Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (56)

55

Бат, Северна Каролина

Нокс се приготви да посрещне смъртта. Пистолетът беше от среден калибър, но куршумът със сигурност щеше да го прониже. И да му причини болка. Предателят го беше издал. Хейл обаче наведе пистолета.

— Не искам повече неприятности от теб — процеди той. — Не трябваше да се намесваш преди малко.

Нокс въздъхна с облекчение.

— Убийството на капитан Болтън не е решение на проблема — отбеляза той.

Хейл остави пистолета на масата и напълни с уиски празната си чаша.

— Решението се появи преди малко — отвърна той. — Обади ми се директорката на НРА.

Нокс го гледаше с напрегнато внимание. Карбонел отново маневрираше. Както и Хейл.

— НРА са открили ключа за шифъра. И вече знаят къде са липсващите две страници, скрити от онзи негодник Андрю Джаксън.

— А ти й повярва, така ли?

— Защо да не й повярвам?

— Защото именно нейните хора провалиха покушението срещу президента и внедриха свой шпионин в компанията.

— Знам — кимна Хейл. — Но в момента тя иска нещо от мен. Нещо, което никой друг не може да й достави.

— Нашата гостенка отсреща.

Капитанът отпи глътка уиски и кимна.

— Информацията за шифъра е израз на добра воля от нейна страна. Вече са наели човек, който да открие липсващите страници. Но тя е наясно, че той няма да й ги предостави, и иска да го елиминираме. Мястото е затънтено и предлага многобройни възможности. В замяна е готова да ни предостави всичко, което представлява интерес за нас.

После Хейл му разказа за Нова Скотия и за мъжа на име Джонатан Уайът.

— Карбонел ми предостави цялата информация за Поу Айланд и форт „Доминиън“, с която разполага — каза в заключение той.

— А какво ни пречи да тръгнем по следите на липсващите страници, без да се занимаваме с този Уайът? — попита боцманът.

— Нищо, стига да не се изпречи на пътя ни. Но Карбонел настоява да го убиеш, за да сме на чисто. Той явно не е от хората, които лесно отстъпват.

Тази работа не ми харесва, помисли си Нокс.

— Там има снимка на Уайът и информация за него — посочи бюрото си Хейл. — Той е човекът, който е провалил нашия атентат. Мисля, че си му длъжник…

Може би, помисли си Нокс. Въпреки че не беше много сигурен.

— Вземи папката и скачай в частния самолет на компанията. Според НРА Уайът използва редовен полет от Бостън, който обаче има закъснение заради лошото време. Ще стигнеш преди него и ще имаш време да се подготвиш.

Вероятно нещата отново се бяха променили и в крайна сметка Карбонел беше решила да предостави на Общността онова, от което тя се нуждаеше.

— Това може да е капан.

— Готов съм да рискувам — отвърна Хейл.

По-скоро е готов някой друг да рискува, помисли си Нокс. Но той щеше да замине за Канада, защото нямаше друг избор. Ако действително получеше малко време за подготовка, премахването на Уайът нямаше да бъде проблем и щеше да се превърне в още една демонстрация на лоялност към капитаните. Факт, който щеше да му спечели време.

Слава богу, че онзи нещастник не го беше компрометирал пред Хейл.

— Виж какво, Клифърд — примирително се обади капитанът. — Защо Карбонел ще ни подхвърля подобна информация, ако наистина лъже?

— Може би за да й свършим мръсната работа. Тя не се доверява на своя човек и предпочита ние да го елиминираме вместо нея.

Както се беше случило със Скот Парът.

— А защо не, след като можем да задоволим това нейно желание? Ако се окаже, че лъже, ние все още държим Стефани Нел и можем да правим с нея каквото пожелаем.

Посланието беше ясно: какво ще загубим? На това послание имаше само един отговор.

— Тръгвам веднага на север — обяви Нокс.

— Чакай, има друг проблем — спря го Хейл. — В едно отношение Болтън е прав. Трябва веднага да приберем оборудването, което монтирахме в къщата на Шърли Кейзър. То вече не ни трябва. Имаш ли хора, които да свършат тази работа?

— Двама, подготвени лично от мен — кимна Нокс. — Често ми помагат.

— Преди ден-два говорих с Кейзър. Тази вечер няма да си е у дома, защото заминава за някаква благотворителна сбирка в Ричмънд. Мисля, че сега е моментът.

Хейл отново поднесе чашата към устните си.

— Останалите не знаят нищо за отношенията ми с НРА, Клифърд — добави той. — Разбира се, освен онова, което вече им подхвърлих. Нямам намерение да споделям нищо повече, преди да постигнем успех, затова те моля тези неща да си останат между нас. Няма да ги изоставя, макар бог да ми е свидетел, че много искам да го направя. Те са неблагодарници и глупаци, но аз държа да спазвам устава, в който съм се клел. Ако постигнем успех, той ще бъде успех за всички.

На Нокс изобщо не му пукаше, но все пак успя да прояви фалшив интерес.

— Продължавам да се питам откъде знаеше коя чаша да избереш?

— Защо мислиш, че съм знаел?

— Ти си смел мъж, но не си глупак. Не би отправил подобно предизвикателство, без да си сигурен, че ще спечелиш.

