Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (43)

42

Бат, Северна Каролина

Хейл остана доволен от подготовката. Изненадан от избора на наказанието, Нокс се поколеба, после кимна и помоли за няколко минути, за да осигури необходимите атрибути. Направи му впечатление, че останалите трима капитани са доста неспокойни. Хейл беше този, който предложи наказанието, но те не възразиха.

— Постъпил си глупаво, убивайки счетоводителя си — подхвърли Сюркуф.

— Той ме разочарова, точно като този моряк — отвърна Хейл.

— Рискувал си много — добави Когбърн. — Твърде много.

— Правя всичко възможно, за да оцелеем.

Когато ставаше въпрос за лични неща, каквото беше смъртта на семейния счетоводител, капитанът не беше длъжен да дава обяснения на никого. Всеки командваше кораба си както намери за добре. Мнението на колегите му имаше значение само когато ставаше въпрос за съвместни действия на няколко кораба на Общността.

Нокс направи знак, че всичко е готово. Хейл направи крачка напред и се обърна към множеството, събрало се под топлите лъчи на утринното слънце.

— Всеки един от нас се е клел да спазва устава. Вие печелите добре и водите добър живот. А нашата компания работи, защото всички сме единни. — Той посочи с показалец осъдения. — Но този човек плю на всичко, което ни е скъпо, и постави под заплаха живота на всеки един от вас, неговите колеги.

Мъжете се раздвижиха.

— Предателите заслужават сурово наказание! — извика Хейл.

Разнесе се одобрителен шепот. По гърба му полазиха тръпки. Чувството за превъзходство беше върховно. Липсваха само соленият бриз и полюшването на палубата.

— Сега ще станете свидетели на наказанието!

Боцманът направи знак на двамата си помощници, изправени до завързания мъж. Избраното наказание беше просто, но жестоко. Главата на осъдения беше вкарана в примката от кожени ремъци, дълги около метър. Свободните им краища бяха завързани за късите дъски в ръцете на двамата мъже.

Хейл се надяваше, че Стефани Нел наблюдава екзекуцията. Специално за тази цел беше заповядал да я преместят в килия с прозорче към площада. Искаше да й покаже на какво е способен. Съдбата й все още не беше решена, защото нямаше новини от Андреа Карбонел.

Двамата мъже започнаха да въртят дъските, докато затегнаха примката около черепа на жертвата. Той напразно въртеше глава в опит да им попречи.

Нокс хвърли въпросителен поглед към Хейл. Той на свой ред се обърна към тримата капитани. Те бавно кимнаха. Заповедта беше дадена и дъските се завъртяха още няколко пъти. Кожените ремъци се опънаха, примката се стегна още повече. Черепът на жертвата все още издържаше, но напрежението растеше. Окованото тяло се разтресе. Ако устата не беше запушена, от нея със сигурност щеше да излети вик на агонизираща болка.

Въртеливото движение продължаваше. Зениците се разшириха, очните ябълки неестествено изпъкнаха. Хейл беше наясно какво се случва. Очите всеки момент щяха да изскочат навън от рязко повишеното вътрешно налягане в черепа.

Тримата капитани наблюдаваха екзекуцията с нарастващ ужас. Тези хора рядко ставаха преки свидетели на бруталното насилие, до което прибягваха. Заповедите бяха едно, но присъствието на изпълнението им — съвсем друго.

Дъските направиха още няколко оборота. Лицето на жертвата стана мораво. Едната очна ябълка изскочи. От дупката рукна кръв. Стягането продължи, но вече по-бавно. Ремъците бяха опънати до скъсване.

Бащата на Хейл му беше разказвал за това жестоко наказание с всички детайли. Последните секунди бяха най-ужасните. Изскачането на очите от орбитите бе сигнал, че черепът скоро щеше да се пръсне. Но за нещастие на този човек неговият се оказа изключително здрав. Най-лошото на това наказание се криеше в простия факт, че понякога жертвите оставаха живи.

Изскочи и другото око. Плисна още кръв.

Хейл бавно се насочи към средата на площада. Тялото на затворника беше застинало. Главата му стоеше изправена единствено благодарение на кожените каиши. Нокс вдигна ръка и въртенето беше прекратено.

Просто трябва да знаете, че предателите в безценната ви компания са двама.

Защо ми казваш това?

Защото се надявам на малко милосърдие в смъртния си час.

Тези думи, изречени преди броени минути, останаха дълбоко загнездени в съзнанието му.

