Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (65)

64

Бат, Северна Каролина

Палубата се тресеше от ураганния вятър — толкова силен, че оръдията се плъзгаха по мокрите дъски. Той стискаше руля с всички сили, поддържайки курс на североизток. Целта му беше да избегне пясъчната ивица, вдадена дълбоко в морето. Тесният пролив между нея и скалите изискваше майсторско боравене с горните платна, издути от вятъра.

Изведнъж се появи друг кораб. Държеше паралелен курс с неговия, наклонените мачти бяха в опасна близост с платната му. Цял ден бягаха от него. Той беше повярвал, че бурята ще им помогне да се измъкнат.

Удари камбаната за тревога. Моряците бързо се появиха на палубата. Настана суматоха. Всички бяха въоръжени, готови да посрещнат врага. Без да чакат заповед, артилеристите заредиха оръдията и откриха огън, засипвайки с гюлета страничния борд на натрапника. Стиснал руля с две ръце, той изпита гордост от отличните качества на кораба, собственост на фамилията Хейл от Северна Каролина. Беше убеден, че докато е капитан, никой не може да го потопи или плени.

Нов порив на вятъра постави управлението на изпитание. Наложи му се да използва цялата си сила, за да удържи руля.

Вражеският кораб се залепи за борда и екипажът му се подготви за абордаж. Пирати като него, от фамилията Болтън. Също от Северна Каролина. Бяха го атакували в открито море, разчитайки да го изненадат в постоянно усилващата се буря. Или поне се надяваха да го изненадат.

Изключително дръзко нападение, което беше в разрез с всички установени правила. Но какво друго можеше да се очаква от фамилията Болтън, която беше известна с тъпата си безразсъдност?

— Куентин.

Женски глас, едва доловим сред воя на вятъра.

На палубата прииждаха пирати, въоръжени със саби. Един от тях направи огромен скок и се приземи на метър-два от него. Жена. Невероятно красива, русокоса, с бледа кожа и блеснали от възбуда очи. Тя се нахвърли срещу него и изтръгна руля от ръцете му. Корабът се люшна и се отклони от курса.

— Куентин, Куентин…

Хейл отвори очи. Беше в спалнята си. Навън бушуваше буря. Дъждовните капки барабаняха по стъклата, дърветата зад тях се огъваха под силния вятър.

Съзнанието му бавно се проясни. Беше се оттеглил тук в компанията на Шърли Кейзър, която обеща да му демонстрира специалното бельо. И то се оказа наистина специално. Бледолилава дантела обвиваше дребната й стройна фигура. Тя се присъедини към него в леглото и започна да го съблича. След почти цял час ласки той задряма, изключително доволен от неочакваната й визита. Точно това му трябваше след разговора с тримата капитани.

— Куентин.

Той примигна да прогони съня и спря поглед на дървения таван на спалнята, изработен от корпуса на стара шхуна, порила водите на Памлико още през XVIII век. Тялото му бе удобно отпуснато върху широкия твърд матрак. Четири пилона поддържаха високо поставеното легло, до което се стигаше с помощта на дървено стъпало. Преди година, бързайки да скочи от него, си беше навехнал глезена.

— Куентин.

Гласът на Шърли. Разбира се. Тя беше тук, в леглото до него. Може би беше готова за още? Много добре, той също беше готов. Обърна се към нея.

Тя го гледаше строго, без следа от усмивка или чувствено желание. Очите й бяха потъмнели от гняв. После видя пистолета. Дулото почти опираше в лицето му.

* * *

Касиопея изчака оттеглянето на линейката с ранения крадец. Другият остана на местопроизшествието, притиснал торбичка лед към цицина с големината на кокоше яйце. И двамата нямаха документи за самоличност и мълчаха като риби.

— Всяка минута забавяне увеличава заплахата за живота на Стефани — каза Даниълс, застанал на прага на Синята стая.

— Знам как се чувствате, господин президент. Понякога безпокойството за близък човек може да бъде влудяващо.

Той веднага разбра за какво говори тя.

— Ти и Котън?

Тя кимна.

— Има и хубави, и лоши моменти. Както е сега. Добре ли е той? Нуждае ли се от помощ? Допреди няколко месеца нямах подобни проблеми.

— Аз съм сам от много време — промълви Даниълс.

Тъжният тон, с който бяха изречени тези думи, ясно показваше, че той съжалява за всеки пропуснат миг.

— Ние с Полин трябва да си изясним нещата. Това не бива да продължава повече.

— Внимавайте. Не вземайте прибързани решения, защото залогът е голям.

В погледа му пролича съгласие.

— Служил съм на страната си в продължение на четирийсет години. Политиката беше моят живот. Никога не съм се компрометирал, никога не съм предизвиквал скандали. Винаги съм действал според убежденията и съвестта си — дори когато то ми е струвало скъпо. Давал съм всичко от себе си и не съжалявам за нищо. Но сега дойде време да помисля и за своите проблеми. Поне за малко.

— Стефани наясно ли е с чувствата, които изпитвате към нея?

Президентът забави отговора си, а тя се запита дали изобщо има такъв. Онова, което чу в следващия миг, дълбоко я изненада.

— Мисля, че е наясно — промълви Даниълс.

Една кола спря пред къщата на Кейзър. От мястото до шофьора слезе Едуин Дейвис. Пръстовите отпечатъци на нарушителите бяха снети още преди час и Касиопея бе получила обещание за бърза идентификация. Доскоро само глас по телефона, Дейвис очевидно беше решил да се намеси. Кварталът бързо се оживяваше. На препречената от полицейски коли улица се появиха любопитни хора.

Толкова по въпроса за секретността на операцията.

— Колата им е открита на няколко преки от тук — каза Дейвис. — Номерата от Северна Каролина са крадени, също както и самият автомобил, който е регистриран на името на някаква жена от Западна Вирджиния. Все още чакаме проверка на отпечатъците. В случай че заловените нямат криминални досиета, процедурата със сигурност ще се забави. Вероятно ще се наложи преглед на бази данни от друг тип — например регистрация при покупка на оръжие и още хиляди неща, които изискват свалянето на отпечатъци. Лично аз разчитам на военните регистри, които разполагат с пълна информация за новопостъпващите новобранци.

Дейвис изглеждаше уморен.

— Как са президентът и Първата дама? — попита тя.

— Разбрах, че се е отбил при теб, преди да тръгнеш.

Но Касиопея нямаше намерение да споделя каквото и да било.

— Тревожи се за Стефани — въздъхна тя. — Чувства се отговорен за нея.

— Както и всички ние — кимна Дейвис.

— Нещо ново от Котън?

— Лично от него — нищо.

Касиопея веднага усети неизказаното.

— А от някой друг?

— Котън не иска подкрепления там.

— И ти се съгласи?

— Не съвсем.

* * *

Хейл бавно осъзна, че за пръв път в живота му някой беше насочил оръжие срещу него. Гледката беше странна, тъй като лежеше гол в собственото си легло. А Кейзър държеше пистолета така, сякаш знаеше какво да прави с него.

— Стрелям още от дете — отгатна мислите му тя. — Баща ми ме научи. А ти се възползва от мен, Куентин. През цялото време си ме лъгал. Лошо момче!

Дали пък това не е някаква нова игра, запита се той. Ако е така, тя би могла да бъде доста възбуждаща.

— Какво искаш?

Шърли насочи дулото към слабините му, покрити само с одеяло.

— Да видя как страдаш — промълви тя.