Елио Виторини
Човеци и нечовеци (30)

XXX.

Гласът им беше спокоен и добър, такива бяха и разговорите им, като на всички честни бойци преди боя.

— Не искате ли да пиете? — попита ги Ен-2.

— Пийнете си, пийнете си! — подкани ги дебеланата.

Но обикновените войници знаят, че в битката ще срещнат смърт, която им е близка, храбра като тях, а тези тук отиваха на бой срещу една подла смърт.

Обикновените войници знаят, че имат пред себе си други честни войници. Сражават се срещу хора, които са също като тях, обикновени и скромни. Може да се предадат в плен, дори да се усмихват, когато ги заловят. Освен това честните войници са оставили след себе си своята страна, своите близки и своите неща, градовете, железниците, реките, планините, окосените и неокосените поля. И ако не се връщат назад, ако вървят напред, ако убиват и позволяват да ги убиват, то е, защото ги принуждава тяхната страна, не самите те желаят войната, страната им е във война. За тях е много по-естествено и по-лесно да си останат обикновени и кротки, дори и по време на боя, а преди боя да си говорят за копринени буби и кино.

В квартирата до укреплението Кориолан каза:

— Отде да знам. Струва ми се, че няма да съм годен за нищо, ако жена ми не е до мен.

— Така може да се струва на мнозина, не само на теб — рече Мамбрино.

— Ех, отде да знам — повтори Кориолан.

— Не знаеш! Не знаеш! Ти все не знаеш — каза Мамбрино.

— Отде да знам — пак рече Кориолан.

Тези хора нямаха зад себе си никой, който да ги принуждава да действуват, никой, който да поема отговорността за това, което те вършеха. Всичко, което вършеха, беше в тях, идеше от самите тях.

Как да си обясни, нали те бяха обикновени, скромни хора, а не някакви страшилища! Гракх беше любопитен да узнае това.

И ако не бяха страшилища, защо убиваха? Защо, щом бяха обикновени, мирни хора, воюваха? Защо, без да има нещо, което да ги принуждава, се бяха вкопчили в тази смъртна схватка?