Двама предатели в безценната ви компания.

Имаше всички основания да повярва на тези думи. Човекът го беше обвинил, че не се интересува от манталитета на своите подчинени, но на практика не беше така. Той проявяваше дълбоко разбиране към проблемите на екипажа. За миг остана неподвижен, втренчил поглед в окървавеното лице. После извади пистолета си, насочи го в главата на жертвата и натисна спусъка.

— Присъдата е изпълнена — обяви на висок глас той. — Свободни сте.

Мъжете бавно започнаха да се разпръсват.

— Изхвърлете трупа в морето — заповяда той, обръщайки се към Нокс. — А после ела у дома. Трябва да поговорим.

* * *

Касиопея включи на пета и хондата полетя по шосе 250. Умишлено се отклониха от междущатска магистрала 64 и поеха по второстепенните пътища, надявайки се да избегнат евентуалните блокади в съседните области. Но преценката на Малоун беше точна. Хората, които бяха организирали задържането му, вече нямаше да разчитат на чужда помощ и щяха да действат по свой начин. Пръстите му леко притиснаха корема й.

— Отбий и спри ей там — извика в ухото й той.

Касиопея се подчини и насочи мотоциклета към буренясалия паркинг на някакъв изоставен ресторант.

— Засега не се виждат преследвачи — рече той, след като стъпи на асфалта. — Въпреки това трябва отново да се свържем с Едуин Дейвис, и то незабавно.

Касиопея извади джиесема си и набра номера. Дейвис вдигна на второто позвъняване, а тя включи на високоговорител. Първия си разговор проведоха малко преди да започне разузнавателната си мисия във фоайето на хотела.

— Радвам се, че успяхте да се измъкнете — рече той. — Надявам се, че пораженията в хотела не са много тежки.

— Хотелът е застрахован — обади се Котън.

— Мъртвецът в опожарената кола пред института „Гарвър“ е доктор Гари Вокио — осведоми ги Дейвис. — Тялото е идентифицирано, колата също е негова.

После разказа сбито за действията на ФБР и ЦРУ на територията на института. Електрозахранването и телефоните били умишлено прекъснати, входното фоайе било тотално унищожено, а на два от етажите имало многобройни следи от куршуми.

— Големият шеф е недоволен, защото има нови жертви — заключи той.

— Ние сме тръгнали за Монтичело — осведоми го Котън.

— Изтрил си кода от сървъра, без да подозираш, че си го унищожил окончателно — добави Дейвис. — Вокио не си е направил труда да го запази на друго място. Въпросният файл е съдържал всичките му бележки и получените резултати.

— Слава богу, че ние разполагаме с него — обади се Касиопея.

— Но трябва да разберем и кой друг е успял да се добере до съкровището.

— Ще ни трябва достъп до колелото — каза Малоун. — В сайта пише, че то се намира в кабинета на Джеферсън, непосредствено до библиотеката и спалнята.

— Аз също тръгвам за Монтичело — добави Дейвис. — Ще ви чакам в центъра за посетители.

— Днес май сме под светлината на прожекторите, а? — подхвърли с усмивка Котън.

— Трябва час по-скоро да разрешим този проблем, а после да се заемем и с оная работа с подслушването на телефоните.

Касиопея кимна. Това наистина беше наложително.

— След четирийсет и пет минути ще бъдем там — каза на глас тя и прекъсна връзката.

— Какъв е проблемът? — изгледа я Малоун.

— Кой казва, че има проблем?

— Наречи го интуиция на близък приятел. Личи ти по лицето. Какво се е случило с Първата дама? Досега чух само кратката версия.

Това беше вярно. Тя съкрати нещата максимално, пропускайки последната част от разговора си с Шърли Кейзър.

Първата дама има любовник, нали?

Не съвсем, но нещо подобно.

— Мисля как можем да се възползваме от подслушването на онези телефони — изрече на глас тя. — Може би именно това ще ни помогне да компрометираме Хейл.

— Но има и още нещо, нали? — хвана ръката й той. — Нещо, което не ми казваш. Добре, няма проблем. И аз понякога го правя. Но ако ти трябва помощ, не се колебай да се обърнеш към мен. Става ли?

Това отношение решително й харесваше. Той не се опитваше да се налага, а се държеше като партньор, загрижен за сигурността й. Освен това имаше голяма вероятност да се възползва от предложението му. Но в момента проблемът й беше друг.