Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Uomini e no, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Драматизъм
- Европейска литература
- Неореализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елио Виторини
Заглавие: Човеци и нечовеци
Преводач: Божан Христов
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1972
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: април 1972
Редактор: Виолета Даскалова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Радка Пеловска
Рецензент: Виолета Даскалова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730
История
- — Добавяне
LV.
Берта поиска старецът да й обясни по-точно и той й каза, че има пред вид причината за всяко нещо, причината, поради която хората умират, дори без да се сражават.
— Освобождението ли? — попита Берта.
Старецът, изглежда, търсеше по-точен отговор и гледаше пред себе си с весели очи.
— Освобождението на всеки един от нас — добави той.
— Как на всеки един от нас?
— Така, на всеки един, в собствения му живот.
— А страната ни? А светът?
— Разбира се — отвърна старецът, — колкото повече човек е свободен, толкова повече свобода ще има по света.
— Не ги ли погледна? — попита я той и посочи към града, там, където убитите лежаха по тротоарите.
— Погледнах ги.
— Погледна ли ги в лицето?
— Да.
— Е добре, към кого се обръщат? Към всеки от нас или към целия свят?
Старецът сочеше онова място в града, където тя бе видяла лицата им; и Берта си ги представи не над къщите и хората, но сред къщите, сред хората, пошепващи в душата на всеки човек какво значи да бъде свободен, че те са умрели, за да бъде всеки свободен.
Нов порив на мъка я обзе и тя пак се обля в сълзи.
Нали не биваше да се поддава на този порив? Не трябваше да плаче? Но тя тъкмо затова плачеше, затова бе плакала и досега, защото се бе научила и бе разбрала какво трябва да мисли за тях. И вече не се опита да спре сълзите си, продължи да си плаче кротко.
И плачейки, се питаше: „И на мене ли искаха да кажат това? И заради мен ли са умрели?“