Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (55)

54

Белият дом

Касиопея последва Едуин Дейвис в стаичка с размерите на голям гардероб. Мониторът върху малката масичка предлагаше картина от просторна зала с портрети по стените, в средата на която беше разположена голяма заседателна маса. Мъже и жени се настаняваха на столовете около нея. Тя се беше прибрала във Вашингтон заедно с Дейвис, а само няколко часа по-късно възнамеряваше да тръгне на юг към Фредериксбърг, за да се възползва от подслушваните телефони на Кейзър.

— Той ми нареди да свикам това съвещание — обади се Дейвис и посочи монитора. — Там са ръководителите на осемнайсетте най-големи разузнавателни централи в страната — ЦРУ, АНС, НРА, Военното разузнаване, Националната служба за борба с тероризма, Министерството на вътрешната сигурност, Службата за проследяване на чуждестранни терористи, Националната агенция за геопространствено разузнаване, Центъра за анализ на нелегалните групировки и много други организации, финансирани от бюджета.

— Обзалагам се, че нямат представа за какво става въпрос.

— Тези хора не обичат изненадите — усмихна се Дейвис. — Особено помежду си.

Президентът на САЩ влетя в залата и енергично се насочи към председателското място, което не се виждаше на монитора. По всяка вероятност камерата беше монтирана точно зад гърба му, фиксирана така, че да записва само лицата на присъстващите, но не и неговото.

Хората се настаниха по местата си.

— Хубаво е да се убедим, че сте добре — обади се един от участниците.

— Още по-хубаво е, че наистина се чувствам добре — отвърна Даниълс.

— Господин президент, свикването на това съвещание беше толкова внезапно, че не успяхме да се подготвим. Още повече че нямаме представа за темата.

— Този е директорът на ЦРУ — полугласно поясни Дейвис. — Президентът ми дължи пет долара, защото познах, че именно той ще вземе пръв думата. Докато Даниълс заложи на директора на АНС.

— Вие не спирате да се хвалите, че сте най-добрите — започна президентът. — Непрекъснато ми повтаряте, че ако не харчим милиарди долари годишно за вас, родината ни ще бъде изложена на огромна опасност. Освен това обичате да се криете зад формулировката „строго секретно“, която е много удобна за вашите действия. Аз обаче съм лишен от лукса да работя на тъмно. Принуден съм да търпя цяла тълпа репортери навсякъде, където се появя. Нямам представа къде, по дяволите, се намират половината от вашите офиси и какви задачи изпълняват.

— Те знаят ли, че ги гледаме? — попита Касиопея.

— Не — поклати глава Дейвис. — Заснема ги шпионска камера колкото глава на карфица. Сикрет Сървис я монтира още преди няколко години, но за нея знаят само няколко доверени лица.

— Чудовищната по размери организация, наречена Министерство на вътрешната сигурност, е един пълен абсурд — продължаваше президентът. — Все още не съм наясно колко ни струва тя, колко души работят в нея, по какви програми работят и — най-важното, броят на дублираните длъжности. Доколкото съм информиран, към това министерство се водят около хиляда и триста отделни служби и подразделения, занимаващи се с вътрешна сигурност или външно разузнаване. Плюс две хиляди частни агенции. Общо около деветстотин хиляди души имат достъп до секретна информация. Нима е възможно нещо да остане в тайна при толкова много очи и уши?

Залата мълчеше.

— Всички ме убеждавате, че след единайсети септември нещата се развиват в правилна посока. Вие се заклехте, че най-после ще започнете да работите заедно. И какво се получи? Създадохте триста нови разузнавателни централи, които произвеждат петдесет хиляди секретни доклади годишно. Кой ги чете обаче?

Никакъв отговор.

— Точно така. Никой. Което означава, че не стават за нищо.

— Май ще ги стисне за гърлото — прошепна Касиопея.

— Те не разбират от нищо друго.

— Очаквам да ми кажете кой е наел Джонатан Уайът и го е изпратил в Ню Йорк — наруши тишината в залата Даниълс.

— Аз.

— Това ли е тя? — вдигна вежди Касиопея.

— Да, Андреа Карбонел — кимна Дейвис. — Шефката на НРА.

Касиопея вече беше забелязала появата й. Стройна фигура, тъмна коса и южноамерикански черти, подобни на нейните.

— Какво се знае за нея?

