Елио Виторини
Човеци и нечовеци (108)

CVIII.

Будкаджията беше пребледнял.

— Така ли? — казаха двамата. — Ние също не говорим за него.

— Тогава? — запита будкаджията.

— Говорим за тоя, за когото говореше ти.

— Аха, та това е ребус — рече будкаджията почти усмихнат.

— Какво, oremus^[1] ли? — попитаха двамата.

— Не, казах ребус.

— А ние казваме oremus.

— Какво е това oremus?

Единият от двамата извади жетон от джобчето на жилетката си, заобиколи тезгяха и тръгна към телефона.

— Сега ще ти покажем какво е!

— Господине, чакайте — обади се будкаджията.

— Ребус ли е? — попита оня.

— Не, господине, oremus! — изстена будкаджията.

Двамата се облегнаха на тезгяха от двете му страни, а единият дори извади бележник и молив.

— Хайде, казвай! Кой е?

Студена пот изби по лицето на будкаджията. Той отговори шепнешком, почти в ухото на тоя, дето пишеше, и също се опря на лакти.

— Къде живее?

Будкаджията отново пошепна и оня пак записа.

— Ще получа ли поне малко от наградата?

Двамата прихнаха да се смеят.

— Все пак смятам, че ми се полага малко награда.

По-високият от двамата го чукна с пръст под брадичката и рече:

— Виж го ти, миличкия!

— Не ви ли казах това, което искахте? Нали ви го казах — настояваше будкаджията.

— Престани! — рече другият. Не знаеш ли, че можем и да арестуваме.