Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (15)

14

„Еърфорс 1“

Търпението на Малоун се изчерпваше. Беше дълбоко загрижен за сигурността на Стефани Нел. Не пропусна да отбележи и първите думи, изречени от президента.

Прочетох бележката, която може би ти е изпратила Стефани.

Тази жена беше негов близък приятел, а не само бивш командир. Бяха работили заедно в продължение на дванайсет години. Когато взе решение да се оттегли, тя направи опит да го разубеди, но в крайна сметка го разбра и му пожела успех. Но контактите помежду им се запазиха. Бяха си помагали няколко пъти през последните три години. Той можеше да разчита на нея, както и тя на него. Което беше единствената причина да откликне на последния й имейл.

Президентът се качи в самолета и се насочи към заседателната зала. Малоун и Дейвис го последваха. Трите телевизора продължаваха да излъчват новините на Фокс, Си Ен Ен и местния телевизионен канал. На екраните се виждаше президентският боинг, останал самотен на бетонната площадка след оттеглянето на репортерите. Даниълс си свали сакото, разкопча яката на ризата и разхлаби вратовръзката си.

— Сядай, Котън.

— Предпочитам да чуя какво става лично от вас.

— Това може би няма да е толкова лесно — въздъхна Даниълс.

Дейвис се настани на един от столовете. Малоун реши да седне до него и да се въоръжи с търпение.

— Планетата сигурно е изпуснала въздишка на облекчение при новината, че лидерът на свободния свят все пак е жив — иронично подхвърли Даниълс.

— Изявлението ви беше задължително — вметна Дейвис.

Даниълс се тръшна на стола. До края на втория му мандат оставаха шестнайсет месеца и Малоун неволно се запита какво ще прави този човек, когато освободи мястото начело на масата. Сигурно не е лесно да бъдеш бивш президент. В един момент върху плещите ти лежи цялата отговорност за бъдещето на света, а после — след 20 януари, никой вече не го е грижа за теб и не се интересува дали си жив, или не.

— Вчера си спомних един стар виц — обади се Даниълс, докато разтриваше слепоочията си. — Два бика седят на хълма и наблюдават стадото красиви крави, които преживят под тях. „Бягам долу да оправя една от тези хубавици“, обявява по-младият. Старият обаче не захапва въдицата и остава на мястото си. Младият му се чуди. Започва да си мисли, че вече не става за нищо. „Хайде, давай да бягаме да се позабавляваме с някоя от тях“, настоява той. Накрая старият бик го поглежда и отвръща: „А защо просто да не походим и да се позабавляваме с всичките?“.

Малоун се усмихна.

На екраните се появиха два автомобила, които се приближаваха към стълбичката на самолета. От първия изскочиха трима мъже, облечени с якета на ФБР — като онова, което все още беше на гърба му. Единият пое нагоре по стълбичката. Малоун усети, че всички чакат нещо. Метафората в стария виц не беше случайна.

— На кого възнамерявате да лепнете тази история? — попита той.

Президентът насочи показалец към него, а после го измести към Дейвис.

— Вие двамата се запознахте отново, нали?

— О, да — кимна Малоун. — Сякаш сме едно семейство. Усещам обичта, с която съм заобиколен. А ти, Едуин?

— Не искахме това да се случва, Котън, повярвай ми — поклати глава Дейвис.

Вратата на заседателната зала се отвори и на прага се появи Касиопея. Тя свали тъмносиньото яке, смъкна шапката с козирка и тъмната й, все още влажна коса се разпиля по раменете й.

Изглежда страхотно, както обикновено, помисли си Малоун.

— Вечерята и театърът отпаднаха, но в замяна на това получихме „Еърфорс едно“ — подхвърли той.

— Помислил си за всичко, както винаги — усмихна се Касиопея.

— Предлагам да се залавяме за работа, след като всички са налице — обади се Даниълс.

— Много съм любопитна за каква работа става въпрос — отвърна Касиопея.

— Радвам се да те видя отново — каза сърдечно президентът.

Малоун знаеше, че приятелката му вече беше работила за Даниълс — по някаква задача, в която беше участвала и Стефани. Двете бяха близки приятелки. Беше ги запознал Ларс, покойният съпруг на Стефани. Затова беше сигурен, че и Касиопея се безпокои за съдбата на приятелката си.

— Не знам дали радостта ви е искрена, защото бях обвинена в заговор за убийството ви — отвърна на президента тя. — Но след като сте жив и здрав, възниква въпросът какво търсим тук, нали?

— Нещата не са добри — мрачно отвърна президентът. — И то никак.