— Дъщеря на кубински имигранти, родена тук. Започва от нулата и постепенно се издига до ръководител на НРА. Служебното й досие е безупречно. Единствената черна точка в него е подозрението за контакти с Общността.

Карбонел седеше с изправен гръб. Ръцете й лежаха на масата, а очите й не се отделяха от лицето на президента.

— Вчера Уайът е бил в Ню Йорк — каза Даниълс. — Защо?

— Имах нужда от външна помощ, за да компенсирам натиска от страна на ЦРУ и АНС.

— Бъдете по-конкретна.

— Преди няколко часа някой се опита да ме убие.

Залата се изпълни с нервен шепот.

Карбонел се изкашля и продължи:

— Нямах намерение да повдигам въпроса по време на това заседание, но у дома ме чакаше самострелящо устройство, завързано за бравата на вратата.

Колебанието на Даниълс продължи само секунда.

— Какво е значението на този факт? — попита той. — Разбира се, ако не броим опасността, с която очевидно сте се разминали.

— Уайът дойде в Ню Йорк, за да ми помогне да проумея част от действията на колегите ми. Но по време на срещата ни се появиха заместник-директорите на ЦРУ и АНС и го прибраха. Искам да разбера каква е била целта на този арест.

Добра е, помисли си Касиопея. Успя да измести вниманието от себе си, без да отговаря на поставения въпрос. Думите й очевидно привлякоха интереса на част от участниците в съвещанието, които се втренчиха в директора на ЦРУ и мъжа, когото Дейвис идентифицира като директор на АНС.

— Господин президент! — скочи директорът на ЦРУ. — Тази жена заговорничеше с Общността и може би е замесена в покушението срещу вас!

— Имате ли някакви доказателства? — спокойно го попита Карбонел.

— Не ми трябват доказателства! — отсече Даниълс. — Искам да бъда убеден. Отговорете, моля, имате ли нещо общо с проваления атентат срещу мен?

— Не, нищо.

— Как тогава Уайът изведнъж се оказа в центъра на събитията? Бил е там, в хотел „Гранд Хаят“. Вече разполагаме с доказателства за това. И умишлено е насочил агентите по следите на Котън Малоун.

— Той има стари сметки за уреждане с Малоун — кимна Карбонел. — Забъркал го е в опита за покушение срещу вас без мое знание. Когато ЦРУ и АНС дойдоха да го арестуват, аз вече го бях уволнила.

— Но Уайът току-що се е появил в Монтичело и е успял да задигне уникално шифровъчно колело, след което се е оттеглил със стрелба. Вие ли уредихте това?

— Кое? Кражбата или стрелбата?

— Изберете сама. И между другото никога не съм обичал хората, които се правят на много умни.

— Господин президент, както вече споменах, уволних Уайът още вчера. Той вече не работи за мен. Мисля, че ЦРУ и АНС ще предложат по-добър отговор на въпроса какво се е случило с него после.

— И така, някой от вас да разполага с информация за планираното покушение срещу мен?

Директният въпрос беше посрещнат от присъстващите около масата с напрегнат шепот.

— Нямахме представа, че става въпрос за заговор — отговори един от тях.

— Именно за това става въпрос — изгледа го президентът. — Бих искал първа да отговори на въпроса ми мис Карбонел.

— Не знам нищо за никакъв заговор.

— Лъжкиня! — изсъска директорът на ЦРУ.

Карбонел запази самообладание.

— Знаех, че Уайът е подмамил Малоун в „Гранд Хаят“, за да попречи на атентата, и това е всичко. А после е насочил агентите по следите му, вероятно с надеждата някой от тях да го простреля. Но аз бях информирана за това СЛЕД събитието. Веднага си дадох сметка, че нещата излизат от контрол, и прекъснах всякакви отношения с него.

— Би трябвало да го арестуваш — обади се някой от присъстващите.

— Вече казах, че той попадна в ръцете на ЦРУ и АНС веднага след като го уволних. Нека те обяснят защо не са го арестували.

— Много е добра! — не успя да скрие възхищението си Касиопея.

— Но продължава да крие доста неща — отбеляза Дейвис.

Очите на младата жена издаваха мислите й.

— Знам, знам — въздъхна Дейвис. — И аз правя същото. Но нека задържим нещата още малко, става ли?

— С каква цел?

— Проклет да съм, ако знам.

