Елио Виторини
Човеци и нечовеци (40)

XL.

Пред зданието на комитета Коридони, спрени на отсрещния тротоар, стояха четири-пет коли, а десетина гвардейци в шинели, половината от които шофьори, бяха застанали на входа.

Зад стъкления портал на зданието, в стаята на охраната, пет-шест руси момчета в черна униформа весело разговаряха, а един гвардеец, който седеше зад някаква маса, унесено наблюдаваше отмерените им движения и се захласваше да слуша как сладко говорят на немски. Те ядяха шоколадени блокчета, само един не ядеше и стоеше настрана, опрян на стената, със сериозно лице, а друг един, по-дребен на ръст, но най-шумен, най-рус и с най-закръглен задник, отиваше непрекъснато до него с ново блокче шоколад и му предлагаше; тъй като оня поклащаше глава и отказваше, ниският се връщаше при другите и им казваше нещо, на което всички се смееха, а той изяждаше шоколада сред общия смях.

Гвардеецът зад масата, почти старец, с побелели коси по слепоочията, се смееше непрекъснато заедно с тях. От гвардейците единствен той се бе присламчил към германците и ги гледаше захласнат; останалите — двама от специалната команда, с череп на черните барети, и трима в сивозелените униформи на Националната републиканска гвардия — следяха какво става между седмия гвардеец, един германец с каска и едно куче.

Кучето имаше голяма глава като горски звяр, козината му беше на бели и черни петна и, изглежда, то беше на германеца, седнал на една пейка. Той се бе навел напред, с лакти, опрени на бедрата, и прокарваше дълга метална верижка ту през едната, ту през другата си длан. Германецът беше възрастен човек. И гвардеецът, който стоеше настрана, беше възрастен; той ядеше хляб и сирене и от време на време хвърляше по някое късче хляб на огромното куче.

Кучето обаче не ядеше хляба, подушваше го и го оставяше на земята.

— Защо — питаше го гвардеецът, — защо не го ядеш? Не го яде.

Продължаваше да му хвърля малки късчета хляб, кучето ги душеше и ги оставяше на земята. Вече се бяха събрали доста късчета хляб между германеца и гвардееца.

— Защо не яде хляба? — попита гвардеецът. — Защо не го яде?

Хвърли на кучето едно малко парченце сирене, кучето го подуши, дори изръмжа, но пак го остави на земята.

— Как, дори и сирене ли не яде? — попита отново гвардеецът.

Той дигна поглед към останалите, които наблюдаваха, и рече:

— Защо не го яде?

После хвърли на кучето по-голямо парче сирене.

— Защо? — обърна се той към германеца.

— Warum? — подсказа му един с череп на баретата.

— Warum? — обърна се гвардеецът към германеца.