвид онова, което вече й беше известно.

— Абсолютно нищо. Съмнявам се, че тя изобщо се е замислила за нашите разговори. Просто ми харесваше като слушател. Не знам дали ти е известно, но тя много те уважава. Затова приех предложението на Едуин. Само вие двамата можете да свършите тази работа.

В стаята се възцари тежко мълчание.

— От Стефани разбрах за връзката ти с Котън. Вярно ли е?

Стори й се много странно, че разговаря по този начин с президента на Съединените щати.

— Така изглежда.

— Той е добър човек.

Именно.

— Според вас какво ще се случи в Нова Скотия? — побърза да попита тя.

— Котън и Уайът ще бъдат там. Все още не е известно дали ще се появят и представители на Общността. Ако Карбонел е сключила съюз с тях, е много вероятно. Но Котън е добър и ще се справи. — Даниълс се надигна от леглото. — Искаш ли съвет от един стар глупак?

— Разбира се. Само че вие съвсем не сте глупак.

— Напротив, такъв съм, и то от най-големите. Но човек трябва да следва сърцето си. То рядко греши. В повечето случаи мисленето ни навлича проблеми.