— Къде е в момента Уайът? — попита президентът.

— Изчезна, след като нападна агентите, които изпратихме да го разпитат — отговори директорът на ЦРУ.

— Май нямахте намерение да докладвате по този въпрос, а? — втренчи се в него Даниълс.

Не получи отговор.

— Кой пусна полицията по следите на Котън Малоун в Ричмънд, Вирджиния?

— Ние — намусено отвърна директорът на ЦРУ. — След като установихме, че Малоун е изпратил до собствения си имейл адрес важен документ, а после влязъл в него от компютър в един хотел в Ричмънд. Помолихме местните да го задържат за разпит.

— Повече не се занимавайте с него! — отсече президентът. — Мис Карбонел, поддържате ли връзка с Общността?

Тя поклати глава.

— Снощи в Сентръл Парк откриха тялото на агента, който контактуваше с тях. Същата съдба сполетя и партньора му, намерен в някакъв хотел наблизо. Други двама са тежко ранени, вероятно от човек на Общността, когото са следели.

— Загубила си четирима души? — вдигна вежди директорът на ЦРУ.

— Признавам, че нещата се развиха трагично. Но ние все пак успяхме да удържим положението и в момента издирваме виновника. Бъдете сигурни, че ще го намерим.

— Защо ЦРУ и АНС са проявили интерес към Уайът? — попита Даниълс.

— Защото искахме да разберем каква е връзката му със събитията в Ню Йорк — отговори директорът на ЦРУ.

— Причини?

Поредният директен въпрос на държавния глава, който остана без отговор.

— Ще попитам другояче — тихо рече Даниълс. — Как изобщо разбрахте, че Уайът се намира в Ню Йорк?

Мълчание, което бе нарушено от директора на АНС след доста продължителна пауза.

— Ние наблюдавахме НРА и мис Карбонел.

— Защо?

— Играе си с тях — обади се Дейвис. — И с мен прави същото. Въпрос след въпрос, с които те тласка в желаната посока и чака да захапеш въдицата.

— Защото се намесва в следствието срещу Общността — въздъхна директорът на АНС. — Всички тук си даваме сметка, че тази група хора представляват заплаха за националната сигурност. Но НРА и мис Карбонел очевидно не са съгласни с решението за нейното елиминиране и ние се питаме защо. При създалите се обстоятелства тяхната лоялност към Общността изглежда доста странна. Знаехме, че тя използва услугите на Уайът, но нямахме представа за всичко, което се случи. В противен случай щяхме да вземем съответните мерки.

— Радвам се да го чуя — иронично подхвърли Даниълс.

— Усетихме, че става нещо странно, в момента, в който Малоун се появи на видеозаписа — добави директорът на ЦРУ.

— Добре — въздъхна президентът. — Нека проверим дали съм разбрал правилно. Човек или група хора с неустановена самоличност правят опит да ме вдигнат във въздуха. В операцията участва и Джонатан Уайът, който е свободен играч. Най-малко три разузнавателни агенции знаят за появата му в Ню Йорк. Две от споменатите агенции вече разследват НРА и нейния директор, но никой не дава обяснение за присъствието на Уайът в Ню Йорк. В същото време са достатъчно любопитни, за да арестуват Уайът, но той успява да се измъкне. Крайният резултат от тази бъркотия са четирима ранени или ликвидирани агенти.

Мълчание.

— Май ще се окаже, че не ви бива за нищо, приятели — заключи Даниълс и обходи с хладен поглед присъстващите в залата. — Я ми кажете чий е екипът, който уби един от служителите на института „Гарвър“ миналата нощ?

Отговор нямаше.

— Никой ли няма да си потърси наградата?

— Според мен това е работа на Карбонел — подхвърли Касиопея.

— Има логика — съгласи се Дейвис.

— Искам да ви предупредя, че ние провеждаме собствено разследване — продължи все така твърдо Даниълс. — Уайът е подмамил Малоун в Ню Йорк, защото е знаел какво предстои да се случи там. А след като той е знаел, значи са го знаели и други. Тоест става въпрос за заговор.

— Задължително трябва да открием Уайът — обади се друг от присъстващите.

— Директорът на ФБР — поясни Дейвис. — Единственият на тази маса, на когото можем да вярваме. Честен и открит мъж.