— Баща ми ме научи на един трик — усмихна се Хейл. — Ако разклатиш чашата, дори съвсем лекичко, отровата се надига от дъното и алкохолът помътнява. Това трае само миг, но ако внимаваш, можеш да го видиш. Аз разклащах всички чаши, преди да отпия от тях. Няма стопроцентова гаранция, но все пак е по-добро от слепия късмет.

— И за това трябва кураж — поклати глава Нокс.

— Разбира се — усмихна се Хейл. — И то доста.

* * *

Уайът стъпи на борда на самолета на „Еър Канада“, който трябваше да излети от международното летище на Бостън. Беше пристигнал тук от Ричмънд, Вирджиния, но полетът закъсняваше вече с два часа заради лошото време. Надяваше се бурята на север вече да е отминала, за да могат да излетят. Полетът до Халифакс, Нова Скотия, щеше да отнеме още два часа. Щеше да пристигне в ранния следобед — разбира се, ако нямаше други закъснения. С малко късмет би могъл да се добере до Поу Айланд някъде около пет часа. Кратка справка с метеорологичната карта показа, че температурата там е малко над двайсет градуса по Целзий. В последно време районът бил обхванат от сухо и необичайно за сезона топло време. В крайна сметка при необходимост можеше да преспи на острова и да свърши работата на следващия ден. Но при всички случаи нямаше да си тръгне без прословутите липсващи страници.

В Ню Йорк се беше появил с пълно снаряжение — заслепяващи гранати, пистолети и муниции, но паспортът вече не му вършеше работа. Властите бяха в състояние да проверят списъка на пътниците във всички направления само с едно кликване на мишката. Трябваше му нова самоличност.

Именно затова беше принуден да приеме офертата на Карбонел.

Половината от тройния хонорар вече беше преведена в сметката му в Лихтенщайн — точно според уговорката им. Цял куп пари, освободени от данъци. Но и рискът беше голям. Най-вече защото имаше работа с Карбонел. Поведението й пробуди в съзнанието му мисли, които отдавна смяташе за забравени. Все пак той беше агент на американското разузнаване. И винаги щеше да си остане такъв. Въпреки че Карбонел беше убедена в обратното.

Мразеше грубото поведение и себичността й. Не би трябвало човек като нея да оглавява една от най-важните разузнавателни служби в страната. Оперативните агенти трябва да са сигурни, че началниците им пазят гърба. Работата им беше достатъчно опасна, за да се чудят дали някой шеф не излага живота им на ненужна опасност.

Тази жена трябваше да бъде спряна. Това беше основната причина, за да остане в играта. Малоун? Не. Пътят на „Капитан Америка“ свърши в Монтичело. Той вече не беше фактор и можеше да почака. Тази победа щеше да бъде негова и на никой друг.

Бе предпочел редовен полет, за да не привлича вниманието. След кацането възнамеряваше да наеме кола, с която да измине осемдесетте километра до Махоун Бей. Беше си купил подходящи дрехи, а с останалото щеше да се снабди на място. Полуостров Нова Скотия е истински рай за хората, които предпочитат живота на открито — колоездачи, голфъри, каякари, ветроходци и любители на птиците. Беше неделя и може би щеше да има известни трудности с магазините, но все някак щеше да се справи. За съжаление не беше въоръжен. Нямаше как да прекара оръжие през границата. Предоставената от Карбонел информация обясняваше значението на DOMINION — последната дума в шифъра. Оказа се, че става въпрос за форт „Доминиън“, разположен в южния край на Поу Айланд.

Една отдавна разрушена крепост, още преди времето на Андрю Джаксън. Но с доста интересна история. По време на Американската революция крепостта попаднала в ръцете на Континенталната армия. Там намерили смъртта си седемдесет и четири британски войници. Затворени в издълбана в скалите килия, те били издавени от прилива. Трима офицери били изправени пред военен съд. Били обвинени, че оставили пленниците в подземната килия, въпреки че били предупредени за действието на прилива. Съдът в крайна сметка приел, че предупреждението дошло твърде късно, и ги оправдал.

Уайът изпита симпатия към тези офицери. Те просто бяха изпълнили дълга си. По време на война, далеч от висшето армейско командване. Принудени да решават на място според обстоятелствата. А после, месеци или години по-късно, някой се появил на острова и казал, че решенията им са били погрешни. За разлика от него тези офицери бяха избегнали наказанието, но изправянето им пред съда вероятно беше сложило край на тяхната кариера. Също като неговата.

Инцидентът във форт „Доминиън“ бе станал причина за обтягане на отношенията между Америка и Великобритания. Те се нормализирали чак по време на войната през 1812 г. Дали трагичният инцидент не бе имал някаква връзка с онова, което Андрю Джаксън бе направил шейсет години по-късно? Защо Джаксън бе избрал именно „Доминиън“?

Уайът вече няколко пъти беше прегледал писмото на Джаксън до Общността и шифрованото послание. Без обяснение останаха единствено петте символа, прибавени в неговия край.

ΔФ:ХΘ

Карбонел също не беше разгадала значението им. Съветът й беше той да се занимае с тях по време на пребиваването си в Канада. Беше го уверила, че за тази мисия знаят само те двамата. Но тя лъжеше с огромна лекота, включително и когато не беше наложително.

Е, щеше да й бъде за последен път. Ако отново го беше излъгала, дори за най-малкото нещо… Щеше да я убие. Без колебание, без никаква милост.