Елио Виторини
Човеци и нечовеци (96)

XCVI.

Лорена му подаде вестника и той прочете онова, което го засягаше.

— И сега какво? — запита той.

— Повече не можеш да работиш в Милано.

— Кой те праща да ми кажеш това?

— Самият Гракх. Тази вечер не могат да ти уредят да заминеш, но утре ще има камион, който ще те закара до Торино или Генуа.

— И трябва да напусна Милано?

— Да, в Торино или Генуа. Тук, в Милано, повече не можеш да се движиш.

— Значи, казват, че трябва да си отида от Милано? — рече Ен-2.

Помисли си, че Берта може да се върне този път завинаги и да не го намери. Дори помисли, че като прочете съобщението във вестника за наградата, която даваха за главата му, Берта сигурно щеше да го потърси.

— Добре — каза той. — Утре ли трябва да замина?

— Камионът ще чака при Ро след пет часа, извън гарата.

— С колело ли да отида до Ро?

— Както искаш, но тази вечер не бива да спиш тук.

— Защо? Никой не знае, че живея в тази къща — каза Ен-2.

— Може да узнаят — отвърна Лорена. — Някой, който живее наблизо, може да те познае и да те издаде.

— Не е така лесно.

— Лесно или не, по-добре да не спиш тука.

— Тук или другаде е все едно.

— Не е все едно.

— Същото е. Ще спя тук.

— Каква е причината да искаш да спиш тук? Нямаш такава причина.

— Уморен съм, Лорена, не е ли това причина?

Лорена се изправи.

— Твоите другари са загрижени за теб.

— Кажи им да не мислят за мен.

— Биха искали да не спиш тука.

— Кажи им, че тук съм на сигурно, място.

— Барка Тартаро е долу, чака да те заведе у тях.

— Така ли? Кажи му, че не е необходимо.

— Не искаш ли да ти го пратя горе?

— Прати го.