— Бих добавил, че той трябва да оглави списъка — кимна Даниълс. — А научихте ли нещо за двете автоматични оръжия, разположени в хотелските стаи?

— Сложна изработка от опитни хора с невероятни инженерни способности — отвърна директорът на ФБР. — Малоун успял частично да блокира електрониката им, използвайки едното срещу другото. Били са радиоуправляеми, но засичането на предавателя се оказа невъзможно, защото се е намирал в петкилометров радиус от мястото на инцидента.

— Много недвижими имоти на едно място, а? — подхвърли Даниълс. — Някъде към трийсет хиляди хотелски стаи…

— Горе-долу толкова.

— Ключът към решаване на ребуса безспорно е Уайът, тъй като единствено той е разполагал с предварителна информация. Най-малкото е успял да подмами Малоун в онзи хотел — нещо, което никой от вас не е успял да направи.

— Котън Малоун ли ръководи вашето разследване? — попита директорът на АНС.

— Има ли значение?

— Не, сър. Просто питам.

— Вече ви казах. Никой от вас няма да се занимава с Малоун. Това е заповед. Той работи за мен. Точка по въпроса. Снощните убийци на Гари Вокио са се опитали да ликвидират и него. Интересното е, че и Уайът е направил подобен опит. Което навява мисълта, че не той, а някой друг е главният ми враг. Затова възнамерявам да открия поръчителите на атентата.

Никой не възрази.

— Има и още нещо — добави след кратка пауза Даниълс. — Стефани Нел е изчезнала от няколко дни.

— Как така изчезнала? — попита директорът на ЦРУ.

— Ами просто я няма.

— Възнамерявате ли да направите обществено достояние част от онова, което обсъждаме тук? — попита някой от присъстващите.

— Нищо не възнамерявам — изправи се Даниълс. — Не и преди вие да си свършите работата и да ми предоставите някаква смислена информация.

Камерата отново улови фигурата на президента, която се отдалечаваше към вратата. Всички около масата почтително станаха на крака.

— Господин президент — обади се директорът на АНС.

Даниълс спря.

— Вашата оценка за ефективността ни е погрешна. В тази връзка ще посоча, че моята служба ежедневно прехваща и обработва близо два милиарда имейли, телефонни разговори и други международни комуникации. Някой трябва да ги анализира, тъй като заплахите към страната ни идват именно по този път. Така се родиха нашите подозрения към мис Карбонел и връзките й с Общността, а те са от жизненоважно значение за всички ни.

— Кой сортира тези два милиарда, които прехващате ежедневно? — попита Даниълс.

Директорът понечи да отговори, но президентът вдигна ръка:

— Не си правете труда, защото знам отговора: никой. Вие преглеждате нищожна част от потока информация. От време на време имате късмет — както в случая с НРА, и това ви дава повод за самочувствие. Но аз си задавам един друг въпрос — как стана така, че въпреки огромния ви бюджет, хилядите щатни служители и модерно оборудване някакви афганистански козари успяха да забият два самолета в Световния търговски център и още един в Пентагона. А ако не беше храбростта на неколцина обикновени граждани, четвърти самолет със сигурност щеше да унищожи и Белия дом. В същото време вие и всички останали разузнавателни агенции бяхте в пълно неведение за онова, което предстоеше да се случи.

— Моите уважения, сър, но не мога да приема тези обвинения.

— Имате и моите уважения, но аз също не мога да приема факта, че всяка година пилеем по седемдесет и пет милиарда долара (и бог знае още колко извънбюджетни средства) за вашата глупост. Не мога да приема факта, че онези самолети стигнаха толкова далеч. Не мога да приема вашата арогантност. Страната ни се нуждае от разузнавателна общност, която действа като екип в пълния смисъл на думата. Ако бяхме водили Втората световна война по същия начин, със сигурност щяхме да я загубим, дявол да го вземе! Признавам, че нямах намерение да правя големи реорганизации в края на втория си мандат, но сега мога да ви уверя, че ще раздрусам това прогнило дърво чак до корените! Затова бъдете готови, господа. Други въпроси?

Мълчание.

— Намерете Стефани Нел! — сухо заповяда Даниълс.

— Преди убийците? — обади се плах глас.

— Мисля, че нещата са свързани.

Президентът напусна залата. Останалите присъстващи започнаха да се надигат от местата си.

— Е, добре, сега е наш ред — рече Дейвис.